Тази история започва през 80-те някъде в Унгария, включва една кола, продадена на черно, 1200 долара, скрити в плюшено мече, и може да завърши с Нобелова награда. Това е история за 40-годишна битка с човешката природа и нечовешките предразсъдъци. Историята на една жена, която често чува, че мисията и е обречена на неуспех, преди да постигне революционния си успех
„През всичките тези години преживях какви ли не унижения, но никога не се
отклоних от своя път. Знаех си, че в крайна сметка ще постигна целта си. Радвам
се, че доживях този момент“ казва проф. Каталина Карико, 66 годишната унгарка ,
без чийто удивителен труд ваксините на Модерна, Pfizer/Biotech а и всички ваксини свързани с РНК, нямаше да
съществуват. Ваксините са от така наречения генетичен тип. Катарина Карико
спокойно може да се нарече най- заслужилия учен по въпросите на рибонуклеиновата
киселина (РНК). Откриването на информационната РНК през лятото на 1961 година
от 9-ма учени в Калифорния първоначално е прието от света като поредната
разплетена биологична мистерия и нищо повече. През 70-те обаче все повече
научни изследователи започват да си задават въпроса, дали не може да се
използват функцията на РНК да пренася важни информация между клетките, за да
превърнат човешкото тяло в мини фабрика за производство на свои собствени
лекарства. Иначе казано РНК- създадено по изкуствен начин да бъде инжектирана в
клетките на пациенти и да им помогне да създадат антитела които да преборят
вирусни инфекции. През 1976 една студентка от университета в унгарския град
Сегед присъства на лекция посветена на РНК. Името на студентката е Каталия
Карико, която решава да отдаде живота си на рибонуклеиновата киселина и на
нейния необятен медицински потенциал.
Родена в малко унгарско градче с
население от 12 хиляди души намиращо се на стотина километра от Будапеща,
Каталина израства в къща, в която няма течаща вода, както и хладилник. Баща и е
месар и покрай неговия занаят дъщеря му започва да се увлича по Биологията.
Първите обекти на нейния научен интерес за прасета, заклани от баща и. Малката Каталина често изследва вътрешностите
им, меко казано, доста необичайно хоби за дете, но странното увлечени ще
предопредели и професионалния и път. Години по-късно Карико започва да учи
биохимия в университета в Сегед и в началото на следването си изостава
значително от своите връстници, както сама признава впоследствие. След като
чува лекцията за РНК през 1976 година решава изцяло да съсредоточи усилия върху
тази изцяло непозната територия. За нейно щастие печели стипендия и се
присъединява към екипа на Центъра за биологични изследвания в Сегед. В средата
на 80-те обаче е освободена оттам, но през 1986 година получава предложение от
университета Темпле във Филаделфия. Със съпруга й Бела решават да се опитат да
сбъднат американската си мечта, продават семейния автомобил на черния пазар и
тъй като е незаконно да изнасят пари извън страната, пришиват 1200долара в
плюшеното мече на 2-годишната им дъщеря. По това време Каталин е на 30 години.
През следващите три десетилетия тя ще посвети живота си на функциите на РНК и
практическото им приложение при създаването на ваксини.
Началото на американската мечта обаче
е на път да се превърне в кошмар. След четири години, през които проучванията и
не водят до желаните резултати. Каталин влиза в открит конфликт с ръководителя
на катедрата на университета във Филаделфия и е принудена да напусне. Нещо
повече-доскорошният и шеф се опитва да я депортира обратно в Унгария. За нейно
щастие от съседния университет Upen и предлагат да продължи изследванията си при
тях, Каталин се премества там и започва да работи върху терапии използващи
информационна РНК. Унгарката се надява да помогне на пациенти претърпели
трансплантация на кръвоносни съдове. Надеждата на Каталин е, че ще намери начин
чрез които РНК молекулата ще асистира на организма в създаването на протеини,
поддържащи трансплантираните тъкани. По същото време обаче някъде в началото на
90-те, научният свят се сблъсква със сериозен проблем, свързан с използването
на РНК. Оказва се, че създадената по изкуствен път рибонуклеинова киселина
предизвиква възпаления и фатален край при животни, върху които се правят
клинични опити по това време, което значи, че тестовете върху човешки организъм
са абсолютно невъзможни. Проучванията на Каталин също са достигнали до задънена
улица, Но най-лошото тепърва предстои. ОТ Upen и поставят ултиматум, според които, ако държи
да продължи с РНК изследванията си, трябва да се съгласи на понижаване в
университетската йерархия и чувствително по-малко финансови средства. Унгарката
започва да пише до различни държавни и частни институции с молба да получи
субсидия, но нито една от тях не се съгласява да й помогне. По същото това
време самата Каталин е диагностицирана с рак. Беше най-ужасният период в живота
ми. Предстояха две операции, мъжът ми трябваше да се върне в Унгария защото
имаше проблем с визата си, и аз самата трябваше да реша дали да преглътна
унижението да бъда понижена, за да продължа РАБОТАТА СИ. В крайна сметка избрах
да следвам пътя си, независимо какво ще ми коства“ разказва Каталин пред
списание Wired. Случайна среща през 1997 година
променя живота й изцяло в положителна посока. Един ден, докато се бори с
копирната машина в университета, Карико се запознава с имунолога Дрю Вайсман.
