Как да се мотивираме на работното място. How to motivate on the workplace.

                         

В България мотивацията на работното място е чужда, позабравена  дума, която някак си остава неразбрана от работодателите и от служителите. Едните вечно изискващи невъзможни неща, а другите все недоволни от „малкото” което получават. За повечето от българите фиша със заплатата e най – мотивиращия фактор. На такива хора колкото и да им плащаш постоянно ще са недоволни и намръщени. За работодателя е най – важно служителя да работи и да не задава много върпоси. Колкото повече работи  толкова по – добре,  а фирмата също се движи стремглаво нагоре, но за съжаление това не е САЩ или Япония и икономиката не е в такова цветущо състояние. Малкото работа разконцентрира служителя,  мотивацията  и възнаграждението му падат и това повлича фирмата надолу. Така добрите и лоялни служители търсят късмета си зад граница, тяснопрофилираните работници се превръщат в дефицит и това води до наемането на „бачкатори” - хора които знаят само и единствено да работят, но едва ли качествено. Грешките за това положение са и от двете страни на барикадата както на работодателя, така и на служителите. Работил съм с  не малко управители, мениджъри и служители като съм се нагледал на какво ли не.

В по-долният ред от мисли бих желал да опиша скромния си опит.

Започвам с грешките на служителите:

Интересувайте се от развитието си, от това дали се справяте с работата, обезателно научете длъжностната си характеристика и се стремете да изпълнявате задълженията си.Ще се почувствате доста по-важен и ценен, когато сте в течение каква е вашата заслуга за развитието на фирмата. Дори да сте последната дупка на кавала, пак сте полезен.

Бъдете честен и добронамерен, кръшкането и измамите може да са инструмент, с който да си гарантирате приятно време  на работното място и благоволението на заблудения началник, но в дългосрочен план няма да ви донесат удовлетворение, освен ако фирмата в която работите не разчита на добродетелите.

Никога не позволявайте да бъдете мачкани на работното място. . Ако мислите, че заслужавате по-добро отношение, кажете го. Имате право на мнение дори в тази гадна криза, когато всеки се страхува, че може да бъде уволнен и да остане дълго зад борда. Противно на страховете ви, повечето шефове няма да изгонят опониращите подчинени - умният началник знае, че те са движещата сила на неговия бизнес. Не става дума за конфликти, а за спорове.

Не забравяйте, че всички тези качества и съвети ще са ви полезни само и единствено ако устройството на фирмата в която работите е насочено и отворено към служители заредени с позитивна енергия, откровени, честни хора поемащи отговорност за действията си, защитаващи правата си, защото света има нужда от пастири, не от овце.

А сега след като разгледахме  качествата на служителите е време да отделим внимание на управителите.

Когато служителят говори, шефовете трябва да си затварят устата и да слушат.

Един от най-демотивиращите стилове на поведение на началника е пренебрежението и неглижирането. А една от най-големите добродетели е способността да се слуша.
Подчинените обикновено се съобразяват с времето на шефа и когато искат да бъдат чути, най-често имат какво да кажат. Припряният началник е способен да убие целия им ентусиазъм, когато ги прекъсне. Най-подло е да спрете изказването на свой служител, когато сте го попитали за неговото мнение или му търсите обяснение за дадена постъпка. Не са малко шефовете, които позволяват от устата на по-нисше стоящия от тях да се изтръгне само половин изречение. А след това вземат думата за дълъг и назидателен монолог. Да не говорим за случаите, когато шефът просто махне с ръка и отклони молбата за разговор - познавам десетки качествени хора, които са напуснали работа заради това. В дългосрочен план пак ще изгуби шефът: дори да си назначи нови служители, едва ли ще успее да ги привлече на своя страна, ако само ги евангелизира с идеи и бодряшки лозунги, а не пожелае да ги чуе. Съвет: отворете речника и намерете думата емпатия, от там ще ви стане ясно какво трябва да направите за да се превърнете в добър началник.

Запознайте служителите си с развитието и целите на фирмата. Служителите заслужават да знаят накъде върви фирмата. Какво е необходимо, за да се преодолее даден проблем? Какво ще е  средносрочното бъдеще и какви са планове на техния работодател. Така подчинените се превръщат в съучастници на шефа си за постигането на общата кауза.

Очаквайте продължение на статията:

Откъде идва мотивацията, как да не мразим работата си?

Демокрация, да ама НЕ!

