Здравей мила родино България, пише ти една от многото твои рожби,
многото които не споделят топлото ти огнище и не гледат вече великите ти
планини потъващи в безкрайно синьото ти небе,
красивите ти долини обвити с розово ухание и ярко червения залез на
слънцето потъващо в безкрая на синьото ти море!
Да, позна това съм аз, поредния родолюбец загърбил тежкото
бреме на твоя товар и избрал да живее и развива при твоя другар – Европа, там
където живееш спокойно макар и леко забързано, там където данъците са една осма
от заплатата ми, там където корупция е просто дума в речника, а не ежедневие,
там където живота е обсипан с прекрасни преживявания всеки ден, след ден, след
ден! Живота ми много се промени , тук имам права и задължения и ги спазвам, не
както е при теб - права малко,
задължения много. А , да и тук имам кредит, и дом но пък не ми го взима банката, защото си плащам редовно, не както
при теб където изгубихме всичко! Тук е страхотно, живота е супер, изкарваш толкова пари колкото си заслужиш и
то само с работа, не е нужно както при теб скъпа България да се унижаваш пред
шефа или да се молиш за повишение, тук способен ли си ще си го получиш!
Как се справяш с кризата? Тук също има криза но управляващата
партия направи бързи реформи и стабилизира положението във всяка една сфера,
при теб има ли вече стабилно правителство или още политиците не са се разбрали кой да
вземе „кокала“, и още ли моите сънародници не ходят
да гласуват? При нас да упражниш правото си на глас е въпрос на чест и достойнство, при теб май
не е така?!
Е скъпа родино спирам да пиша, защото трябва да се приготвям
за работа, тук ценим много точността. Пожелавам ти всичко най – хубаво и дано
някой ден си спомням за теб не само като за най – красивата родина, но и като
за една европейска страна , точно като моята, пардон - грешка на езика - тази в която живея сега, а и
най – вероятно бъдещата родина на децата ми!
Поздрави , един от
поредните родолюбци!
...... Здравей любима Българийо,
това съм аз една от многото, които те напуснаха, които не се справиха с
трудностите които предлагаш и решиха да продадат таланта си другаде за повече
пари и слава. Липсваш ми, липсваш ми много. Как е мама, татко, баба добре ли
са? Не съм им писала скоро, защото ни изгониха от последната квартира и нямам
достъп до интернет. Изгониха ме от работа защото съм бил „пришълец“ за
системата им, бил съм смучел от държавата им – така е в Европа, а уж сме
другари, да ама не!
Но не ме мисли, сега си намерих нова работа – като мияч на чинии, изкарвам по някое
евро повечко и гледам да помагам на семейството което разчита на мен! Родино
мила не знам още колко ще изкарам, не знам дали при теб вече нещата не са по
добре, за да си дойда. Липсва ми полъха на розово масло, на разцъфнали люляци и
свежи цветя.Тук мирише на изгнил боклук и развалено месо.Искам да зърна отново
високите ти заснежени планини, и необятното синьо море, защото тук виждам само високите сгради
потънали в гъстия смог.
Няма по – красива родина от теб, няма по – силни родолюбци от
твоите, велика си ти майко България, че раждаш толкова много герои, няма друга
страна като теб. Скоро ще се върна при дом и при семейство макар да знам, че живота при теб е труден.
При теб ще развивам таланта си, децата си в любов като моята към теб ще
възпитам за да се борят в твоя чест,
защото по синьо от твоето небе няма, по зелени от твоите долини няма, по добри
от твоите/моите сънародници няма, аз знам.
И за финал нека те поздравя с няколко стиха които съчиних тук
в негостоприемния свят на твоя другар Европата – при недодяланите и студени
европейци, които не знаят какво е родина, какво е живот, за тях значение има
само парите и безграничната власт:
Българийо, Родино мила, здравей!
Далечни поздрави от мен приеми.
Писна ми тук, далеч от дом и семейство,
Чакай ме идвам си скоро, отвори прегръдка за мен.
И не ме забравяй, недей!
Няма коментари:
Публикуване на коментар