30 септември: Провеждат се първите парламентарни избори в България! Какво друго се е случило днес!

1399 г. Хенри IV е обявен за крал на Англия. Хенри е един от лордовете жалбодатели, които през 1388 г. преследват любимците на краля, но неговите качества на войник са в услуга на краля.

През 1397 г. е направен херцог на Херефорд, а през 1398 г. е заточен за 10 години от Ричард II. Смъртта на Джон Гонт през 1399 г. кара Ричард да конфискува имотите на опасния ланкастърец. Но докато Ричард провежда военна кампания в Ирландия, Хенри завладява Англия и узурпира трона.

Привържениците на Ричард се отричат от новия крал през 1400 г. В Уелс Оуен Глендоуър вдига въстание, което продължава до 1408 г. Шотландците водят война с Англия през цялото царуване на Хенри. Мощните семейства Пърси и Мортимър се бунтуват от 1403 до 1408 г. Ричард Скроп, архиепископ на Йорк, също се включва през 1405 г. в опозицията на Хенри IV.

Смачкването на тези въстания изисква много средства, което води и до въвличане на Парламента, който трябва да одобри разходите на краля. Камарата на Общините използва тази възможност за да разшири властта си, искайки свобода на мнението и свобода на диспутите. LOLLARDY, протестантско движение, основано от Джон Уиклиф по времето на Едуард III се възражда и ужасява аристокрацията и благородството. Това движение вдъхновява първия закон срещу ереста през 1401 г.

Хенри IV боледува от епилепсия и проказа и гледа как Уелския принц Хенри контролира управлението през последните две години от царуването му. Умира през 1413 г. в стаята Йерусалим на Уестминстърското абатство. Необичайно за английски крал не е погребан в Уестминстърското абатство, а в Кентърбърийската катедрала.

1455 г. в Майнц излиза първата печатана книга - Библията на Гутенберг. Това е 42-странично издание на Библията и в частност на Вулгата. Отпечатани са около 180 копия, повечето на обикновена хартия, но някои на велен (пергамент). Като прототип на първото печатно издание на Светото писание е послужил ръкописът на Голямата Майнцка Библия от 1452 г.

Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг е германски златар и печатар, основоположник на съвременното книгопечатане. Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането и често е определяно като едно от най-важните събития на Новото време. Изобретението му оказва силно влияние върху развитието на Ренесанса, Реформацията и Научната революция и поставя материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.

Йохан Гутенберг слага началото на печатарството посредством първите инкунабули в Европа с излезлия през месец декември 1454 г. общоевропейски „Призив към християнството за борба срещу турците”. Издадено е понеже през предходната година градът на Константин Велики и център на християнството през Средновековието - Константинопол, е превзет от османците. След общоевропейския християнски призив излиза от печат и най-издаваната книга за всички времена в света - Библията.

1520 г. Султан Сюлейман I наследява Селим I на трона. Известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател е 10-ят и най-дълго управлявалият султан на Османската империя - до 1566 г.

След смъртта на баща си през 1520 г. Сюлейман се връща в Константинопол и заема трона като 10-ти османски султан. Малко след възкачването си на престола той започва редица завоевателни походи, след като първо потушава бунта на управителя на Дамаск през 1521 г. На 29 август с.г. превзема Белград - стратегически важна крепост на южния бряг на река Дунав, контролирана дотогава от Унгария.

След успеха в Белград Сюлейман не започва настъпление в Централна Европа, а насочва вниманието си към Средиземноморието. През лятото на 1522 г. обсажда остров Родос - основната база на ордена на хоспиталиерите, които извършват пиратски набези по крайбрежието на Мала Азия и Леванта. За тази цел там е прехвърлен голям османски флот от около 400 кораба, като Сюлейман лично оглавява 100-хилядна войска, която се разполага на брега на Мала Азия срещу Родос. На 24 декември 1522 г. островът се предава, но хоспиталиерите се споразумяват със султана, който ги оставя да се изтеглят, като по-късно създават нова база на остров Малта.

През следващите години отношенията с Унгария продължават да се изострят и Сюлейман подновява военните действия в Централна Европа. На 29 август 1526 г. разгромява в битката при Мохач крал Лайош II, който е убит в боя. С това сломява съпротивата на унгарците и превръща Османската империя в доминираща сила в региона.

След като стабилизира позициите си в Югоизточна Европа, Сюлейман насочва вниманието си на изток, където шиитската династия на Сефевидите в Персия (дн. Иран) е трайна заплаха за османското надмощие в Близкия Изток. След като шах Тахмасп I убива лоялния към османците управител на Багдад и поставя на негово място свой привърженик, а управителят на Битлис преминава на страната на Сефевидите, напрежението между двете страни преминава в открит конфликт.

По време на управлението на Сюлейман Османската империя достига своя зенит и става световна сила. Когато Сюлейман Великолепни умира, най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), Балканите с Панония до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка вече са част от Османската империя. И въпреки че империята продължава да разширява своите владения, управлението му непосредствено след смъртта му е последвано от дълги години на упадък.

1791 г. във Виена се състои премиерата на „Вълшебната флейта” - последната опера, композирана от Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото е написано от Емануел Шиканедер.

Шиканедер е познавал Моцарт от Залцбург и е ценил извънредно много неговия талант. През 1791 г. той става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин” и веднага възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. Дотогава Шиканедер е вече автор на няколко пиеси с музика и либрета за опери, които имат голям успех. Той пише текста на операта „Оберон, царят на елфите” от Паул Враницки, а за пиесата си с музика „Глупавият Антон”, в която сам играе главната роля, поради огромния успех прави шест продължения. За сюжет на Моцартовата опера Шиканедер избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”.

Моцарт с радост приема да напише музиката на „Вълшебната флейта”. Той отдавна вече мечтае отново да напише опера върху немски текст, а след „Отвличане от сарая” това все не му се отдава. Композиторът е много доволен от либретото на Шиканедер не само защото е на немски, но и защото е по тогавашния вкус на публиката - приказен сюжет с чести смени на лирични и комични сцени, епизоди, наситени със символизъм, тайнствени обреди и пр.

