Колко струва душата ти?

Месец декември, любимия месец на всички деца и младежи!  Да, това е месеца изпълнен с най – светли и топли моменти, месеца изпълнен с мечти. Времето, когато чудесата стават реалност! Моментът, когато коледния дух е възцарил и всички деца чакат Дядо Коледа  да прекрачи прага на дома с чувал с подаръци, времето когато мечтите се сбъдват. Това обаче не е история с Хепи-енд, това е история за това какви хора сме, за това колко струват душите ни и колко продажни могат да бъдат те!

  Работата ми е свързана със страхотни възможности да се срещам с хора от всякаква област обединени в  една кауза – да превърнат всички деца в щастливци.  Посещавам много центове за настаняване от семеен тип – местата където децата лишени от  родителска грижа живеят.  На едно от тези места присъствах  на тържество  за посрещането на дядо Коледа, децата го приветстваха с танци, стихотворения и усмивки, радвах се с тях, помагах им да отворят подаръците си, забавлявахме се заедно,  прекарахме си страхотно. Защо ви разказвам тази история? Защото това, че тези деца живеят в домове, не означава, че не може да живеят пълноценно. Разказвам ви тази история за да се замислите – вие, тези които стоите пред телевизорите,  във Facebook,  в заведенията, в дискотеките,  в  скъпите коли и големите къщи…….. разказвам я на всички вас, за да се замислите вие  посетили ли сте такова място, подари ли ли сте играчка, поговорили ли сте си с тези деца, дарили ли сте средства, подаръци и най – ценното за децата времето си за да си поговорите с тях и да им покажете, че знаете за тях, за тяхното съществуване, че не сте ги забравили, пък било и то само на празници? Повечето не сте,естествено защо ви е!?

 Важно е да платите 50 лв. за коледна фотосесия, или 300 лв. куверт за Нова година за да сте в най – „вървежното”заведение, вила или дискотека. И естествено всяка събота трябва да сте с бутилката  малцово уиски гарнирано с Red bull и бадеми  на масата, както и със сто лева на дребно за да давате на танцьорките – важно е да сте „интересни”. А за децата време нямате, нямате и пари, нали!?

В живота е важно колко струва душата ти, не колко струва колата ти. Важно е колко струваме като хора, да покажем съпричастност, подкрепа, солидарност ,защото много хора  са  стартирали състезанието на живота си с една или повече обиколки след нас , не защото са закъснели, а защото не са имали нашия късмет. Не ви карам да ги чакате да ни стигнат, а да им помогнете да ни настигнат  с дела ,с думи, с добродетели  които притежаваме ние хората. 

Някои от вас ще кажат: „ Аз на такива хора няма да помагам, не са моя отговорност, нали има служители там за това”, други ще бъдат по крайни и ще кажат, „Да не са ги раждали, като нямат желание да ги гледат”, но никой от вас не е прав -  всеки  един човешки живот е ценен и всеки човек независимо какъв е има право да живее достойно. Тук  ще ви задам и два  въпроса:

Въпрос №1: Ако срещнете бременна жена, която има 5 деца, две от които са глухи, едно - сляпо, едно - умствено изостанало, още едно е умряло от болест, а самата жена е болна от туберкулоза, няма ли да я посъветвате да направи аборт? 
          Въпрос №2: Трябва да изберете нов световен лидер и имате решаващия глас. Кандидатите за поста са трима: Кандидат №1 общува с корумпирани политици, съветва се с врачки и астролози, изневерява редовно на жена си, пуши нон-стоп и пие 8-10 чаши мартини всеки ден; Кандидат №2 два пъти е гонен от поста си, спи до обед, в университета се е увличал от опиума и пие по около литър уиски всяка вечер; Кандидат №3 е носител на бойни отличия, вегетарианец е, не пуши, пие рядко бира и никога не е изневерявал на партньорката си. Кого от тримата ще изберете?

Нека отгатна - избрахте да ни управлява кандидат №3 нека приветстваме Адолф Хитлер тогава, предпочетохте го пред Рузвелт и Чърчил, честито! А ако сте „убедили“ жената от първия въпрос да направи аборт, поздравления – току – що убихте Бетовен!  - Е още ли не мислите, че всеки човек заслужава да живее достойно, независимо в колко неравностойно положение е  стартирал живата му?

Скъпите коли, телефони, дрехи рано или късно ще остареят или ще се счупят, но спомените на поне едно дете от това как добър човек му е подарил топка за Коледа и си е поговорил с него за любимия отбор и футболист ще остане незабравим и не само за детето, но и за вас, защото чувството на удовлетвореност, което неминуемо ще изпита човек от извършването на едно толкова малко нещо ще изпълни душата и тя, Душата ще струва много повече!!!

Е, колко струвате? Колко струва душата ви? Въпрос, на който  всеки от вас може да даде отговор за себе си! На Коледа стават чудеса! В България има много деца, които вярват в тях! Помогнете им да се сбъднат, посетете тези деца, подарете им времето си, поговорете с тях, посетете благотворителен базар във вашия град, купете си нещо от там за спомен, скъп за вас, скъп и за децата при които ще отидат  похарчените от вас пари. Подарете им мечти, подарете им модел на подражание, защото те са деца и търсят своите герои. Бъдете герои за тях. Какъв по добър момент от Коледа, най –светлия празник в човешкия календар!!!

Весела Коледа на всички, с пожелание да отворите сърцата си и дарите любов!

С пожелание да направим нещо малко, но за някой друг!!!

