Притча за невежеството!

               Случвало ли ви се е да създадете нещо, някаква творба, план за действие в работата, или някаква иновация в която да сте инвестирали цялата си любов, мотивация, стремеж и труд, но когато я представите на хората, колегите или приятелите ви, получите пълно отрицание, насмешка,  или шушукане. Е, това, изобщо не трябва да ви демотивира, да ви кара да се чувствате зле или пък да ви разочарова. Разберете, не може да угодите на всички! Най-вероятно просто нямат достатъчно наблюдения върху  вашата работа, или пък нямат нужните знания и умения за да я разберат. С една дума са невежи в сферата в която вие творите.  За критиките... отричането е в ДНК-то на всеки човек, на тях изобщо не обръщайте внимание. И ако не сте ме разбрали, отделете време да се запознаете с историята на един художник - индиец, освен това, индииците са по-добри разказвачи от мен :)

 В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру му казал:

„Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“

И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват.

Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив ,защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру:

„Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината.

Скъпи Раджичи в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!“

Дерзайте, творете, мечтайте, вдъхновявайте се! Все пак, невежеството е сила, сила с която и Айнщайн не се е справил на времето. Другите оставете да критикуват, все пак, не живеете техния живот!  Наслаждавайте се на  вашия и помнете, поправителен по предмета "Моя живот" няма да имате! 

По какво се различават успелите хора от неуспелите?

Успелите хора четат книги.

Неуспелите хора гледат телевизия.

Успелите хора намират сили да продължат.

Неуспелите хора мрънкат и се оплакват.

Успелите хора са отворени към новото и неизвестното.

Неуспелите хора се страхуват от промените и са изпълнени с гняв.

Успелите хора обичат предизвикателствата.

Неуспелите хора завиждат на онези, които търсят промените.

Успелите хора прощават на другите.

Неуспелите хора таят завист, омраза и озлобление.

Успелите хора обсъждат идеи.

Неуспелите обсъждат хора.

Успелите хора приемат критика и се учат цял живот.

Неуспелите не приемат критика и си знаят всичко.

Успелите хора поемат отговорност за грешките си.

Неуспелите са безгрешни и обвиняват другите.

Успелите хора държат на думата си.

Неуспелите говорят празни приказки.

Успелите хора ценят.

Неуспелите приемат нещата за даденост.

Успелите хора са съпричастни, изслушват, разбират, подават ръка.

Неуспелите критикуват и осъждат.

Успелите хора говорят тихо и спокойно.

Неуспелите хора говорят на висок тон и жестикулират.

Успелите хора градят проекти за бъдещето.

Неуспелите не си поставят цели.

Успелите хора са благодарни.

Неуспелите изискват и имат претенции.

Успелите хора са щастливи.

Неуспелите хора са винаги недоволни.

Успелите хора виждат това, което имат.

Неуспелите виждат това, което нямат.

***Цветелина Велчева

Как Сократ се справял с клюките?

Сократ  е бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:

- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!

- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.

- Трите сита ли? – зачудил се човекът.

- Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

- Не, просто чух другите да говорят...

- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

- Ами не, напротив!

- Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

- Хм... Всъщност – не особено.

- Тогава – заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?....."
И каква е поуката? 

В усилията  на  някой хора да живеят с клюките и живота на другите ,те самите забравят за собствения си живот...

*** Откраднато някъде из фейса :)

Фейсбук, фалшивите новини и една стратегия

Преди няколко години си позволих да направя непрофесионaлнa и не толкова прецизна оценка на Фейсбук  и начините му на използване.  Тогава отделих внимание на психологията на нас ползващите го, на нашето его, търсенето на внимание, провокирането на различни чувства и роботизираното ни действие и мисли в много насоки. Още тогава осъзнавах сериозната възможност  за реклама, PR, маркетинг, и т.н., но пък изобщо не очаквах, че за сравнително кратък период от време мрежата се превърна в нещо неконтролируемо: в „жив“ организъм, които диша и се храни с нашите виждания, размисли, желания, емоции и …пропаганда.  Всичко това успя да превърне „Лицевата книга“, а и други социални мрежи в перфектното място където може да се разпространяват фалшиви новини, да се разпространяват буквални лъжи и манипулации. Въпреки всичко си давах сметка, че ние хората по презумпция сме разумни същества, че имаме критично мислене и анализираме информацията, която ни „замяра“ всеки ден по стената ни.  Да де, ама след като Тръмп спечели изборите в САЩ ползвайки подобен прийом започнах  да се замислям.