След като Моцарт напредва твърде много в създаването на музиката, налага се Шиканедер да преработи либретото почти изцяло. Причината за тази преработка е предстоящата премиера на подобна приказна опера в друг виенски театър. И действително страхът от конкуренцията у Шиканедер е основателен, тъй като операта „Вълшебната цитра, или Каспар-фаготистът” от Венцел Мюлер, която щяла наскоро да бъде изнесена в театъра на Маринели, също е по сюжет на Виланд и близка по съдържание на „Вълшебната флейта”.

При преработката на либретото този път Шиканедер използува и някои мотиви от фантастичната поема на абат Терасон „Сетос”. В новото либрето са нанесени редица поправки и изменения, въведени са нови действуващи лица, някои отрицателни герои стават положителни и обратно. Така например лошият магьосник Зарастро се превръща в олицетворение на доброто, мъдростта и справедливостта; Царицата на нощта пък придобива чертите на коварна магьосница и др. Трябва да се каже, че Шиканедер успява да запази приказния характер на либретото.

Новият текст затруднява значително работата на Моцарт, тъй като редица от героите трябва да получат нови характеристики; налага се цели сцени да се прекомпозират и пр. Въпреки това обаче Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта си „Вълшебната флейта” през септември 1791 г. Първото представление е на 30 септември с.г. във Виена под диригентството на композитора и преминава с голям успех.

Премиерата на операта се състои в малък извънградски театър. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност.

1858 г. силно земетресение в София събаря 19 минарета и джамия. В този ден по обед силен трус с магнитуд 6,6 и с дълбочина 9 км разтърсва София, а вторичните трусове продължават няколко месеца. Най-рисковият разлом в зоната е между селата Нови хан и Петърч.

Интензивността на основния трус се оценява на 9 степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, като в ограничен район при Бояна интензивността вероятно е достигнала 10 степен. Освен в София земетресението е усетено и в отдалечени градове като Пловдив и Янина. Пострадали сгради има в Ихтиман и Рилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералните извори.

В София земетресението предизвиква значителни щети, като 70-80% от сградите са силно засегнати.

При по-големите обществени сгради щетите са по-тежки, като някои от тях са частично или напълно разрушени. Съборени са минаретата на 19 от 24-те джамии в града, а само 2 от 7 църкви остават годни за използване. Сред разрушените сгради е „Сиявуш джамия” (дн. църква „Света София”), която след земетресението е изоставена.

Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията „Баш чешме” се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето. Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала Света Неделя. При земетресението загиват четирима души, сред които две деца при „Сиявуш джамия” и един от строителите в „Света Неделя”.

1879 г. провеждат се първите парламентарни избори в България. Първите парламентарни избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица.

През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са селектирани със зърна от двете земеделски култури.Причина та е, че по онова време грамотните са малцина. Дори чиновниците трудно четат и пишат.

Ето защо строителите на младото княжество се обръщат към Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласоподаването. После изсипвали събраното и броели резултата. Печелил онзи с най-много боб в шлема. Това е първият таен вот в електоралната история на човечеството. Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е пределно ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда.

С по един чувал фасул са избрани 92 депутати. Освен тях има още три вида представители: 12 по звание, 106 членове на висши инстанции и 19 назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

1929 г. близо до Франкфурт на Майн в Германия е осъществен първият полет на самолет с реактивен двигател „Опел-Хатри Рак-1”.

На 15 март 1928 г. фон Опел тества първия си ракетен автомобил - RAK.1 и развива максимална скорост от 75 км/ч, доказвайки жизнеспособноста на концепта. Само след два месеца той постига скорост от 230 км/ч с машината the RAK.2, задвижвана от 24 ракети с твърдо гориво. По-късно през същата година купува хидроплан, наречен „Ente” и му добавя ракетни мотори, създавайки първият реактивен самолет в света на 11 юни 1928 г.

Самолетът експлоадира при втория си тестови полет, преди фон Опел да успее да го покара. Той не се предава и си купува втори самолет и полита с него с ракетни двигатели на 30 септември 1929 г. Успоредно с това работи и върху жепедрезина с 30 ракетни мотори, която развива скорост от 254 км/ч. Създава и мотоциклет с ракетен двигател, който нарича „Чудовището”.

1975 г. американският хеликоптер „AH-64 Apache” прави първият си полет. Бойният вертолет е разработен от компанията Хюз Хеликоптърс в началото на 70-те години, а днес е основен боен въртолет на американската армия.

След прекратяването на скъпоструващата програма по разработката на AH-56 Cheyenne, на 15 ноември 1972 г. американската армия издава програмата AAH (Advanced Attack Helicopter) и обявява конкурс по нея за създаването на нов боен хеликоптер, който да замени AH-1 Cobra. Според програмата новата машина трябва да оперира на пределно малки и свръхмалки височини, прикривайки се в релефа на местността.

В програмата участват пет фирми - Бел Хеликоптер, Боинг Вертол заедно с Груман, Хюз, Локхийд и Сикорски Еъркрафт. В началото на 1973 г. са одобрени два от проектите - Модел 409 на фирмата Бел, който е обозначен като YAH-63 и Модел 77 на Хюз, обозначен като YAH-64. Конкурсът се провежда на две фази. През първата трябва да бъдат построени двата прототипа и планери за наземни изпитания, а при втората да се проведат сравнителни изпитания между конкурентите.

Първият полет на летящият прототип YAH-64 AV-02 е на 30 септември 1975 г., а след година, на 10 декември 1976 г., армията на САЩ го обявява за победител в конкурса. Вертолетът получава експлоатационното обозначение АН-64 и му е дадено името „Апачи”, съгласно традицията машините от армейската авиация да носят имена на индиански племена.
Официално изпитанията завършват на 12 ноември 1981 г., като в процеса им е загубена само една машина и то в резултат на сблъсък между нея и придружаващия самолет T-28 Trojan. Серийното производство започва в средата на 1983 г., а първият сериен „Апач” е предаден на армията на 30 ноември с.г.

