В България
мотивацията на работното място е чужда, позабравена дума, която някак си остава неразбрана от
работодателите и от служителите. Едните вечно изискващи невъзможни неща, а
другите все недоволни от „малкото” което получават. За повечето от българите
фиша със заплатата e най – мотивиращия фактор. На такива хора колкото и да им
плащаш постоянно ще са недоволни и намръщени. За работодателя е най – важно
служителя да работи и да не задава много върпоси. Колкото повече работи толкова по – добре, а фирмата също се движи стремглаво нагоре, но за съжаление
това не е САЩ или Япония и икономиката не е в такова цветущо състояние.
Малкото работа разконцентрира служителя, мотивацията и
възнаграждението му падат и това повлича фирмата надолу. Така добрите и лоялни
служители търсят късмета си зад граница, тяснопрофилираните работници се
превръщат в дефицит и това води до наемането на „бачкатори” - хора които знаят
само и единствено да работят, но едва ли качествено. Грешките за това положение
са и от двете страни на барикадата както на работодателя, така и на служителите.
Работил съм с не малко управители,
мениджъри и служители като съм се нагледал на какво ли не.
В по-долният ред от мисли бих желал да опиша скромния си опит.
Започвам с грешките на служителите:
Интересувайте се от
развитието си, от това дали се справяте с работата, обезателно научете
длъжностната си характеристика и се стремете да изпълнявате задълженията си.Ще се почувствате доста по-важен и ценен, когато сте в
течение каква е вашата заслуга за развитието на фирмата. Дори да сте последната
дупка на кавала, пак сте полезен.
Бъдете честен и добронамерен, кръшкането и измамите може да са инструмент, с който да си
гарантирате приятно време на работното място и благоволението на заблудения
началник, но в дългосрочен план няма да ви донесат удовлетворение, освен ако
фирмата в която работите не разчита на добродетелите.
Никога не позволявайте да бъдете мачкани на работното място.
. Ако мислите, че заслужавате по-добро
отношение, кажете го. Имате право на мнение дори в тази гадна криза, когато
всеки се страхува, че може да бъде уволнен и да остане дълго зад борда.
Противно на страховете ви, повечето шефове няма да изгонят опониращите
подчинени - умният началник знае, че те са движещата сила на неговия бизнес. Не
става дума за конфликти, а за спорове.
Не забравяйте, че всички тези
качества и съвети ще са ви полезни само и единствено ако устройството на фирмата
в която работите е насочено и отворено към служители заредени с позитивна
енергия, откровени, честни хора поемащи отговорност за действията си,
защитаващи правата си, защото света има нужда от пастири, не от овце.
А сега
след като разгледахме качествата на
служителите е време да отделим внимание на управителите.
Когато
служителят говори, шефовете трябва да си затварят устата и да слушат.
Един от
най-демотивиращите стилове на поведение на началника е пренебрежението и
неглижирането. А една от най-големите добродетели е способността да се слуша.
Подчинените обикновено се съобразяват с времето на шефа и когато искат да бъдат чути, най-често имат какво да кажат. Припряният началник е способен да убие целия им ентусиазъм, когато ги прекъсне. Най-подло е да спрете изказването на свой служител, когато сте го попитали за неговото мнение или му търсите обяснение за дадена постъпка. Не са малко шефовете, които позволяват от устата на по-нисше стоящия от тях да се изтръгне само половин изречение. А след това вземат думата за дълъг и назидателен монолог. Да не говорим за случаите, когато шефът просто махне с ръка и отклони молбата за разговор - познавам десетки качествени хора, които са напуснали работа заради това. В дългосрочен план пак ще изгуби шефът: дори да си назначи нови служители, едва ли ще успее да ги привлече на своя страна, ако само ги евангелизира с идеи и бодряшки лозунги, а не пожелае да ги чуе. Съвет: отворете речника и намерете думата емпатия, от там ще ви стане ясно какво трябва да направите за да се превърнете в добър началник.
Подчинените обикновено се съобразяват с времето на шефа и когато искат да бъдат чути, най-често имат какво да кажат. Припряният началник е способен да убие целия им ентусиазъм, когато ги прекъсне. Най-подло е да спрете изказването на свой служител, когато сте го попитали за неговото мнение или му търсите обяснение за дадена постъпка. Не са малко шефовете, които позволяват от устата на по-нисше стоящия от тях да се изтръгне само половин изречение. А след това вземат думата за дълъг и назидателен монолог. Да не говорим за случаите, когато шефът просто махне с ръка и отклони молбата за разговор - познавам десетки качествени хора, които са напуснали работа заради това. В дългосрочен план пак ще изгуби шефът: дори да си назначи нови служители, едва ли ще успее да ги привлече на своя страна, ако само ги евангелизира с идеи и бодряшки лозунги, а не пожелае да ги чуе. Съвет: отворете речника и намерете думата емпатия, от там ще ви стане ясно какво трябва да направите за да се превърнете в добър началник.
Запознайте
служителите си с развитието и целите на фирмата. Служителите заслужават да
знаят накъде върви фирмата. Какво е необходимо, за да се преодолее даден
проблем? Какво ще е средносрочното бъдеще и какви са планове на техния работодател. Така
подчинените се превръщат в съучастници на шефа си за постигането на общата кауза.
Очаквайте продължение на статията:
Откъде идва
мотивацията, как да не мразим работата си?
Bravo, strahotna statiq ste napravil.
ОтговорИзтриване