Между моралното съвършенство и суровата действителност!

Наскоро прочетох биографията на Бенджамин Франклин от Уолтър Айзъксън, като попаднах на книгата от интереса ми към американската история. Страхотно четиво, изпълнено с нагледни примери как от нищетата човек може да се издигне до челните места в обществото,  как от син на  занаятчия и търговец можеш да станеш радетел и основател на цяла една нация. От всичко обаче ми  направи най – голямо впечатление 13 – те  принципа на Бенджамин Франклин за морално съвършенство. Изключително смел и мащабен проект за постигане на морално съвършенство: целта е човек да успее да живее, като намали грешките си до минимум, овладее изкушенията, зарови злобата и даде път на добротата в развитието си. Бенджамин създава план за постигане на човешко съвършенство в 13 прости точки, като интересното тук е, че той много, ама много трудно се справя с постигането на този план, като така и не стига до желаното съвършенство може би за да ни обеди в това, че съвършени хора няма. Но признава, че благодарение на този план е успял да предпази себе си от тинята и жестокостта на света в който е живял, както и да се превърне в национален герой и баща на Американската нация! Когато стигнах до 13 – те  основни добродетели, към които той се е стремил през ума ми започнаха да преминават хиляди доводи на  възражения за това, колко невъзможни за изпълнение са неговите завети и как изкушенията дебнат скрити във всеки ъгъл. Но най – голям интерес в мен предизвика идеята да ги съпоставя  с времето, в което живеем и да се опитам да им направя един творчески анализ – аутопсия , като много лесно разбрах колко всъщност сме далеч от това морално съвършенство и как копаем  въображаем гроб на добродетелността, за сметка на злобната действителност, която волно или неволно поставяме на пиедестал. Но пък, ако запретнем ръкави и се включим в играта „13 принципа на морално съвършенство“, то току виж сме се превърнали в нещо повече от последователи на пошлостта  на нашето време. По-добре да бъдем „вдъхновяващо добри“, отколкото „злокобно зли“:

Първият принцип в тефтерчето на Франклин е Въздържанието – т.е. „не яж до пресищане, не пий до замайване“ – „ Леле, днешното поколение мислим основно как да се „накълвем“ в дискотеките, и да преядем до п...не“ в  кръчмите”. За наше успокоение това е една от точките ,която мори сериозно и нейния създател Франклин. Проблемът е, че в днешно време хората дори не смятат това за порок. Истината обаче е, че се храним до пресищане, пием до припадък, и се превръщаме в чревоугодническо поколение, а най – лошото е, че превръщаме и децата си в огледален образ на това което сме ние! Тук съвета ми е –„ Съобразявайте се малко, най – великите хора са се хранили оскъдно, защото са нямали време за глупости, те са променяли света. Аз не ви моля да се храните оскъдно, никой не очаква от нас да променим света, но пък може да опитаме.” J

2. Мълчание – „Говори само, когато с това можеш да обогатиш себе си или другите; избягвай безсмислените разговори“ -  говорене, тази точка е една от най – трудните за постигане при мен и среща силно противопоставяне с вътрешното ми „аз“. Наистина много говоря и имам навика да навлизам в безсмислени разговори, но това е проблем, с който цялото ни поколение е закърмено. В днешно време много говорим и от всичко разбираме: от това как да се сглоби двигателя на колата ни, до това как да решим проблема с военния конфликт в Сирия, и какво да ги правим пустите бежанци. Хубаво е да имаме мнение по всички въпроси, но когато не сме достатъчно подготвени да не навлизаме в безсмислени спорове и разговори. Не е нужно да се превръщаме  в „хейтъри“ или „критици“, защото за да си критик по дадена тема, то ти трябва да си навътре в нея, а повярвайте ми, няма човек на света, който да разбира от всичко, освен някой друг политик в България, но няма да конкретизирам, за да не навлизаме в безсмислени разговори. J

3.Подреденост – „Дръж всичките си неща на местата им; върши всяко занимание в отреденото време” – тук всички можем да си отдъхнем, защото Франклин не е успял да се справи с тази точка, така, че не е нужно да сме много критични по нея. Но имайте в предвид, че за да е човек достатъчно отговорен и точен то той трябва на първо място да е подреден, като за начало можем да почнем от нощното си шкафче, после през работното място и накрая в хола. По това колко подреден е човек показва и колко може да се разчита на него.

