Какво е добър живот и какво би трябвало да направиш, за да го постигнеш?

                „Добър живот”  -  термин , понятие което неможе да намерим в тълковния речник. За „добър живот“ и най – умния човек ще се затрудни в описание на значението му, впрочем ще го знае, но ще го впише в собствена рамка , която описва него самия, неговия идеал, възгледи, цели. Същото може да направи всеки. Всеки човек на земята има определение за „добър живот“ и всеки човек би трябвало да има план в главата си как да го постигне!

„Добър живот” – как звучи само!  Като добър християнин имам навик, когато си лягам всяка вечер да се моля за дъщеря ми да расте  здрава и щастлива,  жена ми да ме обича и уважава, а аз  да съм способен за да изхранвам семейството си. Майка ми, баща ми, сестра ми и всички мои близки хора и приятели да бъдат здрави,…най – вече здрави! Добрия живот  е да се чувстваш щастлив и обичан,  да се радваш на всяка сутрин споделена с любимите ти същества,  да учиш малкото си ангелче да казва „мама“, „тате“, да споделяш проблемите си в службата с жена си,  сигурен в нейната подкрепа. Какво би трябвало да направиш за да го постигнеш? Най – важното, което е нужно на човек за да води добър живот е споделянето, споделянето на любов, споделянето на подкрепа, споделянето на идеи, споделянето на добрите  и тежки моменти, с които ще се сблъскаш, защото колкото и добър живот да имаш, срещата ти с тежки мигове е неизбежна! Важното е да не губиш курса и крайната точка на дестинацията си. Както кораба среща бурно море ежедневно, но достига крайната си цел, така ние трябва да се справяме с тежките мигове като вълни, за да достигнем крайната си дестинация – а именно добрия пълноценен и достоен живот.

Какво имам  в предвид от нуждата за споделяне – когато  човек споделя миговете от живота си с хората до него то той води добър и пълноценен такъв. Разликата между хората и животните не е инстинкта им за съхранение или защитата на територия, нито пък показването на сила. Разликата е разума – той  поражда мисъл, мисълта съзнание а то произвежда всичко останало, което ражда и най –важното чувство на земята – любов. Любовта, тази сила която руши стени, която създава легенди и която превръща обикновеното и сиво ежедневие в миг, които променя живота ни!  „Добрият живот” се постига лесно, и въпреки, че има различни „лица“ то той тръгва от едно и също място, мястото което аз наричам „пристан на добротата“. Всеки един от нас има този пристан. Когато аз се почувствам несигурен, тъжен, дори съкрушен, в съзнанието си стигам до този пристан, поглеждам усмивката на моето малко същество – мотиватора ми за живот, акумулатора на моята батерия, усещам целувката на съпругата си, подкрепата на приятелите си и си казвам, „О колко добър живот имаш, колко много неща си направил за да го живееш достойно. О колко важно е, че успя да го споделиш, успя да споделиш любов, мечти и вяра!”

Всеки от нас в забързаното си ежедневие не се е замислял какво е постигнал, и когато получи удар от съдбата( а тези удари не са малко), то той се чувства смачкан и отчаян. Проклина късмета си и започва да се самосъжалява, без да се замисля какво е постигнал. Всеки един от нас има своите „велики“ моменти,  за да ги отключи и да води „добър живот” то той просто трябва да ги сподели с приятели, с половинката си, със семейството си. Просто  трябва да ги сподели и да превърне живота си в по – добър, отколкото е сега!

"Човек е на земята, за да учи това, което не знае и което има пряко отношение към неговия живот. Сега хората се занимават с големи философски работи, а същественото оставят настрана. Хората е нужно да се научат как да живеят“ Цитирам  учителя Дънов, той е открил формулата на „добрия живот” и  как трябва да живеят хората. Те трябва да живеят в пълен мир със себи си и хората около тях, трябва да обичат, да страдат,  и да помагат. Най – големият добродетел в човек е неговата състрадателност. Помагайте винаги на хора в беда в тежките времена и кризи, в които живеем сега, защото единствения начин да водим стойностен и добър живот е да си помагаме и обичаме. Да помагаме на ближния, да подадем ръка на хората бягащи от дългите и страшни пипала на войната, на бедността, на тежката съдба, защото и те като нас имат право на едно изконно право  да водят добър живот, живот който за да водим ние, трябва да помогнем и на тях. Споделянето на любов, поражда любов  и превръща света, в който живеем в по-топъл, по-уютен и по-светъл!