Двамата се заговарят и осъзнават , че имат много общи научни интереси. За
разлика от Каталин, Войсман разполага със солидни субсидии. ТОй е готов да ги
сподели с нея и двамата започват съвместни проучвания, опитвайки се да създадат
информационна РНК, която не предизвиква смъртоносни възпаления, а е приета
успешно от организма. Тандемът Карико-Вайсман постепенно осъзнава, че проблемът
се крие в нуклеотидите, представляващи генетичния код на РНК. И по-специално в
един от нуклеотидните компоненти – уридина, който може да предизвика фатална
реакция от страна на имунните рецептори. Двамата решават да съсредоточат
усилията си върху модифицирането на РНК по такъв начин, че уридинът да бъде
заменен от свой аналог, които остава незабелязан от имунната система. Хитър
трик, целящ да „излъже“ организма. И той дава резултат. Новата версия на
информационната РНК е изпробвана първо върху мишки, които приемат инжектираната
доза безпроблемно. Обнадеждени от лабораторните резултати. Карико и Вайсман
публикуват обширен труд по темата. Годината е 2005, но се налага да чакат до
2010, преди някой да забележи изключителното им постижение. Този някой е Дерек
Роси, съосновател на американската та био технологична компания Moderna, чиято цел е да разработи ваксини от ново
поколение, използвайки информационна РНК.
По същото време с Карико и Вайсман се свързва малка германска компания,
чието име е BionTech. Оттам плащат на
двамата учени за правото да използват технологията им при създаването на
информационна РНК с цел лечение на различни ракови и сърдечносъдови
заболявания. През 2013г Каталин става вицепрезидент в BionTech, след като от университета Upenn отказват да я върнат на позицията, която тя
заема до 1995г, когато е понижена. С течение на времето ваксините стават все
по-голям приоритет и за Модерна и за Биотеч. ПРез 2017г от Модерна насочват
усилията си към ваксина срещу вируса Зика, докато от BionTech са се фокусирали върху превенцията срещу
инфлуенцата. И двете компании едва ли подозират, че 2020 ще се окаже повратна
не само за тях, но и за целия свят. Избухването на Covid 19 налага изобретяването
на ваксина за безпрецедентно кратко време. Компании от цял сват започват работа
върху 200 различни проекта. От тяй 13 достигат до финалната фаза на клинични
тестове. Ваксините разработени на принципа на информационната РНК, имат едно
голямо предимство пред конкурентите си – те се създават много по-бързо от
по-старото поколение, при което е използвано омаломощен или мъртъв вирус. През
2020г, Moderna получават финансиране от 400млн евро за да
ускори максимално работата върху Covid-19 ваксина.
В същото време от Biontech започват да си
партнират с фармацевтичният гигант Pfizer при
разработването на своя продукт. И двете ваксини преминават успешно през всички
фази на тестване и показват около 95% ефективност.
„Бях убедена, че тези ваксини ще
сработят“, каза Каталина пред New York post.
Запитана колко ще спечели самата тя от производството и продажбата на
ваксините, унгарката изчислява своя дял на около 2,5млн. евро. Парите обаче
далеч не са най-голямата й награда. Нито пък призивите на част от колегите й да
получи Нобелова награда за химия. Дори днес тя продължава да става вяска сутрин
в 5 и да слиза в мазето на семейната къща, което е оборудвано като лаборатория.
За нея работата никога не спира.
„ Най-голямото удоволствие за мен идва
от факта, че успях да помогна на толкова много хора. Това е моята награда.
Завладяваща история нали? Когато стигна до мен от списание Мениджър, бях
в леко минорно настроение след един от онези дни в работата в които знаеш, че
си дал всичко от себе си за да се случат нещата, но въпреки всичко заключваш
офиса с усещането, че дължиш нещо на работното си място, на екипа си.
Прочитайки вдъхновяващата история на Карико, си помислих, колко много “акота“стоят зад нея, колко много
предизвикателства, късмет, и…. Възможности! Колко много Възможности, са се открили
пред Карико, и колко много тя е приела със широко протегнати ръце.
Нямаше да имаме ваксина, ако Карико се
бе отказала да замине за САЩ, или пък сменила попрището след като е била
понижена, или пък, ако не се бе вдъхновила от онази лекция за РНК-то в Будапеща.