Какво е добър живот и какво би трябвало да направиш, за да го постигнеш?

                „Добър живот”  -  термин , понятие което неможе да намерим в тълковния речник. За „добър живот“ и най – умния човек ще се затрудни в описание на значението му, впрочем ще го знае, но ще го впише в собствена рамка , която описва него самия, неговия идеал, възгледи, цели. Същото може да направи всеки. Всеки човек на земята има определение за „добър живот“ и всеки човек би трябвало да има план в главата си как да го постигне!

„Добър живот” – как звучи само!  Като добър християнин имам навик, когато си лягам всяка вечер да се моля за дъщеря ми да расте  здрава и щастлива,  жена ми да ме обича и уважава, а аз  да съм способен за да изхранвам семейството си. Майка ми, баща ми, сестра ми и всички мои близки хора и приятели да бъдат здрави,…най – вече здрави! Добрия живот  е да се чувстваш щастлив и обичан,  да се радваш на всяка сутрин споделена с любимите ти същества,  да учиш малкото си ангелче да казва „мама“, „тате“, да споделяш проблемите си в службата с жена си,  сигурен в нейната подкрепа. Какво би трябвало да направиш за да го постигнеш? Най – важното, което е нужно на човек за да води добър живот е споделянето, споделянето на любов, споделянето на подкрепа, споделянето на идеи, споделянето на добрите  и тежки моменти, с които ще се сблъскаш, защото колкото и добър живот да имаш, срещата ти с тежки мигове е неизбежна! Важното е да не губиш курса и крайната точка на дестинацията си. Както кораба среща бурно море ежедневно, но достига крайната си цел, така ние трябва да се справяме с тежките мигове като вълни, за да достигнем крайната си дестинация – а именно добрия пълноценен и достоен живот.

Какво имам  в предвид от нуждата за споделяне – когато  човек споделя миговете от живота си с хората до него то той води добър и пълноценен такъв. Разликата между хората и животните не е инстинкта им за съхранение или защитата на територия, нито пък показването на сила. Разликата е разума – той  поражда мисъл, мисълта съзнание а то произвежда всичко останало, което ражда и най –важното чувство на земята – любов. Любовта, тази сила която руши стени, която създава легенди и която превръща обикновеното и сиво ежедневие в миг, които променя живота ни!  „Добрият живот” се постига лесно, и въпреки, че има различни „лица“ то той тръгва от едно и също място, мястото което аз наричам „пристан на добротата“. Всеки един от нас има този пристан. Когато аз се почувствам несигурен, тъжен, дори съкрушен, в съзнанието си стигам до този пристан, поглеждам усмивката на моето малко същество – мотиватора ми за живот, акумулатора на моята батерия, усещам целувката на съпругата си, подкрепата на приятелите си и си казвам, „О колко добър живот имаш, колко много неща си направил за да го живееш достойно. О колко важно е, че успя да го споделиш, успя да споделиш любов, мечти и вяра!”

Всеки от нас в забързаното си ежедневие не се е замислял какво е постигнал, и когато получи удар от съдбата( а тези удари не са малко), то той се чувства смачкан и отчаян. Проклина късмета си и започва да се самосъжалява, без да се замисля какво е постигнал. Всеки един от нас има своите „велики“ моменти,  за да ги отключи и да води „добър живот” то той просто трябва да ги сподели с приятели, с половинката си, със семейството си. Просто  трябва да ги сподели и да превърне живота си в по – добър, отколкото е сега!

"Човек е на земята, за да учи това, което не знае и което има пряко отношение към неговия живот. Сега хората се занимават с големи философски работи, а същественото оставят настрана. Хората е нужно да се научат как да живеят“ Цитирам  учителя Дънов, той е открил формулата на „добрия живот” и  как трябва да живеят хората. Те трябва да живеят в пълен мир със себи си и хората около тях, трябва да обичат, да страдат,  и да помагат. Най – големият добродетел в човек е неговата състрадателност. Помагайте винаги на хора в беда в тежките времена и кризи, в които живеем сега, защото единствения начин да водим стойностен и добър живот е да си помагаме и обичаме. Да помагаме на ближния, да подадем ръка на хората бягащи от дългите и страшни пипала на войната, на бедността, на тежката съдба, защото и те като нас имат право на едно изконно право  да водят добър живот, живот който за да водим ние, трябва да помогнем и на тях. Споделянето на любов, поражда любов  и превръща света, в който живеем в по-топъл, по-уютен и по-светъл!

Всички ние съзнателно или не се стремим да изживеем добър и достоен живот. Какво ни трябва? -  здраве  за да го изживеем, споделяне за до го разпространим, обич за да го усетим и частица щастие за да го запомним.

„Човек не може нито да предвиди, нито да предскаже условията, които създават щастие. Човек може само да се препъне случайно в тях в щастлив час, някъде накрая на света и да сграбчи бързо дните, все едно са богатство или слава.“

Да, щастието е миг! Съкровен миг на вълшебство, който всички ние  търсим по един или друг начин, но не разбираме едно - щастието се крие в малките, миниатюрните неща, като усмивката на детето ви рано сутрин, нежното докосване на жена ви, полъха на нежната прегръдка.... това е щастието! Ние хората винаги гледаме да омаловажаваме малките неща за сметка на успехите или щастието на другите, когато всеки един от нас разбере вътре в себе си и осъзнае, че има всичко от което има нужда. Когато осъзнае, че  е постигнал толкова много и престане да гледа и желае успехите на друг, тогава,  и само тогава той ще води „добър живот”.

