Писмо до България... с два края!!!

Здравей мила родино  България, пише ти една от многото твои рожби, многото които не споделят топлото ти огнище и не гледат вече великите ти планини потъващи в безкрайно синьото ти небе,  красивите ти долини обвити с розово ухание и ярко червения залез на слънцето потъващо в безкрая на синьото ти море! 

Да, позна това съм аз, поредния родолюбец загърбил тежкото бреме на твоя товар и избрал да живее и развива при твоя другар – Европа, там където живееш спокойно макар и леко забързано, там където данъците са една осма от заплатата ми, там където корупция е просто дума в речника, а не ежедневие, там където живота е обсипан с прекрасни преживявания всеки ден, след ден, след ден! Живота ми много се промени , тук имам права и задължения и ги спазвам, не както е при теб - права  малко, задължения много. А , да и тук имам кредит, и дом но пък не ми го взима банката, защото си плащам редовно, не както при теб където  изгубихме всичко!  Тук е страхотно,  живота е супер,  изкарваш толкова пари колкото си заслужиш и то само с работа, не е нужно както при теб скъпа България да се унижаваш пред шефа или да се молиш за повишение, тук способен ли си ще си го получиш!

Как се справяш с кризата? Тук също има криза но управляващата партия направи бързи реформи и стабилизира положението във всяка една сфера, при теб има ли вече стабилно  правителство или още политиците не са се разбрали кой да вземе „кокала“, и още ли моите сънародници не ходят да гласуват? При нас да упражниш правото си на глас е въпрос на чест и достойнство, при теб май не е така?!

Е скъпа родино спирам да пиша, защото трябва да се приготвям за работа, тук ценим много точността. Пожелавам ти всичко най – хубаво и дано някой ден си спомням за теб не само като за най – красивата родина, но и като за една европейска страна , точно като моята, пардон -  грешка на езика - тази в която живея сега, а и най – вероятно бъдещата родина на децата ми!

Поздрави , един  от поредните родолюбци!

...... Здравей любима Българийо,  това съм аз една от многото, които те напуснаха, които не се справиха с трудностите които предлагаш и решиха да продадат таланта си другаде за повече пари и слава. Липсваш ми, липсваш ми много. Как е мама, татко, баба добре ли са? Не съм им писала скоро, защото ни изгониха от последната квартира и нямам достъп до интернет. Изгониха ме от работа защото съм бил „пришълец“ за системата им, бил съм смучел от държавата им – така е в Европа, а уж сме другари, да ама не!       Но не ме мисли, сега си намерих нова работа – като мияч на чинии, изкарвам по някое евро повечко и гледам да помагам на семейството което разчита на мен! Родино мила не знам още колко ще изкарам, не знам дали при теб вече нещата не са по добре, за да си дойда. Липсва ми полъха на розово масло, на разцъфнали люляци и свежи цветя.Тук мирише на изгнил боклук и развалено месо.Искам да зърна отново високите ти заснежени планини, и необятното синьо море,  защото тук виждам само високите сгради потънали в гъстия смог.

Няма по – красива родина от теб, няма по – силни родолюбци от твоите, велика си ти майко България, че раждаш толкова много герои, няма друга страна като теб. Скоро ще се върна при дом и при семейство  макар да знам, че живота при теб е труден. При теб ще развивам таланта си, децата си в любов като моята към теб ще възпитам за да се борят в  твоя чест, защото по синьо от твоето небе няма, по зелени от твоите долини няма, по добри от твоите/моите сънародници няма, аз знам.

И за финал нека те поздравя с няколко стиха които съчиних тук в негостоприемния свят на твоя другар Европата – при недодяланите и студени европейци, които не знаят какво е родина, какво е живот, за тях значение има само парите и безграничната власт:

Българийо, Родино мила, здравей!

Далечни поздрави от мен приеми.

Писна ми тук, далеч от дом и семейство,

Чакай ме идвам си скоро, отвори прегръдка за мен.

И не ме забравяй, недей!

