Първото, за което се сеща човек, като чуе името Карнеги, е престижната концертна зала "Карнеги хол" в Ню Йорк, построена през 1891 г. Известни са също институтът и университетът, които носят името "Карнеги" и чиито изследователи откриха разширяването на Вселената и същността на ДНК като генетичен материал. Благотворителната корпорация "Карнеги" пък разпределя 150 млн. долара "за подпомагане на прогреса и на взаимното разбирателство и за разпространяване на знания". Тя дава пари на университети, училища и дори на детската телевизионна програма "Улица Сезам". За мира в света пък се грижи фондът на Карнеги "Мир между народите". "Карнеги" означава още паркове, библиотеки, помощи, стипендии, музеи... А зад всичко това стои Ендрю Карнеги, който за времето си е бил най-богатият човек в света и който към края на живота си решава да стане филантроп, като вложи състоянието си "за подобряване на участта на бедните събратя". Така той се превръща в пионер на съвременната благотворителност.
.............................................................................
Ендрю Карнеги е роден през август 1835 г. в Данфермлин - средновековната столица на Шотландия, известна със своите платове и с кралския си замък. Към средата на XIX век замъкът залинял, а ръчното тъкачество западнало заради конкуренцията с парните станове. Така тъкачът Уил Карнеги, бащата на Ендрю, останал без работа. През 1848 г. цялото семейство в състав татко Уил, мама Маргарет и синовете Тим и Ендрю се пренася при лелята, установила се вече в Америка. Четиримата пристигат в Питсбърг, който по онова време е център на промишлената революция.
12-годишният Ендрю Карнеги не отива в училище, а в тъкачна фабрика като чирак. Отначало взема по 1,5 долар на седмица, после, като става разносвач в телеграфна кантора, по 2,5 долара. На 20 г. вече е квалифициран телеграфист и личен помощник на началника на Западното отделение на Пенсилванската жп линия Томас Скот. Благодарение на нежната си дружба с вдовеца Скот младият Карнеги прави важна крачка към бъдещото си богатство - влага по негова инициатива 217,5 долара в акции на компания, която произвежда спални вагони. След 2 г. тези книжа вече му носят по 5000 долара годишно и Карнеги разбира, че
не наемният труд е пътят към богатството
Той продължава да влага в най-различни предприятия и на 28 г. доходите му вече са над 40 000 долара годишно. Все пак продължава да работи в жп линията до края на Гражданската война - смята го за свой дълг.
Правилата на успеха, записани от Карнеги през 1906 г., изглеждат така. Определете точното количество на парите, които искате да имате. Честно си признайте с какво сте готови да платите за богатството. Набележете си срок, за който трябва да станете притежател на необходимата ви сума, и си съставете конкретен план за получаването й. Най-важното правило - два пъти на ден, сутрин и вечер, си четете на глас написаната програма. При това трябва да усещате, че парите вече са ви в джоба.
Първата си стоманодобивна компания Карнеги купува, когато е на 26 г. На 30 г. напуска жп линията и открива още няколко фирми, едната от които строи стоманени вместо дървени мостове - разбира се, стоманата той я купува от самия себе си. След още 2 г. списъкът се попълва и от телеграфна компания.
На 33 г. Карнеги вече е едър капиталист. Той се мести в Ню Йорк с намерението да се оттегли в покой, да постъпи в Оксфорд и в свободното си време да издава вестник. В бележника си записва, че
усеща как многото пари го развращават
и че мечтае да се самоусъвършенства. "Събирането на богатства е един от най-лошите видове идолопоклонничество. Нито един идол не е тъй разрушителен, както поклонението пред парите... Ще се оттегля на 35 г. и ще се заема с четене и самообразование", пише Карнеги.
Но именно в този момент на просветление той е обзет от нова идея. Стоманата му вече не удовлетворява потребностите на промишления бум. Карнеги решава да усвои нова технология и заминава за Великобритания да я изучава.
Деловият му инстинкт е удивителен. Малко преди борсовия крах през 1873 г. той продава всичките си акции и ги влага в производството на стомана. Открива
най-големия стоманодобивен завод
през 1875 г. и го нарича на името на началника на Пенсилванската жп линия Едгар Томсън. Така бъдещите поръчки са му в кърпа вързани. А за да не плаща за нужния за стоманопроизводството кокс, купува контролния пакет акции на неговия най-голям производител Хенри Фрик. И назначава бившия собственик за свой управляващ.