Нима ти читательо не си постигнал нищо до сега?  Замисли се! Ахаа, сети се нали!? Естествено защото всеки един от нас е постигнал нещо в живота си, Сграбчи това чувство и не го пускай, сподели го с близките и хората в обкръжението си. Сега как се чувстваш?.... Щастлив, нали J !? Основно правило на живота е той да бъде изпълнен с щастие, споделяне, любов и достойнство. Бъдете здрави и се радвайте на това което имате, защото всеки един от вас има и притежава всичко, което му е нужно за да води добър живот.  А ако някой от вас се е чудил дали води добър и пълноценен живот, то след тези редове със сигурност ще е по уверен в това! Обичайте се, споделяйте и се радвайте на малките неща, защото те ще са ви нужни за да сглобите пъзела на живота си!                                                           

Алфред Нобел: Човекът зад наградата

Вече повече от 100 години, Нобеловите награди отбелязват най-големите човешки постижения в различни области, от литература до наука. Всички сме чували и за Нобеловата награда за мир, която се дава „на човека, допринесъл най-много за мира между нациите и премахването на въоръжените сили“, както гласи завещанието на Алфред Нобел.
Но произхода на Нобеловите награди, както и животът на Алфред Нобел, разказват една различна история, опетнена от смъртта на хиляди хора.
Алфред Бернхард Нобел е роден през 1833г в Стокхолм, Швеция. Баща му, Имануел Нобел, бил изобретател и инженер, който през целия си живот изпитвал финансови затруднения. Принуден да обяви банкрут, Имануел напуснал Швеция и започнал работа в Санкт Петербург, Русия, където впечатлил царя с едно от изобретенията си – подводни мини за отблъскване на морска атака.

Най-после постигнал успех, Имануел повикал жена си и осемте си деца в Санкт Петербург. Синовете му получили образование, а Алфред научил няколко езика и много му се отдавали химията, поезията и естествените науки.
Понеже бащата не одобрявал интереса на Алфред към поезията, той го изпратил зад границата да учи химия и инженерство. В Париж, Нобел се запознал с италианския химик Асканио Собреро, който през 1847г изобретил нитроглицерина – течният експлозив, комбиниращ глицерин с азотна и сярна киселина.

Иновация от трагедия

Макар нитроглицеринът да се смятал за твърде опасен, за да има някакво практическо приложение, семейство Нобел – което вече имало няколко доста печеливши бизнеса в Русия и Швеция – продължило да разглежда потенциала му за комерсиална и индустриална употреба.
Опитите им обаче водят до трагедия: През 1864г, Емил, по-малкият брат на Алфред, както и няколко други човека са убити при експлозия в една от фабриките им в Швеция. Инцидентът вдъхновил Алфред да открие начин да направи нитроглицерина по-безопасен. Успехът обаче не дошъл лесно. Ранните му опити включвали създаването на смес от нитроглицерин и барут, убила десетки души при няколко ужасяващи експлозии.

Най-накрая, през 1867г, Алфред Нобел открил, че когато нитроглицерина се смеси с диатомит, резултатът е стабилна смес, която може да се оформя в къси пръчки, които пък да се използват от миньорските компании за разбиване на скални маси. Нобел патентовал своето изобретение с името „динамит“, от гръцката дума „dunamis“ (сила).
Изобретяването на динамита променя напълно миньорската и строителната индустрия. Железопътните компании вече можели безопасно да разбиват път през планините. В резултат на това, Нобел – който в последствие записва 355 патента за множеството си изобретения – станал изключително богат.

Търговец на смърт

Динамитът, разбира се, имал и други приложения. Не минало много време, преди военните да започнат да го използват. По време на испано-американската война били използвани оръдия с динамит. Макар да бил известен като пацифист, не е ясно дали Нобел е одобрявал това приложение на динамита.

Открил обаче какво мислели другите за изобретението му, когато през 1888г починал брат му Лудвиг. Поради журналистическа грешка, вместо на Лудвиг, бил издаден некролог на Алфред, в който той бил посочен като човекът, спечелил милиони от смъртта на другите. Един френски вестник дори написал „Le marchand de la mort est mort“, в превод „Търговецът на смърт е мъртъв.“ Некрологът описал Нобел като човек, „който забогатял от това, че е открил начин да убива повече хора и по-бързо от преди.“
Нобел бил потресен от прочетеното и решил да направи нещо, за да не бъде запомнен като изобретател на оръжие за масово изтребление. Една година преди да почине през 1896г, той написал последното си завещание. В него завещал по-голямата част от собствеността и парите си за учредяването на пет Нобелови награди.

Последната воля на Алфред Нобел обаче била посрещната с огромна съпротива. Неговите роднини, които изобщо не знаели за това му намерение, били шокирани. Шведското кралско семейство го осъдило за това, че не бил патриот, защото според тях такава награда трябвало да се дава само на шведи. Служителите и подчинените му били възмутени от огромните административни и организационни разходи за подобно начинание, които според тях Нобел не бил взел предвид, когато писал завещанието си.
Но идеята получила и много поддръжници. Пет години след смъртта на Нобел, неговото желание се сбъднало и били раздадени първите Нобелови награди в Швеция и Норвегия.
Ето и още няколко интересни факта за Нобеловите награди:

Паричното възнаграждение е различно всяка година

Всяка година, фондацията Нобел взема решение колко голяма да е паричната награда за всеки нобелов лауреат. За 2012г, призът е бил около $1.1 милиона. Точната сума варира, но винаги се връчва и медал от 24 карата чисто злато с тегло 175г, който струва около $10 000.

