Априлското
въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през
епохата на Възраждането. Избухнало в
почти всички части на страната и довело до Руско-турската освободителна война. Трамплина
на българската свобода, печата на гордост за всеки българин.
Кой
организира априлското въстание, кой го
поведе, кой го подготви? Опитни политически дейци и идеолози като Стамболов, Каблешков, Хитов, Бенковски или мечтателите романтици в лицето на Раковски, Левски, Ботев, Каравелов…? Априлското въстание е планувано от романтици и осъщесвено от политически
реалисти. Защото за да поведеш народа си в такава битка, срещу най-големият
поробител на Европа, да поведеш народ роден и израстнал в робство, народ
незнаещ що е то свобода, то ти трябва да си непременно романтик. За да го подготвиш и да го реализираш обаче, трябва
да притежаваш и политическа зрялост и
реалистичен план.
Нима
Левски, създателя на революционните тайни комитети, основата, на която стъпват
организаторите на Априлското въстание, апостола на свободата, стратега на
България, не е най-големия романтик? Именно Неговата мечта за чиста и свята
република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и
религиозна принадлежност и до днес продължава да е романтичен мит. Ами Раковски, основен последовател на който е
Левски не е идеолог, романист и политически деец? От една страна гениален
идеолог, визионер, които първи е установил нуждата от народен бунт за спасение
на България, от друга визията му за привременно правителство, и сляпата вяра,
че българския народ е силен, борбен и готов за битка на живот и смърт, запълва
образа му на непоправим романтик и безпогрешен политически деец.
Нито един от двамата не успява да види
свободна България, нито един от двамата неуспява да доживее и до Априлското
въстания, но успяват да предадът щафетата на политическите идеолози,
организатори на Априлското въстание - Стамболов, Ботев, Волов, Бенковски.
И ако романтицит в лицето на
Раковски и Левски успяват да създадат идеята за въстание, да „пробудят“ народа,
то апостолите на Априлското въстания
успяват до доведат делото им до реалистично изпълнение. И когато пада
конака в Копривщица, цяла буржоазна Европа е вперила поглед в Балканите и с
трепет следи събитията. Действията на Бенковски,Ботевата чета, Каблешков, Стамболов и героичните подвизи на мъже, жени и
деца показват ясно на Османската
империя, че България е узряла и готова за борба.
Краят
на Априлското въстание, е началото на българската свобода, изкована с оръжие и
перо в ръка. И днес след повече от 141 години, априлско въстание ще остане
вечен спомен и повод за гордост на всеки българин. И все пак Априлското
въстание е потушено с ятаган, но както френската революция, и Декларацията за
независимост, Априлското въстание е последната
стъпка преди свободата.
Романтици или политически реалисти са
дейците, които планират и осъществяват първото общо-българско въстание през 1876
година? Романтиката и реализма са едната страна на монетата, без реалисти, не
може да има мечтатели, пример за това е не кой да е, а един от най-големите
апостоли на априлското въстание Бенковски, който е казал на съратниците си
докато е гледал от връх Лесичец горящо Панагюрище:
„Моята цел е
постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не
ще заздравее…“
…. В думите му ще
открием, че той ясно си дава сметка, че е поел неравностойна битка, но че ще
отвори такава рана в Османската империя,
че тя никога не ще успее да се съвземе. И да, той позна две години по-късно
България е вече свободна страна, и това нямаше да се случи, ако не бяха
политическите реалисти, романтици.