Познавайки сравнително добре културата и начина на мислене в САЩ, отново си казах, че това тук няма как да стане.  Ние се бием в гърдите, че с раждането си излизаме с минимум  степен бакалавър, и няма как да се дадем на „хамериканците“. Вярвах, че при нас фалшивите новини ще се ограничат до „Русия жертва 240 000 руски войници“ за свободата на България(нищо, че руснаците участват с малко над 285 000 и на двата фронта, а реално загиват 20 000(което пак си е цифра), или пък редовно завъртащата се истерия с робството. Ей, няма да ни пипате робството, че ще ни изтриете идентичността. Не ме разбирайте погрешно, просто не е нужно да се вкопчваме в робството като оправдание за всички наши несгоди в днешно време.

Да де, ама  винаги щом наближаваха избори,  с тях фалшивите новини започваха да стават все повече и винаги си избирахме тема, която цели да разтресе цялото общество.  Да внуши у хората страхове сякаш „Белите Бродници“ са преминали „вала“ на Малко Търново и са се отправили към Вестерос(старото име на  Пловдив J ), нищо, че разполагаме с най- сигурната граница в Европейския съюз, нали?! J

И започнаха едни големи страхове: първо Мигрантите – превземаха ни, заселваха ги със самолети нелегално в Странджа, щели да станат стотици хиляди, и да ни завземат. Добре, че тогава се появи едно яко момче с отличен английски, че ги лови по граница със свински опашки и „Back to Turkey””.  Тук мисля официално да му благодаря най-малко от мое име.  Запази ни ценностите и културата тоя човек, нищо, че българския май не му е първи език, или в часовете по български в училище е тренирал залавяне на мигранти и не е внимавал J. Имаше и още един смелчага от Изтока и той ги ловеше по- границата с отряд спасители, приличаха ми малко на тигрите на Аркан от Сърбия, но добре, че бързо се разтуриха, че като нищо военна хунта щеше да настане. В крайна сметка, миграните в момента са не повече от 2000 души, като доста от тях инвестират в българската икономика като работят,а част от тях знаят и езика. Повечето ползваха България за междинна спирка, и на тях не им се стой тук. А какво правим непридружени деца? Тук в крайна сметка  отново с помощта на "лошите" НПО-та децата се интегрират и то успешно.  Това не пречи тази тема да е номер едно у нас като се засилва всеки път щом наближат избори. Като гледам сега за евроизборите  80% от партиите са анти-европейски настроени, против всякакви европейски ценности, ама… е ги на, за евродепутати се кандидатират. Ейй… „Съсипаха я тая държава“.

И ако тази тема се дъвчи от време на време, друга любима тема стана Истанбулската конвенция -  един  работещ инструмент, създаващ механизъм за справяне с домашното насилие, атаките срещу жени и т.н., който обаче  в ръцете на партии даде на българския народ думата“ ДЖЕНДЪР“, която се превърна в поздрав между приятели, обида, или пък висша форма на сарказъм. Жалкото тук, е че тези шеги  само за 2018 година костваха живота на над 33 жени (не, че има официална статистика)  тъй като българката държава клекна пред искането на шепа хора и страховете на стотици залъгани други,  а от тук на сетне битката с фалшивите новини стана все по трудна: ботове, тролове, някой добре платени , а  и крайно заблудени люде, умееха а и умеят да водят тези битки много добре.

Последната такава обаче беше както се казва на футболен език „ с бутонките“ атака достигаща до ниво на психоза , като този път под ударите попаднаха  интересите, правата и бъдещето на българските деца и по някакво стечение на обстоятелствата, отново по време на избори. Този път се нагледахме на новини от сорта на „Педофилските проевропейски ценности“ които видиш ли  всъщност били ЗА Педерастията; за Джендъра; третия пол;  започнаха да се въртят разкази от агенцията „ЕЖК“ (една жена каза) разни продажби на деца, органи и  тем подобни  от третата планета,  и как „аджеба мен ще мe учат как да си гледам децата“. Лозонги като „ Не пипайте българските деца“,  „Долу ръцете от българските традиционни ценности и семейство“ ми станаха любими.  Нагледахме се на една вълна от фалшиви новини вкарващи в схема институции, родители, граждански организации и …. Норвегия и другите страни от педераския Европейски съюз. Нищо че Норвегия не е част от Европейския съюз. То даже и протести имаше, които и пред посолството на Норвегия  в София искаха да протестират, ама на де, тея джендъри си затворили посолството, ужас!

 Сигурно се чудите защо Норвегия? Защото там крадат деца, продават ги, ама сега са им свършили и са се ориентирали към нас и по един много опасен механизъм за плащане  т.н. Норвежки финансов механизъм, който сам по себе си цели укрепване на основни европейски ценности като демокрация, толерантност и върховенство на закона.  Да, ама това било параван. Истината била друга: онези от  „Скандинавията“ искали да си ги купуват деца легално и да ги карат, я за органи, я за гледане, зависи дали е бяло или черно.  Абе… и онези с претенции, бяло искат, хитреци. 