Какви са изискванията за Нобелова награда?

Колкото и да ви се иска, не можете сами да се номинирате за Нобелова награда – някой друг трябва да ви номинира. Трябва да сте живи по време на номинацията, а дори да сте номинирани, едва ли някога ще разберете за това, освен ако не спечелите.
Всяка година има повече от 200 номинирани, които се свеждат до около 5 от специален комитет. Имената на първоначалните номинирани, както и на финалистите, се държат в тайна 50 години, като предпазна мярка срещу лобирането на номинираните.

Нобеловата награда за икономика технически не е нобелова

В завещанието си, Афред Нобел описал само пет награди – за физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. От 1969г насам обаче се присъжда и шеста награда. През 1968г, по случай 300-годишнината си, Шведската централна банка финансира нова награда за икономика.

Ганди никога не е печелил Нобелова награда за мир

От 1937г до смъртта си, Махатма Ганди е номиниран пет пъти за Нобелова награда. Последната му номинация е само няколко седмици преди да бъде убит през януари 1948г. Дотогава, Нобеловият комитет никога не бил присъждал награда посмъртно, макар това да се позволявало при изключителни обстоятелства.

Комитетът обаче решил, че Ганди не бил оставил наследници или организация, които да получат наградата и парите. Не му я присъдили посмъртно, но за да почетат приноса на Ганди, решили да не я присъждат и на друг. 50 години по-късно, Нобеловият комитет изразява съжалението си, че никога не е присъдил наградата на Ганди.

Бившата съпруга на Айнщайн получила парите от Нобеловата му награда

Бракът на Алберт Айнщайн и Милева Марич бил проблемен още от самото начало. Като обещаващ учен, Милева изоставила науката след сватбата им през 1903г и се посветила на отглеждането на двамата им сина. През 1914г, Айнщайн напуснал семейството си и се преместил в Берлин, а Милева и момчетата останали в Швейцария.
Две години-по-рано, Айнщайн започнал връзка с братовчедка си Елза и скоро вече притискал Милева за развод. След 5 години преговори, те най-после се разбрали. Айнщайн не се съмнявал в своите таланти и обещал парите от бъдещата му Нобелова награда да бъдат внесени във фонд за синовете му, а Милева да може да тегли лихвата. Милева приела и когато Айнщайн спечелил Нобелова награда за физика през 1922г, парите били прехвърлени на бившата му жена.

http://iskamdaznam.com/alfred-nobel-chovekyt-zad-nagradata/

Любов, Богатство или Успех!

Богатство, Любов и Успех, какво би избрал човек, в общество завладяно от меркантилната зависимост, от нуждата да покажеш материално преимущество, баровски вид - което ще рече "яка" кола, голяма къща, млада жена, стилни дрехи, и редица други материални привилегии. Всеки търси  богатство - едни с къртовски труд  на хиляди километри далеч от родината, други със съмнителни противозаконни действия, а трети с търкане на билетчета пред най - близката "Лафка" с надежда точно те да спечелят заветните един милион лева за да си "оправят" живота. Но не от това има нужда човек, парите и успеха са част от нещо друго, нещо което луксозния живот няма да ни даде, нито успеха! Колкото и клищирано да звучи Любовта движи света дори и този изпълнен със зависимости и "платени" души,  и колкото по скоро хората разберат това, толкова по щастливи ще са те! Ето и  една страхотна притча доказваща, че Любовта движи света, и това  няма да се промени!

Веднъж една жена, като излизала от дома си, видяла трима старци с дълги бели бради, които седели пред входа на къщата. Тя не ги познавала, но им рекла:

– Не Ви познавам, но изглеждате много гладни. Заповядайте у дома и ще ви сервирам нещо за ядене.
– А децата в къщи ли са? – попитали я старците.
– Не, излязоха – отвърнала им жената.
– Тогава ние не искаме да влезем – бил отговорът.
След обяд децата се върнали от училище и майка им разказала за случката с тримата старци. Децата й казали:
– Иди им кажи, че сме се върнали, и ги покани у нас.
Жената излязла и поканила тримата старци в дома си. Тогава единият отговорил:
– Ние няма как да влезем заедно.
А другият старец пояснил:
– Неговото име е Богатство – и посочил единия от другарите си. После, като посочил другия, добавил:
– А този мой приятел се казва Успех. Мен пък наричат Любов.
После допълнил:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде във Вашия дом. Жената се прибрала и разказала на семейството думите на старците.
– Колко интересно! – възкликнали децата.
– Е, понеже ни се отдава възможност, нека да поканим Богатството – казало едното дете.
Майката обаче не била съгласна:
– А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си. Тогава най-малкото момиченце, което още смучело палеца на ръчичката си, на свой ред извикало:
– Искам Любов, искам Любов…
Майката не могла да не изпълни желанието на най-малката си дъщеря и излязла и поканила Любовта. Любовта се надигнала и се запътила да влезе в къщата. Тогава и Богатството и Успехът също станали и го последвали. Озадачена, жената попитала Любовта:
– Аз поканих само теб, защо идват и Богатството и Успехът.
Отговорът бил простичък:

– Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта, знай, че там, където има Любов, там са и Богатството и Успехът. 

Източник на притчата: http://www.economy.bg

Писмо до България... с два края!!!