Ами ако баща и не беше месар, а електричар, щеше ли да има възможност да се
„влюби“ в биологичните изследвания? Живота ни е низ от възможности, в които ние
трябва да се „научим“ да разпознаваме, ако искаме да го изживеем пълноценно.
Преди повече от 10 години жена ми
получи предложение за работа на позицията психолог. Бяхме млади, все още
неженени, без деца излезнали пресни от университета, настанени в квартира в
Дружба, онази Дружба без метрото, само с Езерото J
Аз бях, загубил поредния си опит да спечеля мениджърската позиция в Явор,
разочарован, казах на моето момиче, че сме свободни да се развиваме и, където и
да получим възможност да го правим по нашите специалности, да стягаме багажа и
да тръгваме. Първата възможност за това получи жена ми, и тя я прегърна.
Преместихме се в Пазарджик, моя роден град в които работя и творя и до днес.
След един месец на приключения в София аз също дойдох при нея в града,
напускайки работата си в Явор. Няма да разказвам за приключенията си в търсене
на ново професионално предизвикателство, а на възможността която ми се откри и
аз също прегърнах.
Съпругата ми подари прекрасна книга,
със заглавието „Милиардерът без милиарди“, историята на Чък Фийни създателят на
Duty free шоповете и един от най-големите филантропи в
света. Прочетох книгата на един дъх, най-добрата книга която съм чел до ден
днешен, благодарения на жена ми имах тази възможност да се докосна до нея. От
тогава до днес тя ми е подарила десетки книги, и няма книга която да не ме е
докоснала. Малко след като прочетох книгата попаднах на позиция в компания от DIY сектора, най-голямата в региона и една от
най-големите в страната, вдъхновен и мотивиран от образа на Фийни, в типичен
мой стил, проявявам висока самооценка и кандидатствам за позиция
на която отговарях на не повече от 2 от 10 изисквания. Няма да забравя едно от
изреченията ми в мотивационното писмо което изпратих до HR-отдела на компанията. „Изисквате отличен
писмен и говорим английски, моят говорим е отличен, но по писмения мога доста
да поработя, но щом Чък Фийни е продавал на французи различни стоки със
съмнително качество по пристанищата в Китай, без да знае нито дума на Френски и
Китайски, смятам, че имам големи шансове да се справя и аз“
Чудите се как продължи историята ли?
Поканиха ме на интервю, спечелих позицията, а днес съм Директор внос и бизнес развитие в компанията. Възползвах се от няколко възможности, които ми се представиха
в тези дни. Възможности, които ако не бях приветствал, едва ли щях да пиша тази
книга сега.
Годината е 2018 вече съм в компанията
и сме на работно посещение в Истанбул заедно с няколко колеги и собственика на
компанията, тъй като имаме няколко ресора в, които се развиваме, на тази
делегация имахме представители от няколко от нашите фирми експерти в сферите в
които участват. Със собственикът сме там за да се запознаем с фабрики в сферата
на оръжейната индустрия, да, вече съм прегърнал и тази възможност. Тогава
докато чакахме поредната фирма от силовия сектор, през нас профуча един младеж, шефа ме погледна и каза, настигни го, този пич носи каталог с плочки, може
да е представител на фабрика за плочки(на това изложение нямаше обявени фирми в
тази категория), искам да ви призная, че ако не беше неговото настояване нямаше
да се мръдна от стола, просто защото няма как за една секунда да види каталога
за плочки, на изложение за оръжия и строителна химия и това да е фабрика.
Настигнах младежа, и за огромно учудване той беше представител на фабрика за
плочки от Ушак, беше се вмъкнал нелегално на изложението. Предложи ни цени и
условия. Днес 4-ри години по-късно, работим все още с фабриката, и не само. Те
са един от най-добрите ни партньори, а ние продаваме техни продукти в цялата страна, като
оборота им за миналата година ги прави един от най-добрите ни избори!
Мога да дам редица примери за още
възможности които съм прегърнал и които са променили мен и заобикалящата ме
среда. Не мога да ви дам пример за пропуснати възможности, просто защото щом е
пропуснато, то не е сигурно, че е възможност. За да не ви объркам ще ви дам
следното обяснение за понятието възможности. Ако ни предложат повишение, това е
възможност, ако я откажем, това не е
непременно пропусната такава, можем просто да гадаем. Ако ни предложат
повишение и ние го приемем, но се сгромолясаме, това е възможност, която е
прегърната. Предпочитам да си говорим за възможности, независимо провалени или успешни - и двете учат, повярвайте ми!
А, вие, колко възможности прегърнахте?
Е, продължавайте да го правите, живота е низ от възможности, прегръщайте ги. Нищо чудно
да промените света с тях. Карико не е мислила за това когато е приела да работи
на по-ниско възнаграждение, но да преследва целите си. Възможностите не са
непременно положително изживяване, в много случай може да идват като разочарование,
но да са възможност в дългосрочен план.
Откъс от книгата "Лидерът в теб"