През 1881 г. Карнеги вече получава по 1 млн. долара годишно. Следи всички стадии на производството и икономисва от всичко. Така снижава себестойността на продукцията 10 пъти. Работниците му се трудят по 12 ч. шест дни от седмицата за грошове. По време на депресията през 1892 г. Карнеги рязко свива заплатите и прави още по-тежки условията на труда. Щом усеща, че се готви стачка, изчезва в закупения своевременно замък Скибо в Шотландия и оставя своя управляващ Фрик да вади кестените от огъня. Бие му телеграми да удари по недоволството на работниците с полицаи и стачкоизменници. И Фрик изпълнява - разгонва профсъюза в завода, а
в сблъсъци с полицията загиват 12 работници
Когато всичко свършва, Карнеги се връща "чист" от Шотландия, изкарва пред работниците Фрик виновен за всичко и го уволнява.
Изобщо Карнеги не се церемони с хората около себе си. Когато закъсалият Томас Скот, на когото дължи старта си в бизнеса, го моли за помощ, той учтиво, но твърдо му отказва.
За сметка на това Карнеги изпитва почти патологична привързаност към майка си Маргарет, която била много властна и ревнива. Тя не го пускала сам дори на делови срещи - съпровождала го и там. Ендрю я наричал "моята кралица" и "моята светица". Майката била убедена:
"Няма жена, която да е достойна за моя Енди!"
Затова не е чудно, че синът й се жени едва след нейната смърт. Всъщност романът с бъдещата му жена Луиза Уитфилд започва още докато мисис Маргарет е жива, а Ендрю е 45-годишен, но се точи 7 години, докато маминка най-после се пренася в по-добрия от световете и оставя младите на самотек.
Карнеги не искал да има деца, за да не бере грижи с наследници, но по настояване на лекарите Луиза трябвало да роди, за да се избави от депресията си. Така се ражда дъщерята, която, разбира се, е кръстена на бабата - Маргарет Карнеги-младша.
През 1888 г. Карнеги публикува в The North American Review статията си "Евангелие на богатството". Той решава да се увековечи, като обясни на богатите в какво е висшето им предназначение. Постулатите му са два: "Богатството означава отговорност" и "Който умре богат, умира позорно". Карнеги съветва заможните да живеят скромно, да осигурят в разумни предели близките си, да оставят малко на наследниците си от мъжки пол, а останалото още приживе да раздадат
"за подобряване на участта на бедните събратя"
Със същия хъс, с който е събирал гигантското си състояние, Карнеги започва да го раздава и печели прозвището си Санта Клаус. С приоритет строи обществени библиотеки (около 3000!), купува органи за църквите, подпомага студенти, преподаватели, университети и изобщо всичко, свързано с образованието - явно несбъднатата мечта за Оксфорд не му дава покой. Покрай проектите си в борбата за мир построява и сградата на Международния трибунал в Хага.
Според злите езици с благотворителност Карнеги се опитвал да изкупи греховете си пред бедняците, които експлоатирал, докато трупал богатството си. Богатите пък му се гневели, че изневерява на класата си.
Неговите благотворителни фондове пръсват за различни нужди на човечеството около 2 млрд. долара. Примерът на Карнеги заразява 12 американски династии, които също създават свои благотворителни фондове - Рокфелер, Форд, Рейнолдс, Дюпон и т. н.
...Точно преди 100 г. Карнеги продал на банкера Дж. П. Морган стоманения си бизнес за 300 млн. британски лири. След сделката Морган му стиснал ръката с думите: "Поздравявам ви, мистър Карнеги. Сега сте най-богатият човек в света." Скоро се случило двамата да пътуват на презокеански кораб. По време на закуската Карнеги се обърнал към Морган: "Все мисля за нашата сделка... Май сбърках. Трябваше да поискам 100 милиона повече." Морган отговорил: "Щяхте да ги получите, ако ги бяхте поискали." Бащата на благотворителността, пожертвал за нея 9/10 от своето състояние, толкова се разстроил, че не си доял препечената филийка със сладко...
Източник: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1571§ionid=6&id=00011