Медийният рейтинг не трябва да струва детски съдби | Национална мрежа за децата

Медийният рейтинг не трябва да струва детски съдби | Национална мрежа за децата

Вярата! Основният човешки добродетел

Понякога съм се чудил как ли биха изглеждали основните човешки добродетели, ако имаха те човешки вид. За всички съм се чудил, и само за един единствен с лекота съм си представил образ, образ на старец прегърбен с широка усмивка и светъл поглед, отправен към хоризонта толкова далеч, че се губи някъде устремен в небосклона, да така си представям аз Вярата! Вярата основния принцип на човешкия живот. Пожелавам на всички да вярвате, няма значение дали във вас, в религията, в половинката до себе си, в децата ви, няма значение, единственото важно нещо е да вярвате, така както е вярвал и главния герой в историята по - долу!
Един предприемач затънал в огромни дългове и вече не виждал изход от създалата се ситуация.  Човекът излязъл в парка, за да се поразсее, но поток от мисли нахлул в главата му. Мъжът отпуснал глава в ръцете си, мислено търсейки възможности, които могат да го спасят от фалит. Изневиделица пред него се появил непознат старец.
– Струва ми се, че нещо много ви тревожи, започнал той. – Споделете.
Предприемачът му разказал за проблемите си, липсата на пари и отказите на банките да му дадат поне някакъв кредит за съживяване. Старецът слушал безмълвно, без да го прекъсва и проговорил след това:
– Мисля, че съм в състояние да помогна.
Той попитал бизнесмена за името му, написал набързо чек и го сложил в ръката на учудения човек.
– Вземете тези пари. Точно тук се уговаряме да се срещнем след една година, за да ми ги върнете обратно.
Мъжът нямал време и дума да каже, тъй като старецът изчезнал бързо в тълпата.
Предприемачът обърнал очи към чека. На хартията, в полето за сумата било акуратно изписано числото „$500 000“, а по-долу името: „Джон Рокфелер“.
„Мога да се разделя с всичките си проблеми само за един миг!“ - размислил се мъжът. Но вместо това, бизнесменът избрал да прибере чека в сейфа си. Дори самата мисъл за съществуването на подобна хартийка му давала сили да търси начин да запази своя бизнес.
С нов, върнал се оптимизъм, той разширил възможностите си за доход и сключил изгодни сделки. Успял да реализира няколко големи продажби. За няколко месеца се изправил и започнал пак да печели пари като се отървал и от дълговете си. Една година по-късно мъжът се върнал в парка, на същото това място, със същия този чек в ръка.
Старецът се появил отново в уговореното време. Предприемачът вече се приготвил да му подаде чека и да разказва за своите успехи, когато изведнъж дотичала медицинска сестра и подхванала стария човек.
– Ах, толкова съм радостна, че най-накрая успях да го намеря! - извикала тя. – Извинете и се надявам да не ви е обезпокоил. Той често бяга от вкъщи и разказва на хората, че е Рокфелер.
Предприемачът стоял втрещен. През цялата година той въртял бизнес и работил усилено, продавал и купувал с цялата си увереност, че на помощ във всеки един миг могат да му дойдат половин милион долара.
И изведнъж разбрал, че не парите, реалните или въображаемите, преобърнали изцяло живота му. А именно неговата нова увереност и вяра му дали сили да постигне всичко това, което има в момента. Поемете инициативата в свои ръце. В решителния момент вярата в собствените сили изиграва главната роля.

Първи снимки на Луната от другата страна! Какво друго от 07.10!

3761 пр.н.е. Ден, в който е създаден света, съгласно юдаизма. Евреите започват летоброенето с мистичното сътворение на света. Рош Ашана е по-скоро празник за размисъл и равносметка за изминалата година. Хората се поздравяват с „Хаг Самеах, Шана Това”.

Рош Хашана или Рошашана в буквален превод означава „глава на годината”, а в идиоматичното си значение се отнася до еврейската нова година. Терминът е използван за първи път в Танах, в Езекил 40:1. В този пасаж, обаче, терминът не се отнася специално до първия ден от годината, а до „началото” на годината.

Любопитен факт е, че в юдаизма има четири чествания на „новата година”, като всяко от тях отбелязва различна „година” от правна гледна точка, също както в григорианския календар 1 януари отбелязва „Нова година”, като в същото време има други дати, които отбелязват началото на фискалната, учебната или друга „нова година”.