4. Решителност „Решавай да изпълниш каквото трябва; изпълнявай докрай каквото си решил“ - Ако искаме да сме успешни и хора с характер то трябва да сме изключително решителни и дисциплинирани. Когато започнем нещо то трябва да го изкарваме до край, не да се отказваме на първата трудност или препятствие. Представяте ли си братя Райт, при първия си провал да се бяха отказали, тогава може би все още щяхме да пътуваме с коли и кораби, и то само ако Форд да речем не беше се отказал при първия си провал. Всъщност първоначалните му бизнес идеи са били пълни провали и Форд е фалирал пет пъти преди да основе успешната Ford Motor Company, доста упорит и решителен господин! В тази графа като примери може да поставим: Гейтс, Айнщайн, Хонда и т.н. до безкрай. Най -  вероятно  и днес някой от вас се проваля, но щом продължи то той може да е следващия велик гений, знае ли човек?!

5.Пестеливост – „Не прави разходи освен в полза на другите или себе си; не пилей напразно“. Тук вече удряме „греда“, защото хората днес в това меркантилно и материално време, в което живеем се надпреварваме в покупките на различни глупости, които няма с какво да обогатят нас самите или хората около нас. А да пилеем разходи за хората, боже това е кауза пердута. Тук трудно ще убедя някой да реши да зарадва непознат примерно със споделен обяд, или да дари пари за кауза в която не вярва, но пък това е тема, по която всички трябва да се замислим, колко пестеливи сме и колко споделяме! Аз съм на мнение, че всичко похарчено за неща, които нямат за цел да обогатят душата или сърцето са напразно изхарчени пари, затова и жена ми трудно ме убеждава да си купя дрехи!

6. Трудолюбие „Не прахосвай времето си; винаги прави нещо полезно“; избягвай безсмислените действия“ – Ще ми се да дам личен пример тук, но ако го направя ще излъжа – аз съм един от многото, който не управлява добре времето си. Една от основните причини да напиша тази статия е именно да се заредя с оптимизъм за да се справя с тази точка от плана. Тук Бенджамин се е справил като си е създал ежедневен график с дейности, така оптимизирал времето си, една идея която смятам да последвам.

7.Искреност – „Не използвай вредни лъжи; мисли непредубедено и справедливо; когато казваш нещо говори по същество“ – Тази точка можем да изпратим на народните ни представители в парламента, ако я изпълнят току виж сме се оправили, но едно от основните черти при открит проблем е признаването за него. Едва ли те ще си признаят, че ни лъжат ежедневно или пък, че винаги говорят по същество, да бе да! Но пък ние можем да дадем личен пример, като избягваме да използваме вредни лъжи във всекидневието си. Да сме искрени и коректни са добродетели, които ще ни помогнат и карат да се чувстваме горди от себе си, като се погледнем в огледалото. Пък и няма да ни се налагаме да помним добре тъй като няма да лъжем, както е казал Марк Твен „Говори истината и тогава няма да ти се налага да помниш нищо“!

8. Правдивост – „Не вреди на никого със злонамерени действия или като го лишаваш от блага, които си длъжен да му осигуриш“ – Малко сложен принцип,като идеята тук е просто да не сме злонамерени, да не завиждаме, да сме услужливи и да помагаме когато и с каквото можем. Целта е, когато можем да помогнем на някой познат и това е в нашата компетенция то да го направим, а да не го лишаваме от благата, които може да получи само след нашата намеса. Чиста проба „лобизъм“ , но пък когато можем да лобираме и да се застъпим в полза на друг то това си е истински добродетел, защото правим добро за хората, не за нас.

9. Умереност – „Избягвай крайностите; избягвай да вредиш на хората, колкото и да мислиш, че го заслужават“ – Кои сме ние, че да раздаваме правосъдие и да отмъщаваме за постъпката на нашите врагове? Нека избягваме крайностите и навлизането в безсмислени спорове. Този, който отстъпва не е страхливеца, а по умния от страните. Нека избягваме раздаването на епитети и използването на ругатни, обидата понякога е по  - силна и от юмрука, нека боравим внимателно и умерено с думите, нека ги използваме по предназначение.