Всички ние съзнателно или не се стремим да изживеем добър и достоен живот. Какво ни трябва? -  здраве  за да го изживеем, споделяне за до го разпространим, обич за да го усетим и частица щастие за да го запомним.

„Човек не може нито да предвиди, нито да предскаже условията, които създават щастие. Човек може само да се препъне случайно в тях в щастлив час, някъде накрая на света и да сграбчи бързо дните, все едно са богатство или слава.“

Да, щастието е миг! Съкровен миг на вълшебство, който всички ние  търсим по един или друг начин, но не разбираме едно - щастието се крие в малките, миниатюрните неща, като усмивката на детето ви рано сутрин, нежното докосване на жена ви, полъха на нежната прегръдка.... това е щастието! Ние хората винаги гледаме да омаловажаваме малките неща за сметка на успехите или щастието на другите, когато всеки един от нас разбере вътре в себе си и осъзнае, че има всичко от което има нужда. Когато осъзнае, че  е постигнал толкова много и престане да гледа и желае успехите на друг, тогава,  и само тогава той ще води „добър живот”.

Нима ти читательо не си постигнал нищо до сега?  Замисли се! Ахаа, сети се нали!? Естествено защото всеки един от нас е постигнал нещо в живота си, Сграбчи това чувство и не го пускай, сподели го с близките и хората в обкръжението си. Сега как се чувстваш?.... Щастлив, нали J !? Основно правило на живота е той да бъде изпълнен с щастие, споделяне, любов и достойнство. Бъдете здрави и се радвайте на това което имате, защото всеки един от вас има и притежава всичко, което му е нужно за да води добър живот.  А ако някой от вас се е чудил дали води добър и пълноценен живот, то след тези редове със сигурност ще е по уверен в това! Обичайте се, споделяйте и се радвайте на малките неща, защото те ще са ви нужни за да сглобите пъзела на живота си!                                                           

Алфред Нобел: Човекът зад наградата

Вече повече от 100 години, Нобеловите награди отбелязват най-големите човешки постижения в различни области, от литература до наука. Всички сме чували и за Нобеловата награда за мир, която се дава „на човека, допринесъл най-много за мира между нациите и премахването на въоръжените сили“, както гласи завещанието на Алфред Нобел.
Но произхода на Нобеловите награди, както и животът на Алфред Нобел, разказват една различна история, опетнена от смъртта на хиляди хора.
Алфред Бернхард Нобел е роден през 1833г в Стокхолм, Швеция. Баща му, Имануел Нобел, бил изобретател и инженер, който през целия си живот изпитвал финансови затруднения. Принуден да обяви банкрут, Имануел напуснал Швеция и започнал работа в Санкт Петербург, Русия, където впечатлил царя с едно от изобретенията си – подводни мини за отблъскване на морска атака.

Най-после постигнал успех, Имануел повикал жена си и осемте си деца в Санкт Петербург. Синовете му получили образование, а Алфред научил няколко езика и много му се отдавали химията, поезията и естествените науки.
Понеже бащата не одобрявал интереса на Алфред към поезията, той го изпратил зад границата да учи химия и инженерство. В Париж, Нобел се запознал с италианския химик Асканио Собреро, който през 1847г изобретил нитроглицерина – течният експлозив, комбиниращ глицерин с азотна и сярна киселина.

Иновация от трагедия

Макар нитроглицеринът да се смятал за твърде опасен, за да има някакво практическо приложение, семейство Нобел – което вече имало няколко доста печеливши бизнеса в Русия и Швеция – продължило да разглежда потенциала му за комерсиална и индустриална употреба.
Опитите им обаче водят до трагедия: През 1864г, Емил, по-малкият брат на Алфред, както и няколко други човека са убити при експлозия в една от фабриките им в Швеция. Инцидентът вдъхновил Алфред да открие начин да направи нитроглицерина по-безопасен. Успехът обаче не дошъл лесно. Ранните му опити включвали създаването на смес от нитроглицерин и барут, убила десетки души при няколко ужасяващи експлозии.