Рош Хашана отбелязва новата година за хората, животните и правните договори. В Мишна този ден е назован и като деня, от който започват да се броят календарните години, както и годината шмита (седмата година, по време на която е забранено земята да се обработва) и годината йобел (годината след шмита).
В Тората този ден е наречен „Денят за тръбене на шофар”, а равинската литература и самата литургия описват Рош Хашана като „Денят на съда” и „Денят за възпоменание”.

Празникът Рош Хашана е първият от т.ар. Йамим Нораим (иврит: Дни за страхопочитание), най-важните и тържествени дни от еврейския календар; Йамим Нораим са предшествани от месеца Елул, през който евреите трябва да се посветят на самооценка и разкаяние - процес, намиращ кулминацията си с десетте дни Йамим Нораим, наричани още „Десет дни за покаяние”, започващи с Рош Хашана и завършващи с празника Йом Кипур.

1571 г. състои се битката при Лепанто. В морско сражение в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море флотата на Османската империя е напълно унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция.

Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта/лятото на 1571 г. По-рано през 1570 г. били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия.

Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията е определен Хуан Австрийски. Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври достигат пристанището Сами на остров Кефалония. Тук научават за падането на Фамагуста и жестокото убийство на командира на крепостта Марко Антонио Брагадин.

Фамагуста била обсадена от турците и на 1 август венецианците се предават, след като им било обещано, че ще могат свободно да напуснат Кипър. Въпреки това османският главнокомандващ Лала Кара Мустафа паша не спазва уговорката и пленява венецианците. На 7 октомври корабите достигат Патраския залив, където срещат османския флот.

Силите на обединената Свещена лига представляват най-силния и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 огромни венециански галеаси. Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 000 души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети.

Турският флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 000 човека. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които при поражение на османския флот се надявали да получат свободата си.

Съюзническият флот блокира турските кораби в Патраския залив. Турският главнокомандващ предполагал, че силите на съюзниците са при остров Кефалония, а дон Хуан Австрийски считал, че турците са в тяхната база - Лепанто. Сутринта на 7 октомври 1571 г. двата флота, съвсем неочаквано и за двете страни, се срещат при входа на залива, на 60 км от Лепанто (дн. Навпакт).

Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците и трябва да изплати големи контрибуции. Турците отново стават господари на източната част на Средиземно море.

1777 г. американците разгромяват британците в битката при Саратога. Победата подсигурява северните американски щати срещу по-нататъшно нахлуване от Канада и предотвратява отрязването на Нова Англия от останалите американски земи. Битката се състои от две отделни сражения на 19 септември и 7 октомври 1777 г., в които една четвърт от 8-хилядната британска войска, нахлула от Канада към Ню Йорк под командването на генерал Джон Бъргойн, е избита, а останалата част е пленена.

Първоначалният замисъл на похода от Канада е ген. Бъргойн да напредне на юг до р.Хъдсън и след това да се срещне с полковник Бари Сейнт Леджър, идващ от изток по долината на р.Мохок с 875 лоялисти и канадци плюс 1000 ирокези. В същото време сър Уилям Хау, командир на британската армия в Ню Йорк, трябва да се отправи на север, да установи контрол по долното течение на Хъдзън и да се присъедини към Бъргойн. Това би отрязало щатите от Нова Англия от останалата част от Америка.

Бъргойн потегля на поход на 31 юни с около 3300 британски редовни войници, 3900 германски наемници от херцогство Брунсвик-Люнебург, 750 канадци, лоялисти и канадски индианци, 138 оръдия и немалко привърженици.

Когато на 1 август 1777 г. войските на Бъргойн най-сетне достигат форт Едуард провизиите му са на привършване. На 3 август Бъргойн получава новината, че Хау няма да го срещне, а вместо това ще нападне столицата Филаделфия. На 11 август той отделя 1200, най-вече германски, войници, и ги изпраща да съберат говеда, коне и други доставки от фермите близо до Бенингтън, Върмонт. Отрядът е пресрещнат и унищожен от американско опълчение в битката при Бенингтън. Американците предварително проникват в немските редици, дегизирайки се като лоялисти. Почти всички немци са убити или пленени. Командирът им полк. Баум също е убит.

Междувременно отрядът на Сейнт Леджър от около 875 редовни войници напредва по р. Сейнт Лорънс към езерото Онтарио, където се съединява с 1000 ирокези под водачеството на образования в Англия вожд Джоузеф Брант. Бъргойн се надява, че появата на редовните войски ще окуражи местното население с лоялистки склонности, но видът на толкова много индианци има обратен ефект и заселниците масово се присъединяват към американското опълчение.