Каква е истината обаче: малко хора на база българското активно население  със спорни  лични интереси и ценности, разчитащи на естествения подбор,  започват  да измислят едни „герои“ с които да плашат  обикновените хора, а  хората изтощени от всекидневната си битка с държавни институции, нагледали се на корупция, измама, търговия с вот, с апартаменти, с луканки, цигари, и всякакви други. Толкова изморени от това, загубили доверието си в институциите ( не че и те не им помагат усилено за това) лесно се подвеждат и яхват вълната на една фалшива новина,  защото всички ние обичаме най-много децата си, аз също съм горд баща на две, да не кажете, че се изказвам по теми по които нямам експретиза. Тук обаче като общност прекрачваме една много тънка граница, границата на: „От истинските герой  до долни измамници!“ Бързо зачеркваме социални работници, психолози, НПО-сектора, и сума ти  стараещи се институции,  защото не в институциите е проблема, а в това колко ограничени са ресурсите, капацитета и законодателството. Без същите тези НПО-ата, без които реално нямаше как да си говорим за тази тема, а щяхме да го даваме традиционно с домове за сираци, където изоставените деца гризат кошари за внимание,бързо забравихме и „Изоставените деца на България“ - може да си пуснете филма на BBC, ако имате силна психика  за да видите към какво Не трябва да се връщаме.  Движим  в посока в която преследваме вещици без да сме виждали нито една, лекуваме от чума, нищо, че тя отдавна е изчезнала, или както днес педиатъра казваше на съпругата ми за малкия ни син, че не антибиотиците съсипват органите, а инфекциите, и, че гангрена със шуслерови соли не се лекува.  Мога да продължавам до безкрай, но критично мислещата маса от хора, които случайно четат тези редове много ясно ме е разбрала.

 Има обаче нещо много полезно във фалшивите новини. Това не е, че задоволяват целите на авторите им; че са страхотен инструмент за събиране на повече вот на някои  партии в страната по време на избори, или пък, че са средство за препитание на тролове в мрежата. Хубавото е, че могат и да учат на нещо критично мислещата маса.  Мен примерно ме светнаха за „ювелирна юстиция“: бога ми тази дума не я бях чувал, а се пишех за начетен човек. Чета аз по нета, търся инфо из по- достоверни страници. Абе трудно и накрая „Алелуя“ то това била руска терминология (руския хич не ми въвреше в училище),  та тази ювелирна юстрация била  juvenile justice( детско правосъдие).  Видиш ли ти, то било много страшно: трябва да отпадат точки от конвенцията,  че ако на  децата им направиш забележка за облеклото и  бам звънкат  едно телефонче.  И…. бум идват у вас взимат ги, после ви  съдят и… без пари и без деца…

Разбира се целите са съвсем различни, като  немалко деца в един ли друг случай попадат в конфликт или контакт със закона и да, те имат нужда от подкрепа, а със закон набор на баща ми не става. Децата имат права, и няма нищо лошо в това. Няма лошо и в синята стая, напротив.  Това е стая не със сини стени, а целяща щадящо изслушване за децата: от там не ги крадат, гарантирам, но може да не ми вярвате, а просто да се информирате, от достоверни източници, не от фейса J.  И нека не се укланяме на „традиционни ценности“, защото  в Гвинея, Мали, Гана  и други африкански държави, момичетата на ранна детска възраст ги обрязват.  Това нормално ли ви се струва? Традиционна ценност е между другото!

В ерата на интернет технологията и срастването ни с приложенията и социалните мрежи сме превърнали Фейсбук в институция; в място за всякакви видове агитации и пропаганда; мястото където една фалшива новина израства като плевел между нас. Наскоро един приятел си направи експеримент с едно посещение в Чикаго, едни снимки и т.н., бърз фотошоп.  После неможе да обясни на приятелите си, че е шега и няма как да очакват от него сувенир от място, което никога не е посетил J

Разсъжденията ми станаха дълги, затова смятам да приключа с два въпроса, на които не търся отговор, по скоро се опитвам да провокирам размисъл у всеки у вас:

1. За аборта съм поради ред причини:  постя, ходя рядко на църква, моля се всяка вечер, толерантен съм и уважавам различните (кой съм аз, че да ги съдя). Това по- малко християнин ли ме прави пред  останалите?