Първите АН-64А са изпратени в учебните подразделения във форт Остис и форт Рикър, а първата бойна част, въоръжена с новите машини (през април 1986 г.), е 7-и батальон от 176-а кавалерийска бригада във форт Худ. След 7-и батальон, АН-64А получават 1-ви и 2-ри батальон от 6-ти кавалерийски полк, които са и първите подразделения с новия въртолет, прехвърлени в Европа. До края на 80-те години в Европа са прехвърлени общо 8 батальона със 160 машини, които трябва да бъдат в първата линия на защита срещу евентуална атака на Варшавския договор, разполагащ с десетки хиляди танкове.

АН-64 Апачи участват във всички по-големи операции на американската армия. Бойният дебют е на 20 декември 1989 г., когато съвместно с други хеликоптери осигуряват десанта на рейнджърите от 82-а въздушно-десантна дивизия и пехотата от 7-а лека пехотна дивизия при стартирането на операция Справедлива кауза в Панама.

1980 г. Xerox, Intel и Digital Equipment Corporation публикуват първите спецификации на Етернет. Боб Меткалф и Дейв Богс, по това време вече завършили Станфордския университет, работели заедно с месеци, за да създадат такава мрежа, чертаейки пакетната концепция на Arpanet и подпомагани от много други специалисти в PARC. В бележка до своя екип на 22 май 1973 г.

Меткалф описал архитектурата, която измислили и й дали име - Ether Network. Името паснало идеално, а технологията започнала да се развива до днешния ден, когато друго поколение учени започва да проучва нов вариант на Ethernet, който ще пренася 1 терабит в секунда.

Ethernet не бе случайно откритие. След двугодишна работа върху Arpanet Меткалф бил нает в PARC да разработи мрежа, която би свързала новите компютри, намиращи се там. Визионер от PARC на име Алън Кей изобретил система, наречена Alto, която представлявала цял компютър за бюрото на всеки потребител.

При проектирането на мрежата разработчиците се фокусирали върху разпределените изчисления, нова концепция, която била в центъра на всички разработки в PARC по онова време. Тя представлявала бягство от огромните централизирани системи със споделяне на времето, които доминирали при електронните изчисления след раждането им през 50-те години на 20 в.

Всички PC-та в Ethernet локалната мрежа споделяли един кабел и алгоритмите, които задействали мрежата, били разпределени между тях. Всеки участващ компютър имал добавена платка, в която Ethernet микрокод бил вграден в стандартен микропроцесор.

Заедно с Богс пуснали в експлоатация мрежата през ноември 1973 г. Първоначално служителите на PARC можели да си поръчат компютър Alto без или с Ethernet, но скоро всички станали зависими от мрежовата карта. Една от причините било приложение за тестване на полупроводниковата памет на всеки Alto, все още недоказала се технология. Ученият от PARC Чък Такър написал диагностична шаблонна програма, която се пускала на всеки компютър Alto и тествала неговата памет, докато потребителят бил далеч от машината. След това тя пращала резултатите от теста през Ethernet до поддържащата система.

Но основните дейности били пращане на задачи до принтерите и достигане до Arpanet през ранна версия на маршрутизатор и линии за големи разстояния. Еволюцията била постепенна - лазерните принтери се появили през 1974 г., а е-поща - около 1976 г. През 70-те години използването на Ethernet се увеличило, но само около сградите на Xerox и още няколко институции като Станфордския университет и Масачузетския технологичен институт, където се правели авангардни компютърни изследвания. Белият дом също получил Ethernet, както и няколко машини Alto, дарени от Xerox.

За известно време Xerox била подготвена да продава Ethernet като комерсиален продукт, наречен Xerox Wire, като част от лицензионна офис система. Но през 1980 г. компанията го предложила на индустриалната организация IEEE като отворен стандарт. През следващите години и други компании излезли със собствени схеми за LAN, така че имало много други подходи в отрасъла. В крайна сметка IEEE определи три за стандарти: Ethernet, Token Ring на IBM и системата на General Motors, наричана Token Bus.

1991 г. датата е определена Международен ден на преводача. Решението е взето от Съвета на Международната федерация на преводачите.

Светецът-покровител на тази професия е св. Йероним -  преводачът на Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г. и 406 г. , известна под името Вулгата. Неговият превод е направен по поръка на папа Дамас и ревизира стария латински превод на Библията.

Източник: Dariknews.bg

PS: 30.09.1986г. - Сестра ми Надя Спасова се е родила, възползвам се да и честитя празника с пожелание за много здраве, щастие, късмет и сбъднати мечти.

Провала, или последната стъпка преди успеха!

  

  Всички ние искаме да сме успешни да бъдем винаги на върха и колкото се може по – добри. Да си амбициозен не е лошо, даже е първостепенно качество което всеки човек трябва да притежава ако желае да успее, днес хората са заслепени от мисълта за успех и се плашат ужасно много от провалите. Те обаче са нещо съвсем нормално в живота, без провал няма успех. Ог Мадино е казал „“Провалът никога няма да ви достигне, ако решимостта ви да успеете е достатъчно силна.”, Не гледайте  на провала като неуспех, погледнете на него като безценен опит които успеха няма как да ви даде. По такъв начин разсъждават известните и вдъхновяващи личности, запознайте се с някои от съветите които са ни завещали някои от тях!
   „Успехът е способността да се движиш от един провал към друг, без да губиш ентусиазъм.” – Уинстън Чърчил
„Не съдете за мен по успехите ми, а по това колко пъти станах, след като бях повален.” – Нелсън Мандела
„Провалът е наш учител, а не гробар. Той е забавяне, не загуба, той е отклонение, не задънена улица.” – Уилям Уорд
„Повечето велики хора са постигнали най-големите си успехи само стъпка след най-големите си провали.” – Наполеон Хил
 „Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, по които не става.” – Томас Едисън
 „Няма нищо лошо да празнуваш успехите, но по-важно е да се учиш от грешките.” – Бил Гейтс
„Това, че не си успял в нещо, не значи, че няма да успяваш във всичко. Продължавай да опитваш, дръж се и винаги, винаги, винаги вярвай в себе си. Иначе кой би го правил?” – Мерилин Монро
„Не е възможно да не се провалиш в нещо. Освен ако не живееш толкова предпазливо, че сякаш изобщо не си живял – а в този случай си провален по подразбиране.” – Джоан Роулинг
„Провалът не е важен. Изисква се кураж да се покажеш като глупак.” – Чарли Чаплин
„Само тези, които имат смелостта да се провалят изцяло, успяват изцяло.” – Робърт Кенеди
„Провалът не е да паднеш, а да откажеш да се изправиш.” – китайска поговорка
 „Добрите хора са такива, защото са помъдрели чрез провалите. Знаете ли, от успехите не се добива много мъдрост.” – Уилям Сароян
 „Не е престъпление да се провалиш, а да имаш ниски цели. Във великите опити е славен дори неуспехът.” – Брус Ли
 „Провалът е нещо добро. Стига да не се превръща в навик.” – Майкъл Ейснер, изпълнителен директор на Disney
PS: На предишно мое работно място си бях извадил тези мотивиращи съвети, които бях залепил на шкафчето си - помогнаха ми много! Изградиха у мен характер на победител и ме превърнаха в амбициозен  и упорит човек.