Бъргойн продължава на юг и преминава на западния бряг на р. Хъдзън при Саратога на 13 септември. На 16 септември той е блокиран от редовни и опълченски подразделение под командването на Гейтс. Американците укрепват възвишението известно като Бемис Хайтс на 16 км южно от Саратога. Пътят на юг е препречен. Бъргойн е изпратен пред редица неприятни алтернативи: да нападне превъзхождащите го по брой американци, да се опита да пресече р. Хъдзън под вражески огън или да се признае за победен и да се оттегли на север.

Американците не са много добре организирани и подготвени за сражението. Бенедикт Арнолд е командир на левия фланг, но той и Хорейшо Гейтс се ненавиждат. В деня на битката (19 септември) планът на Гейтс предвижда американците да изчакат британското нападение в укрепленията си.

Арнолд иска от Гейтс да му позволи да изпрати войниците си през фермата на Фриймън. Гейтс неохотно склонява да се изпрати разузнавателно подразделение, което да провери дали британците и немците идват през фермата към височините.

Британците напредват в три колони към възвишенията 3 км на юг от тях. Когато вирджинските стрелци на ген. Дениъл Морган достигат разчистената от дървета местност при фермата на Фриймън, те заварват там авангарда на Фрейзър. Първите изстрели свалят британските офицери и хвърлят останалите в бягство.

На 4 октомври Бургойн свиква военен съвет, на който решава да атакува на 7 октомври левия американски фланг с 2000 войници, от петте хиляди, които да му останали. Нападението на Бъргойн срещу американския ляв фланг го изправя срещу дивизията на ген. Бенджамин Линкълн. Заедно с попълненията от опълченци дивизията наброява 3800 войници, като други 1200 опълченци са в непосредствена готовност да се присъединят.

Ползвайки опита си от преди две седмици, британците започват настъплението в ранния следобед, което да позволи на Бъргойн да отстъпи привечер при необходимост. Когато британците щурмуват на щик позицията им, американците най-сетне започват да стрелят от близко разстояние. Британската колона е разгромена, командирите и артилерията й са пленени.

Арнолд повежда войниците в атака срещу редута Брейман на десния фланг на британските укрепления. Британците отговарят с оръдейни залпове картеч и мускетен огън. Докато води атака на кон, Арнолд е прострелян в същия крак, който преди това е ранен по време на нахлуването в Канада. В същото време конят му също е прострелян, пада от него и чупи същия ранен крак. Арнолд е изваден от строя, но редутът е превзет.

Опитът на британците да стигнат форт Тикондерога е блокиран от американците. Те се опитват да се върнат на източния бряг на Хъдзън на мястото, което са използвали за прекосяване през август, но вече са обградени от превъзхождащ противник. На 60 км южно от форт Тикондерога с намаляващи се провизии и приближаването на зимата Бъргойн установява лагер в Саратога и отказва да преговаря с американците.

Първоначално Гейтс изисква безусловна капитулация, което Бъргойн категорично отказва, казвайки, че би предпочел смъртта. Гейтс накрая се съгласява на споразумение, според което британците няма да бъдат пленени, а ще бъдат придружени до Бостън, откъдето ще заминат за Англия, при условие че тези хора повече няма да участват във войната. В пълна парадна униформа ген. Бъргойн извежда войниците си от лагера на 17 октомври и е поздравен от ген. Гейтс. Предават се 5791 войници и офицери, от които поне 4000 са съвсем боеспособни. Повечето от британските пленници остават в лагери в Нова Англия, Пенсилвания и Вирджиния до края на война.

1919 г. основана е холандската национална авиокомпания KLM. Това е най-старата авиокомпания в света, запазила своето първоначално название, която и днес изпълнява регулярни рейсове. KLM и нейните партньорски авиокомпании обслужват мрежа от маршрути, свързваща над 360 града в 78 страни на пет континента.

KLM има няколко дъщерни компании, сред които са Transavia CV, Martinair Holland NV, KLM Cityhopper BV и други. Притежава част от акциите на авиокомпанията на Кения. До май 2004 г. KLM е националната компания на Нидерландия, след което преминава във владение на Air France. Сливането доведе до създаването на Air France-KLM, макар всъщност двете компании да летят под своите имена.