10. Чистоплътност „Не допускай никаква нечистота по тялото, дрехите или жилището си” – тук наум ми идва пример в обратното твърдение: Стив Джобс не се е къпал с месеци, ходил е бос по срещи с бизнес партньори и все пак е създал една от най – големите компании в света. Все пак ние не сме Джобс, така, че нека се придържаме към моралния план за израстване. Чисто тяло, чиста душа  са казали старите хора. По дрехите приемат по акъла изпращат, така, че за да получим и създадем добро първо впечатление, то ние трябва да сме чисти спретнати и добре изглеждащи, но и да не забравяме, че ако няма нищо „вътре“ и Памела Андерсън да сме, няма да успеем да се реализираме. Така че тази точка е нужно да я следим, но между другите които са доста по – важни.

11. Спокойствие – „ Не се тревожи от дреболии или от банални и неизбежни инциденти” – Тази точка я изпълнявам от раз, при мен много трудно може някоя дреболия да ме извади извън нерви. Вижте жена ми  ме изважда от кожата ми редовно, но съм сигурен, че при всички се случва.  Не трябва да даваме шанс на дреболиите и нещата от живота да ни сломят или да изгубим почва из под краката си. Спокойствието е основен добродетел и верен другар в пътя ни към успеха и стойностния живот. Е, не е нужно да приемаме всичко като дреболия, има неща за които да се ядосваме, но запомнете те трябва да са такива каквито можем да оправим. Например да се ядосваме, че казана за тоалетната е спукан -  можем да го оправим, но няма защо да се ядосваме заради това, че сме изпуснали автобуса:  вече се е случило, стоим и си чакаме следващия това е!

12. Целомъдрие – „Въздържай се от похотливи занимания освен по здравословни подбуди и за продължаване на потомството; никога от умопомрачение, слабост или в риск за твоята или чужда репутация“ – Ха да видим сега, колко от  читателите на статията загубих, надявам се не много. Целомъдрието е вид лишение, вид дисциплина, то ни превръща в хора спазващи нравствени норми и будещи възхищение и уважение. Ако искате да създадете силна връзка с половинката си то вие трябва да бъдете възможно най – искрени и целомъдрени. Уважението се крепи на целомъдрието и обичта, едно без друго нещата не се получават.

13.Смиреност – „Бъди смирен, вземи пример от Иисус и Сократ“

Ние може би сме хора с добри обноски, можем да бъдем любезни и да изглеждаме смирени. Когато ни попитат: „С кой бяхте в парка“ ние отговаряме: Ваня, Мария, Димо и аз. Поставяме себе си на последно място, защото така трябва -  да не изтъкваме най-напред себе си. Въпросът обаче е как да заемем последното място в нашето мислене, как да почувстваме в нашата душа, че сме последни? Там не го правим, там трябва да търсим проблем. За съжаление човек сам са себе си трябва да открие пътя на смиреността, за него всеки от нас има отговор.

Та това са прословутите 13 принципа за достигане до морално съвършенство. Колко от тях може да кажете, че притежавате, наистина, колко?

За да се превърнем в стойностни, достойни и истински добри хора трябва да се справим с всички тези 13 принципа: фатална комбинация от добродетели, които ние всички имаме и можем да развием. За да ви утеша мога да кажа, че автора не се е справил с всички тях, но пък удоволствието да победим Бенджамин Франклин в собствената му игра е силна мотивация. Нека се пробваме!

Мотивиращата история на бедния Сталоун

Чели сме много мотивиращи мисли, много разкази, истории, филми, които са ни карали да настръхнем. Всяка една от тях е била поучителна. Тази, която ще ти разкажем е уникална. Може би няма аналог. Тя ще ти спре дъха! Става въпрос за актьора Силвестър Сталоун.

Сталоун е бил вдъхновен да напише филма след като гледал боксьора Чък Уепнър в 15 рундовия мач с Мохамед Али в Колизеума през март 1975 г. Уепнър губи двубоя, но остава на ринга през всичките 15 рунда. В деветия рунд Уепнър просва на ринга Али с удар в брадата и отива при треньора си, за да му каже: “Хей, повалих го”, а Презант му отговаря: “Да, но сега найстина изглежда бесен…”. В оставащите рундове Али нанася няколко лицеви травми и чупи носа на родения в Ню Джърси боксьор. Въпреки че Уепнър изостава по точки той прави драматично завръщане, като губи едва в последните минути.