Какво се е случило днес!

480 пр.н.е. състои се битката при Саламин. Морското сражение се води в Сароническия залив край остров Саламин в Егейско море. То е част от Втората гръко-персийска война и завършва с блестяща победа за гърците, под ръководството на Темистокъл, над персийската флота, командвана от Ксеркс І. След битката при Термопилите персийската армия, водена от Ксеркс І, навлиза във вътрешността на Гърция. Тези области, които имат някакво участие в съпротивата срещу персите, са разорени. Фокида е изпепелена заради участието на нейни войски при Термопилите. По същата причина е смазана и Теспия, а Платея е наказана заради факта, че е била срещу персите в битката при Маратон в предишната гръко-персийска война, както и за участието на нейни кораби в сблъсъка при нос Артемизион, който е едновременен са битката при Термопилите. Назидателните акции на Ксеркс постигат целта си - градовете на Беотия му се подчиняват и са принудени да му дадат войски. Скоро след това персите навлизат в Атика. В това време жителите на Атина напускат града. Повечето от жените и децата са изпратени в Тройзена, други в Егина, а останалите и всички здрави мъже се събират на недалечния остров Саламин. В града остават главно жреци и малцина патриоти, които оказват упорита съпротива при последвалото превземане и опожаряване на града. Тъй като Саламин не е далеч, събралите се там гърци наблюдават дима от пожарищата в Атика и след вестта за падането на Атина и разрушаването на храма на богинята Атина Палада, бойният им дух съвсем спада. В гръцкия лагер се появяват разногласия. Опирайки се на предсказание дадено от Делфийския оракул, че гърците ще победят персите, защитавайки се с помощта на дървени стени, една част настоява да се приберат по домовете си и да се защитават зад стените на градовете си. Атинянинът Темистокъл обаче тълкува предсказанието в смисъл че „дървените стени” са корабите, с които трябва да се даде сражение на персийския флот. Накрая успява да наложи мнението си, но сега пелопонесците настояват морската битка да бъде при Коринтския провлак, който да бъде преграден със стена, за да могат гърците при евентуален неуспех по море да се оттеглят зад стената в Пелопонес. Известна част от воините дори се прехвърлят в Пелопонес и започва строителство на стената. Темистокъл привлича на своя страна водача на гръцкия флот (т.нар. наварх) спартанецът Еврибиад и двамата доказват, че най-доброто място за битката е тесния проток край Саламин, където огромният персийски флот няма да може да се развърне в цялата си мощ и че дори и по-малките гръцки кораби ще могат да се сражават успешно, използвайки повратливостта си. Въпреки че неговият план е приет, брожението сред войските е много силно и Темистокъл прибягва до хитрост. Той изпраща тайно един от най-верните си роби при персийския цар Ксеркс I с уж сигурното донесение, че гръцкия флот се готви да напусне Саламин и да се отправи към Коринтския провлак, където да се обединят морските и сухопътните сили на гърците. Ксеркс се хваща на уловката и заповядва пътят на гръцкия флот да бъде преграден, в резултат на което една част (египетския флот) блокира протока между Саламин и Мегара, а основната част на флота приближава Саламин, за да сложи край на войната с една последна морска битка. След като персийския флот пристига пред Саламин, при настъпването на нощта персите стоварват голям отряд пехота на островчето Пситалея, намиращо се между Саламин и континента и в центъра на планираната от тях битка. Те предвиждат да го използват като база за сигурен пристан на повредените си кораби и в същото време ако повреден гръцки кораб хвърли котва край него, пехотата да го унищожи. Ксеркс се установява на планината Егалей, която господства над пролива, за да може да наблюдава хода на битката. Персийският флот е подреден според етническия състав на екипажите на корабите в него, за да се улесни комуникацията между говорещите различни езици екипажи. На дясното крило са разположени финикийците, които са основната морска сила на персийския флот, в средата са персите с наварха на флота, а на лявото - гърците, които вече са на служба при персите. Според Диодор йонийците изпращат тайно в гръцкия лагер един самосец, който съобщава на Еврибиад и Темистокъл персийските планове, както и това, че след началото на боя йонийците ще минат на гръцка страна. Като най-опитни моряци, от гръцка страна на лявото крило застават атиняните и спартанците, за да бъдат по този начин срещу финикийците. На дясното са егинците и мегарците, в центъра са всички останали. Флотът заема позиция в протока между Саламин и Хераклея. На разсъмване двата флота тръгват един срещу друг. Когато се приближават обаче, гръцкият център, започва да гребе назад. Персите решават, че гърците бягат и се престрояват в клин. Според Плутарх елините сякаш очакват нещо и когато персийския флот навлиза в пролива, вълни, вдигнати от утринния вятър, тласват персите отзад и някои от корабите излизат от строя, обръщайки се с борд към гърците, ставайки по този начин лесна мишена за тараните на гръцките триери. Големите персийски кораби не могат да маневрират в тесния пролив и се струпват в хаотична купчина в средата му, докато гърците успяват да запазят бойния си строй и с фланговете си, останали напред, обхващат персийския флот в клещи. Персите се опитват да маневрират, но се отказват пред опасността да се протаранят един друг. Битката е много оспорвана, но когато финикийците са обърнати в бягство и егинските кораби удрят персите във фланг, целият флот