Седалището на компанията е в Амстелвен. Любопитен факт е, че KLM полага изключителни грижи за своите пътници даже в дреболиите: известният дизайнер Марсел Вандерс през 2010 г. разработва специален дизайн за посудата в бизнес-класата на международните полети.

1920 г. в Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени. Всъщност още през 1884 г. за пръв път е разрешено на жени да присъстват на лекции и да вземат изпити. Като пълноправни студенти обаче жените били допуснати едва през 1920 г.

Подемът на университета бил даден, когато през 1176 г., когато английският крал заповядал всички английски студенти да се завърнат от Франция. Повечето дошли в Оксфорд, за да завършат образованието си. В началото имало неразбирателство между студентите и гражданите на Оксфорд и през 1209 г., студентите отишли в Кеймбридж. На търговците обаче това не им харесало, защото усещали сериозно липсата на студентите и убедили част от тях да се върнат в Оксфорд през 1214 г.

През 1444 г. херцог Хъмфри основал библиотеката в университета, която по време на реформите била почти разрушена. През 1598 г. сър Томас Боли я възстановява и след откриването и през 1603 г. я разширява многократно. През 1621 г. се поставя началото на днешната Ботаническа градина на университета.

1934 г. осъществен е първият полет на съветския фронтови бомбардировач СБ (АНТ-40). В годините преди Втората световна война и в началото ѝ този самолет е основният бомбардировач в съветските военновъздушни сили. От началото на масовото му производство през 1936 г. до края му през 1941 г. са произведени 6831 самолета от различни модификации.

Работата по новия бомбардировач започва в края на 1933 г. Главен конструктор е А.А. Архангелски, ръководител на конструкторска бригада №5, като проектирането върви под личното ръководство на А.Н. Туполев. В конструкторското бюро самолетът получава обозначението АНТ-40 и се разработва като среден триместен бомбардировач със прибираемо в полет шаси.

Особено внимание е обърнато на повишаването на скоростта. С тази цел кабините на екипажа са закрити, бомбите се разполагат вътре в тялото, а обшивката на самолета е гладка, вместо гофрираната обшивка, масово използвана дотогава. Решено е да бъдат построени два опитни образеца на машината - единият с американски двигатели с въздушно охлаждане Райт Циклон Ф 3 (Wright Cyclone F 3), а вторият с френски двигатели с течно охлаждане Испано-Суиза 12Ybrs (Hispano Suiza 12Ybrs).

На 7 октомври 1934 г. излита първия прототип АНТ-40РЦ (РЦ - Райт Циклон), но летателните му характеристики са незадоволителни. По време на деветия си полет на 31 октомври самолетът претърпява авария и е възстановяван до февруари 1935 г., а механиците, участващи в изпитанията го кръщават посвоему: СБ - „Сволочь Бездарная”.

На 30 декември излита вторият прототип - АНТ-40ИС (ИС - Испано-Суиза). С известни прекъсвания изпитанията му продължават до юли 1935 г., като по време на провеждането им съветските конструктори се сблъскват за първи път с нови и опасни аеродинамични явления като флатера.

След доработка е построен втори прототип на АНТ-40ИС, в който недостатъците са отстранени и през април 1936 г. летателните изпитания завършват с успех. Според резултатите от изпитанията, съветските специалисти го обявяват за един от най-добрите самолети в света от своя клас. Самолетът АНТ-40-2 е приет на въоръжение под обозначението СБ (Среден или Скоростен Бомбардировач).

1949 г. провъзгласена е Германската демократична република (Източна Германия) със столица Източен Берлин.

Образуването на ГДР е резултат на Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването и на Германската демократична република. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок - в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).

1959 г. за пръв път е фотографирана обратната страна на Луната от съветския космически апарат „Луна 3”. Тогава учените разбират, че „обратната” страна на Луната е място, което е съвсем различно от тази страна, която хората познават.

Снимките разкриват планински терен, коренно различен от този на видимата страна на Луната, както и две лунни морета - Маре Московрае (Морето на Москва) и Маре Десидерии (Морето на сънищата).