Всички го познаваме от екшън – филмите, за които прибира по няколко милиона. Не всеки знае, че американецът е бил на ръба на нищетата в зенита на своята кариера. Нещо повече, той се ражда с проблеми. Когато са го вадели от майка му са притиснали лицето му с форцепса. Това е довело до частично парализиране на неговото лице, което нарушава и говорът му.

В началото на актьорската му кариера Сталоун получава буквално хиляди откази. Никой не иска да го наеме. Признава, че е посетил всичките 300 агенции в Ню Йорк по няколко пъти, но без резултат. При един от опитите си да намери роля се налага да преспи пред офиса на агент. Най-накрая получава роля във филм, в който е набит набързо от главния герой, за което получава няколко долара. В същото време бракът му е пред разпад, след като в следващите няколко месеца отново не успява да си намери филм, в който да се снима. Започва да продава бижутата на жена си, а в последствие признава, че това е едно от нещата, които човек никога няма право да прави, независимо в какво положение е.

Един ден попада в библиотека, тъй като умира от студ и търси къде да се стопли. Това е оказва и повратна точка за него. Там намира забравена от клиент книга на автора Едгар Алан По. Силвестър решава, че иска да стане писател и започва да пише сценарии за филми. И това му начинание претърпява крах, след като успява да продаде едва два сюжета за около 100 долара. Един ден през 1975 г. гледа по телевизията боксов мач между Мохамед Али и Чък Уепнар. Али мачка на ринга, но въпреки това белият боксьор се държи повече от мъжки и дори успява да свали легендата. Това само разярява Мохамед, който в последствие помита своя опонент.

Режисьорът на филма Джон Ейвилдсън никога не е гледал боксов мач преди снимките на “Роки”.

Въпреки здравия бой, Уепнар се държи на крака до петнадесетия рунд, когато губи с технически нокау. Въпреки счупения нос и аркадите, когато съдията отброява девет, той е на крака и готов да завърши мача. Този двубой вдъхновява Слай, който сяда и в следващите 3 дни пише по 20 часа сценарии за боксов филм. За това свое дело много по-късно той коментира: „Действай смело, когато си вдъхновен!”.

Неговата идея бива отхвърляна от редица студия. Стига се до там, че е принуден да продаде любимото си куче- най-добрият му приятел. Със своя мастиф на име Бъткъс, той отива пред магазин за алкохол, където предлага животното на минувачи.

Той е готов да се раздели с кучето си срещу нищожните 50 долара, но в крайна сметка се задоволява с 25.
„Това бе най-низкият ден от живота ми и аз плаках по целия път към вкъщи. Тогава разбрах, че съм стигнал много под нулата“, обяснява Сталоун след време.

Бърджис Мередит получава ролята на Мики, защото всички други кандидати не искат да минават кастинг и са обидени на Сталоун, тъй като искат директно да подпишат договор и да застанат пред камерата.

Малко след това се случва и чудото. Продуцентска компания иска да закупи сценария за Роки срещу 125 хил. долара. Въпреки крупната сума, Слай отказва, тъй като условието му да играе главната роля не се приема. От продуцентската компания обявяват, че си имат актьор и нямат намерение да го сменят.

След няколко дни Силвестър получава нова оферта от същата фирма- 250 хил. долара, но той отново не приема, тъй като и в този случай ще остане зад камерите.

Офертата се показва до зашеметяващите 350 хил. долара, които отново не влизат в сметката на Сталоун и отново по същата причина. Така в крайна сметка, продуцентите се съгласяват да му дадат главната роля, но срещу 35 000 долара. Това е десет пъти по-малко от последната им оферта, но той приема.

Вместо да празнува първият си сериозен удар, Сталоун се връща пред магазина за алкохол с надеждата да си откупи кучето. Той дебне там в продължение на 3 дни, а накрая се засича с новия собственик на верния му другар. Офертите му от 100, 200 и 500 долара са отхвърлени.
„Знаех целта си и желания резултат и вече имах опит с продуцентите, затова продължих да променям подхода, докато не постигнах целта си“, обяснява актьорът.

Кучето на Роки Буткус

Той плаща внушителните 15 хил. долара, за да си върне кучето, което по-късно участва във филма. Човекът, който печели 14. 975 долара за препродажбата на Бъткъс също успява да си издейства и роля в „Роки“. „Роки” става най-касовият филм през годината, получава няколко Оскара, включително за най-добър филм, от общо десет номинации.