побягва. Докато трае битката в морето, атинянинът Аристид събира от хоплитите, наблюдаващи сражението от брега, голям отряд и превзема островчето Пситалея, разбивайки оставеният там през нощта персийски гарнизон, като по този начин лишава противника от място, където да акостират повредените му кораби. Като резултат персите губят в битката най-малко 200 кораба, а гърците 40. Сломеният гръцки боен дух е възвърнат. Въпреки това персийският флот остава достатъчно силен за бъдещи бойни действия. Ксеркс наказва със смърт финикийските предводители на флота (персийският загива в битката), в резултат на което финикийците се връщат по родните си места. Самият Ксеркс, разочарован и разтревожен от загубата се връща в Персия с голяма част от войската, като оставя в Гърция 300 000 души под водачеството на Мардоний, за да продължат бойните действия. 1829 г. създадена е първата съвременна полиция в света - Metropolitan Police в Лондон (Скотланд Ярд). Името идва от улицата, на която се е намирала първоначалната сграда на полицията. Всъщност името „Скотланд Ярд” („шотландски двор”) има своите корени още от ранното Средновековие. През X в. английският крал Едгар I Миролюбивия подарил на краля на Шотландия Кенет II парцел земя в непосредствена близост до Уестминстърския дворец в Лондон. Условието било той да изгради резиденция тук, която ще се счита за шотландска територия и ще бъде посещавана ежегодно в знак на уважение към английската корона. Това се превърнало в традиция за всички шотландски крале, ако, разбира се, те не се намирали в състояние на война с Англия. Но през 1603 г. английската корона преминала в ръцете на шотландската династия на Стюартите и „Скотланд Ярд”загубил своето политическо значение. Тогава било решено дворецът да бъде разделен на две части. Първата нарекли „Големият Скотланд Ярд”, а втората - „Скотланд Ярд” и започнали да ги използват като правителствени сгради. През 1829 г. в Лондон се появила първата полицейска служба, създадена от министъра на вътрешните работи Робърт Пил. Резиденция на лондонската полиция станал същият този комплекс от сгради, които няколко столетия по-рано принадлежали на шотландското кралско семейство. От този момент лондонската полиция се утвърдила с името „Скотланд Ярд”. В първите години работата на новата служба била особено тежка, тъй като до 1829 г. в Лондон не съществувала единна полицейска служба и с разследването на престъпления се занимавали хора, които по правило нямали и най-малка представа за тънкостите на следствената работа. Всеки желаещ е можел да стане „ловец на крадци” и да получи определен хонорар за залавянето на престъпник, ако вината му бъде доказана. Един от първите професионалисти в „Скотланд Ярд” бил инспектор Чарлз Фредерик Филд, голям приятел на Чарлз Дикенс. Именно Филд станал прототип на образа на детектив Бакет от романа на Дикенс „Студен дом”. А самата дума „детектив” скоро станала международен термин, обозначаващ професионалния криминалист. Днес „Скотланд Ярд” е най-голямото полицейско учреждение в Англия. Там работят почти 30 000 души, отговарящи за безопасността на територията на Лондон и околностите му. Единственият запазен елемент от първоначалния Скотланд Ярд е конюшнята на полицията в сградата на адрес „Голям Скотланд Ярд”№7. 1887 г. американският инженер Емил Берлинер патентова грамофона. Грамофонът е апарат за възпроизвеждане на звукозаписи, направени във вид на спирална бразда върху кръгли плочи, обикновено от специална пластмасова материя. За негов предшественик се счита фонографът, направен през 1877 г. от Томас Едисон. Грамофонът се състои от механизъм, привеждан в движение от пружина (механически грамофон) или от електродвигател (електрически грамофон), въртящ се диск и звуковъзпроизвеждащо устройство - мембрана (механична или електрическа). Механичната мембрана превръща механичните колебания от браздата в звукови вълни посредством игла, мембрана и рупор, а електрическата - посредством игла и електромагнитен или пиезоелектрически адаптер, лампов усилвател и високоговорител. Има електрически мембрани за възпроизвеждане на стереофонични записи. Създателят на грамофона Емил Берлинер е роден в семейството на търговец от еврейски произход, което живее първоначално в Хановер, Германия. Фамилията емигрира в САЩ. През активния си период на изследовател и изобретател Емил работи във Великобритания, Канада и Германия. В родната си страна той започва производство на грамофонни плочи. Неговият брат Йозеф пък поставя началото на масовото производство на грамофони в Хановер. 1913 г. френският пилот Морис Прево постига рекордните 200 км/ч. Рекордът е поставен по време на състезания, където Прево печели Купата „Гордън Бенет”, а постижението му остава ненадминато в следващите 10 години. Заможният френски търговец на коприна Арман Депердюсен основава през 1910 г. компания за построяване на самолети Societe Pour Les Appareils Deperdussin (SPAD) близо до Реймс, родният град на Прево. Има късмет, че наема Louis Bechereau, който вече е проектирал серия от моноплани по идея на шведския инженер Ruchonnet и усъвършенства форма на фюзелажа монокок, която комбинира максимално кръгло сечение с ниско тегло и достатъчна здравина. Депердюсен доразвива идеята за моноплана. Самолетът му „Депердюсен Монокок” е създаден като състезателен и всичко в конструкцията е подчинено на постигането на по-висока скорост. Крилото е по-тънко и с по-малка кривина на профила, тялото е с овална обтекаема форма, монококовата конструкция с шперплатова обшивка с дебелина 4 мм е изчислена да поема всички натоварвания. Кабината на пилота и челото на винта са съоръжени с обтекатели, а опашното оперение е със стреловиден преден ръб. 1951 г. е открит нов естествен спътник на Юпитер - Ананке. Откритието прави Сет Барнс Никълсън в обсерваторията Маунт Уилсън, САЩ. Спътникът носи името на Ананке, майката на Адрастея от римската митология. Името е установено през 1975 г., като преди това той е бил известен като Юпитер 12. 