Здравей мила родино  България, пише ти една от многото твои рожби, многото които не споделят топлото ти огнище и не гледат вече великите ти планини потъващи в безкрайно синьото ти небе,  красивите ти долини обвити с розово ухание и ярко червения залез на слънцето потъващо в безкрая на синьото ти море! 

Да, позна това съм аз, поредния родолюбец загърбил тежкото бреме на твоя товар и избрал да живее и развива при твоя другар – Европа, там където живееш спокойно макар и леко забързано, там където данъците са една осма от заплатата ми, там където корупция е просто дума в речника, а не ежедневие, там където живота е обсипан с прекрасни преживявания всеки ден, след ден, след ден! Живота ми много се промени , тук имам права и задължения и ги спазвам, не както е при теб - права  малко, задължения много. А , да и тук имам кредит, и дом но пък не ми го взима банката, защото си плащам редовно, не както при теб където  изгубихме всичко!  Тук е страхотно,  живота е супер,  изкарваш толкова пари колкото си заслужиш и то само с работа, не е нужно както при теб скъпа България да се унижаваш пред шефа или да се молиш за повишение, тук способен ли си ще си го получиш!

Как се справяш с кризата? Тук също има криза но управляващата партия направи бързи реформи и стабилизира положението във всяка една сфера, при теб има ли вече стабилно  правителство или още политиците не са се разбрали кой да вземе „кокала“, и още ли моите сънародници не ходят да гласуват? При нас да упражниш правото си на глас е въпрос на чест и достойнство, при теб май не е така?!

Е скъпа родино спирам да пиша, защото трябва да се приготвям за работа, тук ценим много точността. Пожелавам ти всичко най – хубаво и дано някой ден си спомням за теб не само като за най – красивата родина, но и като за една европейска страна , точно като моята, пардон -  грешка на езика - тази в която живея сега, а и най – вероятно бъдещата родина на децата ми!

Поздрави , един  от поредните родолюбци!

...... Здравей любима Българийо,  това съм аз една от многото, които те напуснаха, които не се справиха с трудностите които предлагаш и решиха да продадат таланта си другаде за повече пари и слава. Липсваш ми, липсваш ми много. Как е мама, татко, баба добре ли са? Не съм им писала скоро, защото ни изгониха от последната квартира и нямам достъп до интернет. Изгониха ме от работа защото съм бил „пришълец“ за системата им, бил съм смучел от държавата им – така е в Европа, а уж сме другари, да ама не!       Но не ме мисли, сега си намерих нова работа – като мияч на чинии, изкарвам по някое евро повечко и гледам да помагам на семейството което разчита на мен! Родино мила не знам още колко ще изкарам, не знам дали при теб вече нещата не са по добре, за да си дойда. Липсва ми полъха на розово масло, на разцъфнали люляци и свежи цветя.Тук мирише на изгнил боклук и развалено месо.Искам да зърна отново високите ти заснежени планини, и необятното синьо море,  защото тук виждам само високите сгради потънали в гъстия смог.

Няма по – красива родина от теб, няма по – силни родолюбци от твоите, велика си ти майко България, че раждаш толкова много герои, няма друга страна като теб. Скоро ще се върна при дом и при семейство  макар да знам, че живота при теб е труден. При теб ще развивам таланта си, децата си в любов като моята към теб ще възпитам за да се борят в  твоя чест, защото по синьо от твоето небе няма, по зелени от твоите долини няма, по добри от твоите/моите сънародници няма, аз знам.

И за финал нека те поздравя с няколко стиха които съчиних тук в негостоприемния свят на твоя другар Европата – при недодяланите и студени европейци, които не знаят какво е родина, какво е живот, за тях значение има само парите и безграничната власт:

Българийо, Родино мила, здравей!

Далечни поздрави от мен приеми.

Писна ми тук, далеч от дом и семейство,

Чакай ме идвам си скоро, отвори прегръдка за мен.

И не ме забравяй, недей!