2001 г. започва войната в Афганистан с атаката на САЩ по въздух и суша срещу талибаните в Афганистан. В отговор на атентатите от 11 септември с.г., армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и британски самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 г. е даден старт и на сухопътната фаза.

Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 11 септември. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.

Военните действия в Афганистан се водят от две основни чуждестранни сили, опитващи да установят контрол над страната. Операция „Трайна Свобода” е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Втората операция е дело на НАТО и към декември 2008 г. включва 51 350 войници от 41 държави, повечето от страни членки на блока.

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 г. нататък те значително подобряват позициите си и успяват да установят контрол над големи райони от Афганистан.
На 2 май 2011 г. американски командоси убиват Осама бин Ладен по време на секретна операция в град Аботабад, северно от Исламабад, Пакистан.

Няма да е все така!

Безспорно една от любимите ми притчи за живота , олицетворение на това какъв голям кръговрат е той и как винаги нещата се повтарят и повтарят,  от зенит до падение и обратно, странно нещо е живота,  палитра от безброи емоции оформени в кръговрат от чувства, водопад от мисли и океан от решения. В повечето случаи каквото и да направиш нещата няма да са все така, съдба не мислите ли?

Ето  самата притча:

 

Един човек бил много богат, имал много приятели, много познати и черпел всички наред.
Случило се обаче така, че загубил парите си и изведнъж приятелите и познатите изчезнали, жена му го напуснала, децата спрели да му говорят… Целият му живот се сринал. Опитал да си намери работа, но не успял. Накрая, подбуден от отчаянието, той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да си купи въже. В магазина продавачът го попитал:
-За какво ти е това въже?
-Много мъка срещнах, много тежък живот ме налегна, загубих парите си, бизнесът ми фалира, решил съм да се беся. Вече няма за какво да живея.
Продавачът се подсмихнал, дал му въжето, а с него една бележка и му казал:
- Прочети бележката като се прибереш у вас, преди да се обесиш.
Тръгнал си човекът, прибрал се, затегнал примката, опънал въжето, качил се на стола и точно да се пусне, се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел „Няма да е все така“…
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време, малко по малко човекът започнал пак да се замогва, възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град, дошъл и магазинерът. Стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:
– Благодаря ти добри човече. Ти ми спаси живота с онази бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и животът ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?
Магазинерът го погледнал, поклатил глава и казал:
– Ти май скоро не си чел онази бележка, която някога ти дадох... 

Световноизвестната „Червена мелница” в Париж отваря врати

69 пр.н.е. войските на Римската република завладяват арменската столица Тигранакерт. Сражението е между силите на консула Луций Лициний Лукул и Тигран Велики.

До битката се стига след като Митридат VI търпи поражения от римляните по времето на Третата Митридатова война, която се води между Римската република и Понтийското царство. Дъщерята на Митридат - Клеопатра, е омъжена за Тигран Велики и понтийския монарх бяга да търси убежище при зет си, което принуждава римската армия да навлезе във Велика Армения.

По-късно римските легиони обсаждат Тигранакерт, но са принудени да отстъпят зад близката река, когато виждат приближаването на голяма арменска армия. Симулирайки отстъпление, римляните пресичат през близкия брод и нападат десния фланг на арменците. След като римляните побеждават арменските катафракти, останалата арменска армия, която се състои предимно от неопитни жители, събрани от цялата Арменска империя, се паникоьсва и побягва.

1600 г. във Флоренция се състои премиерата на най-ранната, съхранена до днес опера, „Евридика” на Джакопо Пери.

Всъщност макар различни форми на музикален театър да съществуват още в Античността, първата опера в съвременния смисъл на това понятие е „Дафне” на композитора Джакопо Пери. Тя е написана около 1597 г., вдъхновена до голяма степен от интелектуалния кръг Камерата де’ Барди във Флоренция. „Дафне” е опит за възраждане на класическата древногръцка драма, част от процеса на възстановяване на античното изкуство през Ренесанса. Според членовете на Камерата, хоровите части в древногръцките драми, а може би и всички роли, в действителност първоначално са се пеели. Така операта е разглеждана от тях като възстановяване на една изгубена антична традиция.

Но операта „Дафне” е изгубена и най-старото запазено до днес оперно произведение е „Евридика” от 1600 г., също работа на Джакопо Пери.