1954 г. 12 страни подписват конвенция, с която се създава ЦЕРН (Европейски съвет за ядрени изследвания). След успеха на международната организация ООН в регулирането на следвоенните проблеми, водещите европейски физици считат, че е необходима подобна организация и за провеждане на физични експериментални изследвания. Тези пионери са Раул Дотри, Пиер Оже и Лев Коварски от Франция, Едуардо Амалди от Италия и Нилс Бор от Дания. Освен за обединяване на европейските учени, тази организация е призвана да разпредели между държавите участници нарастващите разходи за физичните експерименти в областта на физиката на високите енергии. На Европейската културна конференция в Лозана, Швейцария, през 1949 г. Луи де Бройл официално предлага да се създаде обединена европейска лаборатория. Следващият тласък е даден от американския нобелов лауреат Исидор Раби през юни 1950 г. на петата Обща конференция на ЮНЕСКО във Флоренция, Италия, където той предлага да „помогне и поддържа създаването на регионални изследователски лаборатории за увеличаване на международното научно сътрудничество”. На междуправителствената среща на ЮНЕСКО в Париж през декември 1951 г. е взето решение за създаване на Европейски съвет по ядрени изследвания. Два месеца по-късно 11 страни подписват споразумение за създаването на временен Съвет, тогава възниква и названието ЦЕРН. На третата сесия на временния Съвет през октомври 1952 г. Женева е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория. През юни 1953 г. в кантон Женева се провежда референдум, на който 2/3 от гласоподавателите приемат предложеното разполагане на научния център. Конвенцията на Съвета е подписана постепенно от 12 страни участници, като последни се подписват Франция и Германия и на 29 септември 1954 г. се ражда Европейската организация за ядрени изследвания. Скоро след създаването на лабораторията обхватът на изследванията излиза извън проучването на атомното ядро, като вече основно се изследват взаимодействията между елементарните частици. В края на 90-те години ЦЕРН става един от центровете на развитието на новата компютърна мрежова технология Grid. ЦЕРН се присъединява към разработките на мрежата GRID, решавайки че подобна система, ще помогне да се съхрани и оперативно да се обработва огромен поток данни, който се появява след пускането на колайдъра (LHC). Под ръководството на ЦЕРН, който призовава в качеството на партньори Европейското космическо агентство и националните научни организации от Европа, се създава най-големият сегмент от мрежовата система - DataGRID. 1960 г. съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици. Според разкази на внучката му, той първо удрял с ръце по банката, докато не му паднал часовникът. Когато се навел да го вземе, той погледнал обувките си и решил да удря с една от тях вместо с ръце. Прословутото изпълнение на Никита Хрушчов е една от най-пикантните истории от времето на Студената война. И до днес обаче продължава да се коментира доколко истинската е тази история, тъй като от случая няма нито един филмов кадър, на разположение е само загадъчна снимка. Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е денят преди отпътуването му. Филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци, втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава дипломатите, тези „лакеи на империализма”. Официално обаче в протокола на заседанието не се споменава нищо за подобен инцидент. Има една единствена снимка, която показва шефа на Кремъл на мястото му в пленарната зала, а пред него - прословутата обувка. 1962 г. изстрелян е изкуственият спътник „Алует 1”. Това е първият изкуствен спътник на Канада, и първият, който не е управляван от СССР или САЩ. Спътникът е изстрелян от НАСА от ВВС база Вандербург, Калифорния в 6.05 ч. (по Гринуич). Задачата на апарата била изучаване на йоносферата (горния слой на атмосферата). Мисията продължава 10 години, след което спътникът е изключен. 1988 г. НАСА изстрелва космическата совалка „Дискавъри” за първи път след катастрофата на „Чалънджър”. В 25-годишната си кариера „Дискавъри” е извършвала едновременно научно-изследователски мисии, като е извеждала в орбита научни сателити и телескопи, участвала е в строителните дейности на Международната космическа станция (МКС), като е откарвала до нея лабораторни модули, изпълнявала е ролята на товарно превозно средство, доставящо екипажи, провизии, оборудване и резервни части. Совалката изведе в Космоса космическия телескоп „Хъбъл” и космическия апарат „Одисей”, предназначен за изследване на Слънцето. „Дискавъри” е прекарала в Космоса общо 309 дни и 39 часа, обиколила е 4764 пъти Земята, пропътувала е разстояние от 206 019 288 км, извела е в орбита 216 души екипаж и е доставила в открития Космос общо 31 сателита и космически апарата. Най-кратка е 3-тата мисия на "Дискавъри" през 1985 г. Тя стартира на 24 януари и продължава само 3 дни, 1 час, 33 минути и 23 секунди. Най-продължителна пък е била нейната 34-та мисия, стартирала на 23 октомври 2007 г. и продължила 15 дни, 2 часа, 23 минути и 55 секунди. Източник: Dariknews