Медийният рейтинг не трябва да струва детски съдби | Национална мрежа за децата

Медийният рейтинг не трябва да струва детски съдби | Национална мрежа за децата

Вярата! Основният човешки добродетел

Понякога съм се чудил как ли биха изглеждали основните човешки добродетели, ако имаха те човешки вид. За всички съм се чудил, и само за един единствен с лекота съм си представил образ, образ на старец прегърбен с широка усмивка и светъл поглед, отправен към хоризонта толкова далеч, че се губи някъде устремен в небосклона, да така си представям аз Вярата! Вярата основния принцип на човешкия живот. Пожелавам на всички да вярвате, няма значение дали във вас, в религията, в половинката до себе си, в децата ви, няма значение, единственото важно нещо е да вярвате, така както е вярвал и главния герой в историята по - долу!
Един предприемач затънал в огромни дългове и вече не виждал изход от създалата се ситуация.  Човекът излязъл в парка, за да се поразсее, но поток от мисли нахлул в главата му. Мъжът отпуснал глава в ръцете си, мислено търсейки възможности, които могат да го спасят от фалит. Изневиделица пред него се появил непознат старец.
– Струва ми се, че нещо много ви тревожи, започнал той. – Споделете.
Предприемачът му разказал за проблемите си, липсата на пари и отказите на банките да му дадат поне някакъв кредит за съживяване. Старецът слушал безмълвно, без да го прекъсва и проговорил след това:
– Мисля, че съм в състояние да помогна.
Той попитал бизнесмена за името му, написал набързо чек и го сложил в ръката на учудения човек.
– Вземете тези пари. Точно тук се уговаряме да се срещнем след една година, за да ми ги върнете обратно.
Мъжът нямал време и дума да каже, тъй като старецът изчезнал бързо в тълпата.
Предприемачът обърнал очи към чека. На хартията, в полето за сумата било акуратно изписано числото „$500 000“, а по-долу името: „Джон Рокфелер“.
„Мога да се разделя с всичките си проблеми само за един миг!“ - размислил се мъжът. Но вместо това, бизнесменът избрал да прибере чека в сейфа си. Дори самата мисъл за съществуването на подобна хартийка му давала сили да търси начин да запази своя бизнес.
С нов, върнал се оптимизъм, той разширил възможностите си за доход и сключил изгодни сделки. Успял да реализира няколко големи продажби. За няколко месеца се изправил и започнал пак да печели пари като се отървал и от дълговете си. Една година по-късно мъжът се върнал в парка, на същото това място, със същия този чек в ръка.
Старецът се появил отново в уговореното време. Предприемачът вече се приготвил да му подаде чека и да разказва за своите успехи, когато изведнъж дотичала медицинска сестра и подхванала стария човек.
– Ах, толкова съм радостна, че най-накрая успях да го намеря! - извикала тя. – Извинете и се надявам да не ви е обезпокоил. Той често бяга от вкъщи и разказва на хората, че е Рокфелер.
Предприемачът стоял втрещен. През цялата година той въртял бизнес и работил усилено, продавал и купувал с цялата си увереност, че на помощ във всеки един миг могат да му дойдат половин милион долара.
И изведнъж разбрал, че не парите, реалните или въображаемите, преобърнали изцяло живота му. А именно неговата нова увереност и вяра му дали сили да постигне всичко това, което има в момента. Поемете инициативата в свои ръце. В решителния момент вярата в собствените сили изиграва главната роля.

Първи снимки на Луната от другата страна! Какво друго от 07.10!

3761 пр.н.е. Ден, в който е създаден света, съгласно юдаизма. Евреите започват летоброенето с мистичното сътворение на света. Рош Ашана е по-скоро празник за размисъл и равносметка за изминалата година. Хората се поздравяват с „Хаг Самеах, Шана Това”.

Рош Хашана или Рошашана в буквален превод означава „глава на годината”, а в идиоматичното си значение се отнася до еврейската нова година. Терминът е използван за първи път в Танах, в Езекил 40:1. В този пасаж, обаче, терминът не се отнася специално до първия ден от годината, а до „началото” на годината.

Любопитен факт е, че в юдаизма има четири чествания на „новата година”, като всяко от тях отбелязва различна „година” от правна гледна точка, също както в григорианския календар 1 януари отбелязва „Нова година”, като в същото време има други дати, които отбелязват началото на фискалната, учебната или друга „нова година”.

Рош Хашана отбелязва новата година за хората, животните и правните договори. В Мишна този ден е назован и като деня, от който започват да се броят календарните години, както и годината шмита (седмата година, по време на която е забранено земята да се обработва) и годината йобел (годината след шмита).
В Тората този ден е наречен „Денят за тръбене на шофар”, а равинската литература и самата литургия описват Рош Хашана като „Денят на съда” и „Денят за възпоменание”.

Празникът Рош Хашана е първият от т.ар. Йамим Нораим (иврит: Дни за страхопочитание), най-важните и тържествени дни от еврейския календар; Йамим Нораим са предшествани от месеца Елул, през който евреите трябва да се посветят на самооценка и разкаяние - процес, намиращ кулминацията си с десетте дни Йамим Нораим, наричани още „Десет дни за покаяние”, започващи с Рош Хашана и завършващи с празника Йом Кипур.

1571 г. състои се битката при Лепанто. В морско сражение в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море флотата на Османската империя е напълно унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция.

Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта/лятото на 1571 г. По-рано през 1570 г. били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия.

Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията е определен Хуан Австрийски. Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври достигат пристанището Сами на остров Кефалония. Тук научават за падането на Фамагуста и жестокото убийство на командира на крепостта Марко Антонио Брагадин.

Фамагуста била обсадена от турците и на 1 август венецианците се предават, след като им било обещано, че ще могат свободно да напуснат Кипър. Въпреки това османският главнокомандващ Лала Кара Мустафа паша не спазва уговорката и пленява венецианците. На 7 октомври корабите достигат Патраския залив, където срещат османския флот.

Силите на обединената Свещена лига представляват най-силния и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 огромни венециански галеаси. Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 000 души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети.

Турският флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 000 човека. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които при поражение на османския флот се надявали да получат свободата си.

Съюзническият флот блокира турските кораби в Патраския залив. Турският главнокомандващ предполагал, че силите на съюзниците са при остров Кефалония, а дон Хуан Австрийски считал, че турците са в тяхната база - Лепанто. Сутринта на 7 октомври 1571 г. двата флота, съвсем неочаквано и за двете страни, се срещат при входа на залива, на 60 км от Лепанто (дн. Навпакт).

Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците и трябва да изплати големи контрибуции. Турците отново стават господари на източната част на Средиземно море.

1777 г. американците разгромяват британците в битката при Саратога. Победата подсигурява северните американски щати срещу по-нататъшно нахлуване от Канада и предотвратява отрязването на Нова Англия от останалите американски земи. Битката се състои от две отделни сражения на 19 септември и 7 октомври 1777 г., в които една четвърт от 8-хилядната британска войска, нахлула от Канада към Ню Йорк под командването на генерал Джон Бъргойн, е избита, а останалата част е пленена.