Най-накрая, през 1867г, Алфред Нобел открил, че когато нитроглицерина се смеси с диатомит, резултатът е стабилна смес, която може да се оформя в къси пръчки, които пък да се използват от миньорските компании за разбиване на скални маси. Нобел патентовал своето изобретение с името „динамит“, от гръцката дума „dunamis“ (сила).
Изобретяването на динамита променя напълно миньорската и строителната индустрия. Железопътните компании вече можели безопасно да разбиват път през планините. В резултат на това, Нобел – който в последствие записва 355 патента за множеството си изобретения – станал изключително богат.

Търговец на смърт

Динамитът, разбира се, имал и други приложения. Не минало много време, преди военните да започнат да го използват. По време на испано-американската война били използвани оръдия с динамит. Макар да бил известен като пацифист, не е ясно дали Нобел е одобрявал това приложение на динамита.

Открил обаче какво мислели другите за изобретението му, когато през 1888г починал брат му Лудвиг. Поради журналистическа грешка, вместо на Лудвиг, бил издаден некролог на Алфред, в който той бил посочен като човекът, спечелил милиони от смъртта на другите. Един френски вестник дори написал „Le marchand de la mort est mort“, в превод „Търговецът на смърт е мъртъв.“ Некрологът описал Нобел като човек, „който забогатял от това, че е открил начин да убива повече хора и по-бързо от преди.“
Нобел бил потресен от прочетеното и решил да направи нещо, за да не бъде запомнен като изобретател на оръжие за масово изтребление. Една година преди да почине през 1896г, той написал последното си завещание. В него завещал по-голямата част от собствеността и парите си за учредяването на пет Нобелови награди.

Последната воля на Алфред Нобел обаче била посрещната с огромна съпротива. Неговите роднини, които изобщо не знаели за това му намерение, били шокирани. Шведското кралско семейство го осъдило за това, че не бил патриот, защото според тях такава награда трябвало да се дава само на шведи. Служителите и подчинените му били възмутени от огромните административни и организационни разходи за подобно начинание, които според тях Нобел не бил взел предвид, когато писал завещанието си.
Но идеята получила и много поддръжници. Пет години след смъртта на Нобел, неговото желание се сбъднало и били раздадени първите Нобелови награди в Швеция и Норвегия.
Ето и още няколко интересни факта за Нобеловите награди:

Паричното възнаграждение е различно всяка година

Всяка година, фондацията Нобел взема решение колко голяма да е паричната награда за всеки нобелов лауреат. За 2012г, призът е бил около $1.1 милиона. Точната сума варира, но винаги се връчва и медал от 24 карата чисто злато с тегло 175г, който струва около $10 000.

Какви са изискванията за Нобелова награда?

Колкото и да ви се иска, не можете сами да се номинирате за Нобелова награда – някой друг трябва да ви номинира. Трябва да сте живи по време на номинацията, а дори да сте номинирани, едва ли някога ще разберете за това, освен ако не спечелите.
Всяка година има повече от 200 номинирани, които се свеждат до около 5 от специален комитет. Имената на първоначалните номинирани, както и на финалистите, се държат в тайна 50 години, като предпазна мярка срещу лобирането на номинираните.

Нобеловата награда за икономика технически не е нобелова

В завещанието си, Афред Нобел описал само пет награди – за физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. От 1969г насам обаче се присъжда и шеста награда. През 1968г, по случай 300-годишнината си, Шведската централна банка финансира нова награда за икономика.

Ганди никога не е печелил Нобелова награда за мир

От 1937г до смъртта си, Махатма Ганди е номиниран пет пъти за Нобелова награда. Последната му номинация е само няколко седмици преди да бъде убит през януари 1948г. Дотогава, Нобеловият комитет никога не бил присъждал награда посмъртно, макар това да се позволявало при изключителни обстоятелства.