На какво ни учи живота?

Отивам да си купя кафе. Пред мен човечец, леко потрепващ, леко прегърбен, около 70-годишен или толкова изглеждащ. Изсипва от шепата си стотинки и тихо казва: „Едно кафе.” Продавачката изсумтява, броейки ги: „По-жълти нямате ли? Освен това 2 стотинки не ви достигат.” Човекът си ги прибира обратно и понечва да тръгне. „Не ви ли е срам?” – изкрещявам на продавачката - „Аз ще платя кафето”.
Поканих човекът на масичката, подадох му кафето и седнах до него. Стори ми се разстроен. Той ми благодари и изсипа шепата стотинки пред мен. Каза: „Вземете ги. Нека Господ ви дава здраве и дано винаги да имате да давате!” Понечих да му кажа, че и само 2 стотинки да имам – пак ще ги дам, но замълчах. Вгледах се в топлите му очи и още педи да попитам каквото и да било, той започна да разказва: „Клошар съм. Не ме е срам. Не исках да излъжа продавачката. Не бях преброил правилно. Не винаги съм бил клошар. Бях пианист. Много пътувах. Имах всичко. Имах пари. Никога не ми беше хрумнало, че ще остарея, че животът ми ще се преобърне. Пострадах при катастрофа. Вече не можех да свиря и животът ми тръгна назад. Взех пенсия по болест, работех където каквото мога. Семейство и деца нямам. Сега съм с малка пенсия. Тя никога за нищо не ми стига. Много обичам животните и един ден до една кофа за боклук стоеше едно гладно куче. Не беше от квартала. Огледах се, почудих се какво да му дам. Пари нямах да му купя. Без да се осъзная как, надникнах в кофата за да му потърся нещо за ядене. Намерих един хляб. Толкова ме беше срам от минаващите хора, но погледът на гладното куче впит в мен ме отрезви. Извадих хляба, взех една филия и му дадох. То го налапа сякаш никога не е яло. Започнах да му чупя, за да яде по-бавно. Паднаха няколко трохи и веднага долетяха гладни гълъби. Започнах да храня и тях. Изведнъж осъзнах, колко ми е леко на сърцето и колко съм щастлив, че все пак успях да ги нахраня. На другата сутрин, кучето седеше до кофата и гледаше към блока ми. Но аз бях подготвен. Носех хляб, натопен в манджа от вкъщи. Нещо в сърцето ми се беше преобърнало. Започнах да забелязвам всички гладни животни в квартала ми. Преди ги подминавах без да се замислям. Реших, че няма нищо лошо да търся в кофите храна. Реших, че в името на животните не ме е срам. Така започнаха да минават дните ми. Сутрин излизах, набавях храна от кофите и ходех да храня животните. Верният пазач до кофата за боклук, онзи първият дето нахраних, го прибрах в къщи. Той ме научи, че животът не свършва с парите. Така станах клошар. Освен храна, събирам вестници, кутии и ги връщам. Припечелвам стотинки и заедно с моята пенсия се оправяме някак си с моя верен другар!” Усмивка озари лицето му, усмивка искрена и топла, такава, каквато не съм виждала в нито един богаташ. Очите ми се напълниха със сълзи. „Вие току що ми предадохте урок от живота, господине! Благодаря Ви! Нека кафето е от мен!” – казах. А той отвърна: „Благодаря, че ме изслушахте госпожо! Благодаря за кафето и знайте – Животът е Чудо! Струва си да се живее!”.

Фейсбук манията!

                    

Фейсбук манията

Имаш ли Facebook профил?До преди няколко години отговора може и да е бил отрицателен, но сега вече говорим за Facebook мания! Сега 1.39 милиарда души са свързани във Фейсбук всеки месец. Тези цифри представляват милиарди моменти на споделеното приятелство по целия свят. Всеки ден има 890 млн. потребители онлайн във Facebook. Tърсенията са над 1 милиард, a статусите на ден прехвърлят милард. Нека приветстваме ерата на новия вид комуникация!

Не  е ли чудесно да комуникираш с приятелите си които са далеч, в различни краища на страната или света, да споделяш приятните си моменти и емоции с тях, да „качваш“ снимки, да „лайкваш“, или „споделяш“ в мрежата, като по този начин представяш себе си, мнението си, позицията си по различни казуси и събития, които те вълнуват? Дотук добре, но не прекелявате ли? Мрежата/Facebook превърна хората в комплексари/ безгръбначни вглъбени в идеята да се  покажат пред приятелите си,  да видят какъв статус на живот поддържат, колко са щастливи, как  прекарват свободното си време, как „разцъкват“ някъде  в мола, или разпускат в най – вървежното кафе в града. Разбира се, приятелите им във Facebook трябва да знаят какво правят постоянно – днес  хапват в happy, утре са  на шопинг в Мола, а после се постват в Sunny beach . „Убиват свободно време на „трипче“ на Рилските езера, качват тонове снимки от почивката си, където се отбелязват, че видиш ли ти прекарват си „Зашеметяващо“, „Невероятно“, „Прекрасно“, чувстват се „Happy”, “Blessed”, “Badly”, “Sad” и т.н. като за да разберат какво пишат преди това  най – вероятно  отварят „google преводач, но нищо – важно  е ние приятелите им да разберем как аджеба се чустват хорицата, да им завиди човек!

 И тук идва въпроса: Кога бе хора? Кога прекарахте прекрасно? Когато правихте тези 999 снимки по морето/балкана  в различни пози  от списание „Story”, или когато като роботи „качвахте” веднага снимките, с помощта на „Messenger и Viber,  в профила си, и от там започва голямото чакане на лайкове, 1...2...3..10...40...100, браво 100 души видяха, че сте били на море,  а през това време  най –вероятно и вие разлеждате снимките и се чудите.... „еее кой беше този манастир пред който съм се снимал,  "ами този паметник ммм, май е на Васил Левски"? "Няма да го пиша да не се изложа!" Или най- вероятно всички сте се превърнали в китайци – изкарвате почивката си вкъщи когато разглеждате снимките си.

 Е как си изкарахте  Страхотно, Суперско, Мегаяко  или……приятното прекарване става по – хубаво   само с нарастване на лайковете под папката със снимки „Моренце 2015“? Жалко... но това е ваш избор!

Като се замисли човек няма по лесен начин от комуникацията по Facebook. Да така е, но колко хора използват Facebook като канал за комуникация, за да се свърже с приятел, да обсъдят кога да се видят или да намери стар съученик от основното. Повечето хора са от типажа „Активен Facebook скот“  и са заети да пращат покани на хора които като видят на улицата няма да им кажат  дори „Здравей“, или пък коментират в захлас снимката на „приятел“  с коментара „ооо сладурковци невероятни сте, много целувки“, а като се видят  се подминават. Кому е нужно това лицемерие, или може би това е начин на комуникация? Знае ли човек? Аномалии такива с купища, може би това ще е новата ера на псевдоразговорите, само и единсвено в мрежата!

  Дори добрите приятели и хора, които са поставили на първо място разговорите в суровия им вид , като например среща на кафе или вечеря, често  когато излезнат и те са заети да се снимат и постват във Facebook, за да   видиш, че се  чувстват страхотно в компанията на „Иван“ да речем  в „Червило“, и чакат  да завалят коментари и лайкове. Важно е приятелите им във Facebook да знаят, че са на парти, вървежни са и си прекарват „страхотно”. Естествено, и започват снимките: всякакви селфита и мигновенното им  качване във въздесъщия Facebook, за да се уверят приятелите им, че са там и наистина се забавляват.В кой момент обаче:  в този, в който се снимате, в този в който качвате или в този който отговаряте на коментарите се чувствате страхотно? Задавам си и аз този риторичен въпрос?