Първоначалният замисъл на похода от Канада е ген. Бъргойн да напредне на юг до р.Хъдсън и след това да се срещне с полковник Бари Сейнт Леджър, идващ от изток по долината на р.Мохок с 875 лоялисти и канадци плюс 1000 ирокези. В същото време сър Уилям Хау, командир на британската армия в Ню Йорк, трябва да се отправи на север, да установи контрол по долното течение на Хъдзън и да се присъедини към Бъргойн. Това би отрязало щатите от Нова Англия от останалата част от Америка.

Бъргойн потегля на поход на 31 юни с около 3300 британски редовни войници, 3900 германски наемници от херцогство Брунсвик-Люнебург, 750 канадци, лоялисти и канадски индианци, 138 оръдия и немалко привърженици.

Когато на 1 август 1777 г. войските на Бъргойн най-сетне достигат форт Едуард провизиите му са на привършване. На 3 август Бъргойн получава новината, че Хау няма да го срещне, а вместо това ще нападне столицата Филаделфия. На 11 август той отделя 1200, най-вече германски, войници, и ги изпраща да съберат говеда, коне и други доставки от фермите близо до Бенингтън, Върмонт. Отрядът е пресрещнат и унищожен от американско опълчение в битката при Бенингтън. Американците предварително проникват в немските редици, дегизирайки се като лоялисти. Почти всички немци са убити или пленени. Командирът им полк. Баум също е убит.

Междувременно отрядът на Сейнт Леджър от около 875 редовни войници напредва по р. Сейнт Лорънс към езерото Онтарио, където се съединява с 1000 ирокези под водачеството на образования в Англия вожд Джоузеф Брант. Бъргойн се надява, че появата на редовните войски ще окуражи местното население с лоялистки склонности, но видът на толкова много индианци има обратен ефект и заселниците масово се присъединяват към американското опълчение.

Бъргойн продължава на юг и преминава на западния бряг на р. Хъдзън при Саратога на 13 септември. На 16 септември той е блокиран от редовни и опълченски подразделение под командването на Гейтс. Американците укрепват възвишението известно като Бемис Хайтс на 16 км южно от Саратога. Пътят на юг е препречен. Бъргойн е изпратен пред редица неприятни алтернативи: да нападне превъзхождащите го по брой американци, да се опита да пресече р. Хъдзън под вражески огън или да се признае за победен и да се оттегли на север.

Американците не са много добре организирани и подготвени за сражението. Бенедикт Арнолд е командир на левия фланг, но той и Хорейшо Гейтс се ненавиждат. В деня на битката (19 септември) планът на Гейтс предвижда американците да изчакат британското нападение в укрепленията си.

Арнолд иска от Гейтс да му позволи да изпрати войниците си през фермата на Фриймън. Гейтс неохотно склонява да се изпрати разузнавателно подразделение, което да провери дали британците и немците идват през фермата към височините.

Британците напредват в три колони към възвишенията 3 км на юг от тях. Когато вирджинските стрелци на ген. Дениъл Морган достигат разчистената от дървета местност при фермата на Фриймън, те заварват там авангарда на Фрейзър. Първите изстрели свалят британските офицери и хвърлят останалите в бягство.

На 4 октомври Бургойн свиква военен съвет, на който решава да атакува на 7 октомври левия американски фланг с 2000 войници, от петте хиляди, които да му останали. Нападението на Бъргойн срещу американския ляв фланг го изправя срещу дивизията на ген. Бенджамин Линкълн. Заедно с попълненията от опълченци дивизията наброява 3800 войници, като други 1200 опълченци са в непосредствена готовност да се присъединят.

Ползвайки опита си от преди две седмици, британците започват настъплението в ранния следобед, което да позволи на Бъргойн да отстъпи привечер при необходимост. Когато британците щурмуват на щик позицията им, американците най-сетне започват да стрелят от близко разстояние. Британската колона е разгромена, командирите и артилерията й са пленени.

Арнолд повежда войниците в атака срещу редута Брейман на десния фланг на британските укрепления. Британците отговарят с оръдейни залпове картеч и мускетен огън. Докато води атака на кон, Арнолд е прострелян в същия крак, който преди това е ранен по време на нахлуването в Канада. В същото време конят му също е прострелян, пада от него и чупи същия ранен крак. Арнолд е изваден от строя, но редутът е превзет.

Опитът на британците да стигнат форт Тикондерога е блокиран от американците. Те се опитват да се върнат на източния бряг на Хъдзън на мястото, което са използвали за прекосяване през август, но вече са обградени от превъзхождащ противник. На 60 км южно от форт Тикондерога с намаляващи се провизии и приближаването на зимата Бъргойн установява лагер в Саратога и отказва да преговаря с американците.

Първоначално Гейтс изисква безусловна капитулация, което Бъргойн категорично отказва, казвайки, че би предпочел смъртта. Гейтс накрая се съгласява на споразумение, според което британците няма да бъдат пленени, а ще бъдат придружени до Бостън, откъдето ще заминат за Англия, при условие че тези хора повече няма да участват във войната. В пълна парадна униформа ген. Бъргойн извежда войниците си от лагера на 17 октомври и е поздравен от ген. Гейтс. Предават се 5791 войници и офицери, от които поне 4000 са съвсем боеспособни. Повечето от британските пленници остават в лагери в Нова Англия, Пенсилвания и Вирджиния до края на война.