Комитетът обаче решил, че Ганди не бил оставил наследници или организация, които да получат наградата и парите. Не му я присъдили посмъртно, но за да почетат приноса на Ганди, решили да не я присъждат и на друг. 50 години по-късно, Нобеловият комитет изразява съжалението си, че никога не е присъдил наградата на Ганди.

Бившата съпруга на Айнщайн получила парите от Нобеловата му награда

Бракът на Алберт Айнщайн и Милева Марич бил проблемен още от самото начало. Като обещаващ учен, Милева изоставила науката след сватбата им през 1903г и се посветила на отглеждането на двамата им сина. През 1914г, Айнщайн напуснал семейството си и се преместил в Берлин, а Милева и момчетата останали в Швейцария.
Две години-по-рано, Айнщайн започнал връзка с братовчедка си Елза и скоро вече притискал Милева за развод. След 5 години преговори, те най-после се разбрали. Айнщайн не се съмнявал в своите таланти и обещал парите от бъдещата му Нобелова награда да бъдат внесени във фонд за синовете му, а Милева да може да тегли лихвата. Милева приела и когато Айнщайн спечелил Нобелова награда за физика през 1922г, парите били прехвърлени на бившата му жена.

http://iskamdaznam.com/alfred-nobel-chovekyt-zad-nagradata/

Любов, Богатство или Успех!

Богатство, Любов и Успех, какво би избрал човек, в общество завладяно от меркантилната зависимост, от нуждата да покажеш материално преимущество, баровски вид - което ще рече "яка" кола, голяма къща, млада жена, стилни дрехи, и редица други материални привилегии. Всеки търси  богатство - едни с къртовски труд  на хиляди километри далеч от родината, други със съмнителни противозаконни действия, а трети с търкане на билетчета пред най - близката "Лафка" с надежда точно те да спечелят заветните един милион лева за да си "оправят" живота. Но не от това има нужда човек, парите и успеха са част от нещо друго, нещо което луксозния живот няма да ни даде, нито успеха! Колкото и клищирано да звучи Любовта движи света дори и този изпълнен със зависимости и "платени" души,  и колкото по скоро хората разберат това, толкова по щастливи ще са те! Ето и  една страхотна притча доказваща, че Любовта движи света, и това  няма да се промени!

Веднъж една жена, като излизала от дома си, видяла трима старци с дълги бели бради, които седели пред входа на къщата. Тя не ги познавала, но им рекла:

– Не Ви познавам, но изглеждате много гладни. Заповядайте у дома и ще ви сервирам нещо за ядене.
– А децата в къщи ли са? – попитали я старците.
– Не, излязоха – отвърнала им жената.
– Тогава ние не искаме да влезем – бил отговорът.
След обяд децата се върнали от училище и майка им разказала за случката с тримата старци. Децата й казали:
– Иди им кажи, че сме се върнали, и ги покани у нас.
Жената излязла и поканила тримата старци в дома си. Тогава единият отговорил:
– Ние няма как да влезем заедно.
А другият старец пояснил:
– Неговото име е Богатство – и посочил единия от другарите си. После, като посочил другия, добавил:
– А този мой приятел се казва Успех. Мен пък наричат Любов.
После допълнил:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде във Вашия дом. Жената се прибрала и разказала на семейството думите на старците.
– Колко интересно! – възкликнали децата.
– Е, понеже ни се отдава възможност, нека да поканим Богатството – казало едното дете.
Майката обаче не била съгласна:
– А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си. Тогава най-малкото момиченце, което още смучело палеца на ръчичката си, на свой ред извикало:
– Искам Любов, искам Любов…
Майката не могла да не изпълни желанието на най-малката си дъщеря и излязла и поканила Любовта. Любовта се надигнала и се запътила да влезе в къщата. Тогава и Богатството и Успехът също станали и го последвали. Озадачена, жената попитала Любовта:
– Аз поканих само теб, защо идват и Богатството и Успехът.
Отговорът бил простичък:

– Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта, знай, че там, където има Любов, там са и Богатството и Успехът. 

Източник на притчата: http://www.economy.bg