Няма как да пропуснем и Quiz-овете във Facebook – абсолютната  мания. Тези тестове са напълно безмислени. Няма да ти покажат нещо ново за теб, което не знаеш и е истина, но пък как да не провери човек  какъв е бил в предишни си живот – гладиатор, военен, жрица, магьосник, крал, или пък какво означава името му според древните викинги, какъв зеленчук е, на коя фолк дива прилича, кой мъж те желае, в какъв филм трябва да участваш, как ще се казва бъдещето ти гадже, какъв секс обичаш да правиш и т.н?! И разбира се правите теста докато не се появи желание разулт, чак тогава се поства като дори си вярвате, че отговора оприличава точно вас, и след постовете ни става ясно, че си „Крал”, филма в който трябва да играеш е „Смоло сърце“, любимата ти поза е 69,  и видиш ли ти според викингите името ти значи „Велик воин". Но щом човек има свободно време, защо да не го използва за да си прави разните quiz-ове и да се забавлява на резултатите, вместо да прочете някоя книга, да  се разходи в парка или да си прекара добре без лаптопа в скута си и телефона в ръцете си!

След като съм почнал няма как да не подмина и „глезлите“, „фустите“, „кифлите“, „мамите“ „фитнес маниаците“ и т.н. Там нещата вече отиват на друго извън планетарно ниво. Започват едни снимки на коктейлите, на пълните маси със всякакви деликатеси, едни отбелязвания ,постове. Щеше  да е „ок“ ако после не шарвате снимка с бедно окъсано и хилаво детенце  с надслов „Сподели за да нахраниш едно бедно дете“. Моят съвет вместо да споделяте/шарвате отделете си от парите или от богатата трапеза, която ни набивате в лицата и я споделете с хилядите гладуващи деца, които може да намерите навсякъде около вас, или в специализираните места за това. Да, ама така не е модерно и не е вървежно, нали?

 Ами мамите(майките) – и   те като започнат с едни.... качват снимка на малкото сладурче как самостоятелно ходи, и се пише – „първите ни крачки“ – ама  Госпожо, вие сте проходили от 20-30 години, защо отнемате така важния момент за детето ви, като го поставяте в множествено число? Или пък „хапваме пюренце“, „пишкаме“, „акаме“ и тем подобни – това  са лични моменти и вашето детенце няма да е много щастливо когато порасне и случайно попадне на тези постове, или чак толкова напред във времето не сте мислили?

 Да отделям време на фитнес маниаците незнам дали е нужно. Тук един коментар ми идва на ум, пак „откраднат“ от различни профили – „Ебаси гърба чоееек“ или „Скивай тая ръкъ“.  Дали имат нужда от коментар тези слабоумни думоизлияния? Може би само един – „Анаболите влият добре на мускулите и много зле на мозъка“.

Ще си позволя да дам и един съвет за Facebook потребителите, които със статусите си във Facebook прокламират ксенофобизъм,  геноцизъм, неонацизъм, фашизъм, дискриминация  и т.н. Хора, когато поствате такива неща, е хубаво да застанете зад тях и да им вярвате, и добре да разбирате какво правите, защото Facebook е най – голямата безплатна сцена в света и е важно да се използва правилно. Нека не прокламираме омраза, омразата поражда  само омраза. Всяка монета има две страни и нещата никога не са само черни или бели. Умните хора са балансьори, ако не сте умен поне не бъдете лош пример.

    В заключение, докато си „изливах душата“ ми мина през съзнанието, какво щеше да е ако нямаше Facebook. Представяте ли си, ако видиш ли ти Facebook някакси спре да съществува, сигурно хората ще бягат със снимка в ръка и ще викат „Лайкни я“ или ще си споделят, като си рисуват по стените на къщата. Други пък ще се разхождат с албумите си по улицата, ще настане хаос, но пък ще е интересно, не мислите ли!

И ако с повечето неща казани по горе не се съгласи човек, то едно е сигурно: комуникацията премина в друга ера, ерата на Facebook и интернет комуникациите. Но нека запазим положителните черти на доброто старо време -  когато излезете с приятели да се веселите, оставете си телефона в къщи, ще си прекарате наистина страхотно, ама наистина страхотно!

    И нищо лично, забавлявайте се както намерите за добре, кой съм аз за да ви казвам как да живеете.... Да живее Facebook!

                                                                          

Людмил Спасов

Всеки от нас разполага с 86400...

Представи си, че има банка, която всяка сутрин внася в сметката ти доста апетитна сума от 86 400 евро. Нито едно повече, нито едно по-малко. 86 400 евро всеки ден за теб, без да иска обяснения, нито отчети. 86 400 евро, които са твои, при това необложени с данъци.
Представи си, че единственото ограничение на сметката, която са ти предоставили, е, че поради някакъв пропуск в системата или поради решение на дарителя сметката не запазва салдото за следващия ден.
Всяка вечер, щом удари полунощ, подобно на каляската на Пепеляшка, която отново се превръща в тиква, сметката елиминира автоматично сумата, останала в нея. И най-лошото е, че всяко изтеглено и неизхарчено през деня евро също изчезва.
Ако не си изхарчил всичките пари за деня, остава ти утехата, че на следващия ден ще имаш нови-новенички 86 400 евро за харчене, макар че не трябва да се предоговоряваш, защото никой не може да ти каже колко време ще получаваш този подарък.

Как ще постъпиш?
Разбира се, сигурно ще изтеглиш цялата сума и ще я похарчиш с когото решиш.
Всеки от нас има тази сметка и този подарък. Всяка сутрин банката на времето ти отпуска 86 400 секунди – нито една повече, нито една по-малко – и всяка вечер изтрива салдото и го води като загуба. Банката не приема чекове със задна дата, нито пуска кредити над салдото.
Ако не използваш влога си днес, загубата е твоя.

Откъс от книгата „20 стъпки напред“ на Хорхе Букай

Поради конфликтите в Близкия изток и Северна Африка над 13 милиона деца не могат да посещават училище | Национална мрежа за децата

Поради конфликтите в Близкия изток и Северна Африка над 13 милиона деца не могат да посещават училище | Национална мрежа за децата