Уви, демокрацията е най-беззащитната държавна  система - тя не разчита на сила, на страх, на репресии (ако демокрацията се пази със сила - тя се превръща в диктатура),
демокрацията се крепи върху доброволното спазване на законите от всички и най-вече от хората, които управляват държавата.
Точно тук ние куцаме с двата крака и до ден днешен.

Човечеството винаги ще бъде изправено пред въпроса: каква демокрация? И никак не са словесен парадокс думите на Сократ, когато казва:
- От добрата демокрация и от добрата монархия предпочитай демокрацията. Но от лошата монархия и от лошата демокрация избери монархията. Защото един лош човек може да извърши много злини, но много лоши хора, събрани заедно, могат да извършат много повече злини. 
Демокрацията крие големи опасности: давайки еднакъв шанс на всички, тя дава път на простаците и на лумпените да излязат начело, тъй като те винаги са най-напористи и безскрупулни.
Затова всеки трябва да пази демокрацията най-много от себе си. БСП, ГЕРБ, АТАКА, ДПС ЗАМИСЛЕТЕ СЕ!!! И вие граждани и гласоподаватели, в демокрация ли живеем?, или Сократ ще излезе прав.

Само на метър от успеха!!! Какви уроци дава живота!

Една от най-честите причини за неуспеха е навикът да се отказваме, когато сме застигнати от временно поражение. Всеки човек е виновен за това, в един или друг момент! Прочетете една история, която илюстрира точно това:

Чичото на Р. У. Дарби бил обхванат от “златна треска” по онези дни и той отишъл на запад, за да копае за злато и да стане богат. Той никога не бил чувал, че повече злато било изкопано от мозъците на златотърсачите, отколкото от самата земя. Щял да работи с кирка и лопата. Щяло да бъде трудно, но изкушението на златото било много голямо.

Трудил се няколко седмици и бил възнаграден. Открил блестяща руда. Обаче тогава бил изправен пред другия проблем – нуждаел се от машини транспортирането и обработката на рудата. Тихо той замаскирал входа на мината си, заличил следите си и се върнал у дома си в Уилиямсбърг, Мериленд. Разказал на роднините си  и на няколко съседи за големия удар. Събрали пари, закупили необходимото оборудване и го изпратили на място. А Дарби и чичо му се върнали заедно, за да работят в мината.

Когато изкопали първата количка руда и я изпратили за разтопяване, очакванията им се потвърдили. Те били открили една от най-богатите мини в Колорадо. Още няколко такива колички щели да изплатят всичките им дългове. А след това щели да дойдат убийствените печалби.
Колкото повече копаели, толкова повече се извисявали очакванията на Дарби и чичо му. И тогава нещо станало. Златната жила изчезнала! Те копали много, в отчаян опит да открият отново златото, но напразно.

Накрая решили да се откажат! Продали оборудването на един вехтошар за няколко хиляди долара и се качили на влака към дома. Повечето вехтошари не били особено умни, но този бил изключение. Той повикал минен експерт, за да направи оценка на това, което бил купил. След като направил своите замервания и пресмятания, инженерът заключил, че предишните собственици на мината са се провалили, защото не са запознати с т. нар. “устойчивост на реда”. Неговите изчисления показвали, че златната жила се намира само на един метър от мястото, на което Дарби и чичо му са спрели да копаят. И точно там била открита!

Вехтошарят се превърнал в милионер, благодарение на златната руда, добита от тази мина. Причината е, че той е потърсил съвета на експерт, преди да се откаже! Повечето от средствата за оборудването били осигурени главно поради усилията на Дарби, който тогава бил много млад. Парите били дадени от приятели и роднини, заради голямата им вяра в него.  И той им върнал всеки долар, който му били дали, въпреки че му отнело доста години да го направи.

Дълго след тази случка, Дарби компенсирал загубите си много пъти, когато направил откритието, че желанието може да бъде трансформирано в злато. Откритието направил, след като навлязъл в бизнеса със застраховки “Живот” в края на 19ти век.

Спомняйки си за пропускането на “шанса на живота си”, защото се бил отказал само на 1 метър от златото, Дарби използвал опита, който натрупал в бизнеса със застраховки. Методът, който използвал бил много прост – казвал си: “Аз се отказах само на 1 метър от успеха, но сега никога няма да се откажа, само защото хората ми казват НЕ, когато ги попитам дали биха си купили застраховка!”

Дарби е един от 50-ината мъже, които продават застраховки за над 1 милион долара годишно. Той дължи своя успех на урока по отказване, който е научил, работейки в минния бизнес.