2. Не бия жена си, не и се сърдя когато съм се прибрал в къщи и няма вечеря, пускам прахосмукачка, мия чиниите(иска ми се по- често), като баща участвам активно в отглеждането на нашите деца, не ги бия, нито шамаросвам, нито пошляпвам, не вярвам във възпитанието в страхопочитание, говоря им всеки ден, казвам им, че ги обичам, напътствам ги, съветвам ги, но ги оставам да бъдат самостоятелни доколкото могат за възрастта си. Чествам повечето български празници, но пък уважавам и Хелуин, уважавам и мюсюлманските празници. Вярвам, че ако един  празничен повод обединява дадена общност то той  има място в ежедневието ни, в този ред на мисли, това автоматично премахва ли ме от „Традиционните български семейства“?  Истински мъж ли съм, а истински  „патриот“?

Сега,  искам да отбележа, че с този личен анализ не целя да променям нагласите на хората, нито пък претендирам за автентичност и достоверност на по-горе описаните съждения. Напротив, провокирам  ви да поставите всичко под съмнение, да мислите критично и сами да търсите истината, но винаги от достоверни източници и винаги търсете диалог. Защото умните и мислещи хора са съпричастни, разбират, анализират и водят диалог. Те не критикуват, не осъждат и не нападат, не си боравят с фалшиви новини,  нито целят да  всяват страхове у останалите, запомнете това!

Ако не рискувате нищо, рискувате всичко!

Животът е едно препускане през преживявания, спомени, емоции и усещания. Човек рядко е готов за житейските уроци на живота и колкото и да се подготвя за тях, винаги е изненадан, както снега изненадва управляващите :). Все пак нека  влезем в ролята на спойлери и Ви представим  някой житейски уроци с които вече са се сблъскали по-големите, виж ти излезем подготвени когато се сблъскаме с тях :)

1. Провалът не е фатален, успехът не е окончателен

„Победата не е окончателна, поражението не е смъртоносно – да вървиш напред, ето това е важно. Успехът не е окончателен, неудачите не са фатални, значение има само мъжеството да продължиш напред.“, е казал Уинстън Чърчил.

Успехът идва на приливи и отливи. Ако успеете да се задържите на гребена на вълната, без да паднете, ще имате възможността да научите някои от най-важните уроци на живота.

2. Това, което ви пречи да продължите напред, е мисълта, че нещо ви спира

Ярост, гняв, недоволство, това са неща, които унищожават вашата енергия и спират напредъка ви. Не си губете времето с негативни мисли, които ви карат да се съмнявате в себе си. Освободете се от тези чувства и ще постигнете велики неща.

3. Няма невъзможни неща

Когато нещата не вървят добре, лесно може да се предадем на песимизма, депресията и съмненията, създавайки предпоставка за бъдещ провал. Вярвайте в собствените си способности и във вашия успех.

4. Пътят към успеха и пътят към провала често е един и същ

Може да мислите, че вашият житейски път е по-стръмен и осеян с препятствия, докато при останалите всичко върви по мед и масло, но истината е, че животът на всеки човек е изпълнен с тежки и трудни моменти.

Не винаги може да контролираме пътя, по който се движим, но изборите, които правим в този момент, ще определят докъде може да стигнем.

5. Успехът идва, когато подготовката и възможностите се срещнат

Ако чакате някой да направи нещо за вас, чакате напразно. Всичко, което се случва във вашия живот, зависи от нещата, които правите и решенията, които взимате. Възможностите не се появяват от нищото, вие сте тези, които трябва да помогнат за тяхното създаване.

6. Ако не рискувате нищо, рискувате всичко.

Поемането на рискове показва увереност и готовност да се учите, независимо дали преживяването ще бъде позитивно или негативно. Поуките, които ще си извадите от поетия риск, може да ви насочат по нов път, който преди това не сте виждали.

Освен ако не сте изключителни късметлии, успехът няма да падне просто така в скута ви. Няма да постигнете мечтите си, ако винаги играете на сигурно и не излизате от зоната си на комфорт. Успехът трябва да бъде търсен и преследван безмилостно. Най-големият риск е да не поемаш никакви рискове.

7. Не позволявайте на страха от провала да бъде по-силен от удоволствието от успеха

Много лидери, с които съм работила, казват, че най-много се страхуват от възможността да се провалят. Когато чуя това, винаги казвам, че вълнението от евентуалната победа винаги трябва да бъде по-силно от мисълта за възможната загуба.

Ентусиазмът и желанието ви за победа са изключително важни, защото те ви дават нужните фокус и енергия, за да направите това, което трябва, за да успеете.  

Разбира се, има още много житейски уроци, които ще ви се наложи да научите по трудния начин, но това не означава, че не може да се възползвате от знанията и опита на по-мъдрите от вас, когато имате тази възможност.

Лоли Даскал, президент и изпълнителен директор на консултантската фирма Lead From Within, за Inc.com