1919 г. основана е холандската национална авиокомпания KLM. Това е най-старата авиокомпания в света, запазила своето първоначално название, която и днес изпълнява регулярни рейсове. KLM и нейните партньорски авиокомпании обслужват мрежа от маршрути, свързваща над 360 града в 78 страни на пет континента.

KLM има няколко дъщерни компании, сред които са Transavia CV, Martinair Holland NV, KLM Cityhopper BV и други. Притежава част от акциите на авиокомпанията на Кения. До май 2004 г. KLM е националната компания на Нидерландия, след което преминава във владение на Air France. Сливането доведе до създаването на Air France-KLM, макар всъщност двете компании да летят под своите имена.

Седалището на компанията е в Амстелвен. Любопитен факт е, че KLM полага изключителни грижи за своите пътници даже в дреболиите: известният дизайнер Марсел Вандерс през 2010 г. разработва специален дизайн за посудата в бизнес-класата на международните полети.

1920 г. в Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени. Всъщност още през 1884 г. за пръв път е разрешено на жени да присъстват на лекции и да вземат изпити. Като пълноправни студенти обаче жените били допуснати едва през 1920 г.

Подемът на университета бил даден, когато през 1176 г., когато английският крал заповядал всички английски студенти да се завърнат от Франция. Повечето дошли в Оксфорд, за да завършат образованието си. В началото имало неразбирателство между студентите и гражданите на Оксфорд и през 1209 г., студентите отишли в Кеймбридж. На търговците обаче това не им харесало, защото усещали сериозно липсата на студентите и убедили част от тях да се върнат в Оксфорд през 1214 г.

През 1444 г. херцог Хъмфри основал библиотеката в университета, която по време на реформите била почти разрушена. През 1598 г. сър Томас Боли я възстановява и след откриването и през 1603 г. я разширява многократно. През 1621 г. се поставя началото на днешната Ботаническа градина на университета.

1934 г. осъществен е първият полет на съветския фронтови бомбардировач СБ (АНТ-40). В годините преди Втората световна война и в началото ѝ този самолет е основният бомбардировач в съветските военновъздушни сили. От началото на масовото му производство през 1936 г. до края му през 1941 г. са произведени 6831 самолета от различни модификации.

Работата по новия бомбардировач започва в края на 1933 г. Главен конструктор е А.А. Архангелски, ръководител на конструкторска бригада №5, като проектирането върви под личното ръководство на А.Н. Туполев. В конструкторското бюро самолетът получава обозначението АНТ-40 и се разработва като среден триместен бомбардировач със прибираемо в полет шаси.

Особено внимание е обърнато на повишаването на скоростта. С тази цел кабините на екипажа са закрити, бомбите се разполагат вътре в тялото, а обшивката на самолета е гладка, вместо гофрираната обшивка, масово използвана дотогава. Решено е да бъдат построени два опитни образеца на машината - единият с американски двигатели с въздушно охлаждане Райт Циклон Ф 3 (Wright Cyclone F 3), а вторият с френски двигатели с течно охлаждане Испано-Суиза 12Ybrs (Hispano Suiza 12Ybrs).

На 7 октомври 1934 г. излита първия прототип АНТ-40РЦ (РЦ - Райт Циклон), но летателните му характеристики са незадоволителни. По време на деветия си полет на 31 октомври самолетът претърпява авария и е възстановяван до февруари 1935 г., а механиците, участващи в изпитанията го кръщават посвоему: СБ - „Сволочь Бездарная”.

На 30 декември излита вторият прототип - АНТ-40ИС (ИС - Испано-Суиза). С известни прекъсвания изпитанията му продължават до юли 1935 г., като по време на провеждането им съветските конструктори се сблъскват за първи път с нови и опасни аеродинамични явления като флатера.

След доработка е построен втори прототип на АНТ-40ИС, в който недостатъците са отстранени и през април 1936 г. летателните изпитания завършват с успех. Според резултатите от изпитанията, съветските специалисти го обявяват за един от най-добрите самолети в света от своя клас. Самолетът АНТ-40-2 е приет на въоръжение под обозначението СБ (Среден или Скоростен Бомбардировач).

1949 г. провъзгласена е Германската демократична република (Източна Германия) със столица Източен Берлин.

Образуването на ГДР е резултат на Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването и на Германската демократична република. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок - в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).

1959 г. за пръв път е фотографирана обратната страна на Луната от съветския космически апарат „Луна 3”. Тогава учените разбират, че „обратната” страна на Луната е място, което е съвсем различно от тази страна, която хората познават.

Снимките разкриват планински терен, коренно различен от този на видимата страна на Луната, както и две лунни морета - Маре Московрае (Морето на Москва) и Маре Десидерии (Морето на сънищата).

2001 г. започва войната в Афганистан с атаката на САЩ по въздух и суша срещу талибаните в Афганистан. В отговор на атентатите от 11 септември с.г., армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и британски самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 г. е даден старт и на сухопътната фаза.

Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 11 септември. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.

Военните действия в Афганистан се водят от две основни чуждестранни сили, опитващи да установят контрол над страната. Операция „Трайна Свобода” е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Втората операция е дело на НАТО и към декември 2008 г. включва 51 350 войници от 41 държави, повечето от страни членки на блока.

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 г. нататък те значително подобряват позициите си и успяват да установят контрол над големи райони от Афганистан.
На 2 май 2011 г. американски командоси убиват Осама бин Ладен по време на секретна операция в град Аботабад, северно от Исламабад, Пакистан.