Според древногръцката митология Евридика е горската нимфа, съпруга на тракийския певец Орфей. В деня на сватбата им тя била ухапана от змия и умряла. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на подземния свят Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че тя ще върви след него и той няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят.

Пътят бил стръмен и каменист. Орфей не се сдържал и погледнал към Евридика, за да види дали е добре. Изведнъж Евридика започнала да се отдалечава. Накрая останала само сянката й, но скоро и тя изчезнала. Орфей се върнал до двореца, захванал отново да моли царя на отвъдното за втори шанс, но царят бил непреклонен. Орфей заплакал. Плакал цели седем дни, но Евридика не се върнала никога.

Най-ранната опера, която се поставя и в наши дни, обаче е „Орфей” на Клаудио Монтеверди, композирана през 1607 г. за херцозите на Мантуа. Техният двор играе важна роля за формирането на ранната опера, като освен придворните певци от групата Кончерто деле доне там работят и едни от първите специализирани оперни певци, като Мадама Еуропа.

1829 г. първият модерен парен локомотив „Ракета”, конструиран от Джордж Стивънсън, извършва пробно пътуване от Манчестър до Ливърпул. Първите успешни локомотиви са били построени от корнуолския изобретател Ричард Тревитик.

През 1804 г. неназованият му парен локомотив тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен, в близост до Мърдър Тидфил в Уелс. Локомотивътнаправил три пътувания, преди да бъде изоставен. Тревитик построява и серии от локомотиви след експеримента Пенъдарен, включително една, която върви в мина в Тайнсайд в Северна Англия, където се наблюдава от младия Джордж Стивънсън.

Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатия локомотив на Матю Мъри - „Саламанка”, построен за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 г. Това е последвано през 1813 г. от „Пуфтящия Били”, построен от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам.

През 1814 г. Джордж Стивънсън, вдъхновен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава управителя на мина Килингуорт, където работи, да му позволи да изгради парно захранвана машина. Той построява „Блюхер”, един от първите успешни локомотиви със сцепление на фланцови колела. Стивънсън изиграва основна роля в развитието и широкото разпространение на парни локомотиви. Неговият дизайн подобрява на работата на пионерите.

През 1825 г. той построява „Локомоушън” за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата публична линия с пара. През 1829 г. построява и "Ракета", която е вписана и печели Рейнхил изпитванията. Този успех довежда до създаването на дружеството на Стивънсън като предварително известните му локомотиви, използвани във Великобритания, САЩ и голяма част от Европа.

1889 г. в Париж започват представления в световноизвестното кабаре „Мулен Руж” („Червената мелница”). Открито по случай Световното изложение в Париж, „Мулен Руж” е разположено в 18-ти Арондисман на Париж близо до прословутия квартал с червените фенери и Плас Пигал. Залата на нощното заведение събира 850 души.

Откриването на „Мулен Руж” съвпада с разцвета на периода, известен като Бел Епок - времето на величието на културата и развитието на техническия прогрес. Създател на прочутото кабаре е Жозеф Оле, а мениджмънтът на новото заведение бил поверен на Шарл Зидлер. За кратко време кабарето се превърнало в място, където се събирали известните и богатите.

Любопитен факт е, че Оле и Зидлер наричали на шега „Мулен Руж” с името „Дворец на жените”. Първият стриптийз в света е бил направен в „Мулен Руж” през 1893 г., когато една от танцьорките се разсъблякла по атрактивен начин на сцената. Една от най-известните певици и танцьорки в кабарето за всички времена е Мистингет, която привличала любители на забавленията от цял свят.

През 1915 г. кабарето е унищожено от пожар и е ремонтирано шест години по-късно, когато наново отваря врати. През 1929 г., след като Мистингет напуска „Мулен Руж”, то се превръща в модерен нощен клуб с програма. Популярността му след Втората световна война нараства и в него се провеждат различни тематични ревюта и шоу-програми. Днес в „Мулен Руж” пристигат любители на забавленията от цял свят, за да видят изпълненията на прочутите танцьорки.

1927 г. на екран излиза първият „говорещ” филм „Джаз певецът”на компанията „Уорнър Брос”. През 20-те години компанията „Уорнър” вече има около 200 филма, и през 1927 г. революционизират киното, като използват процес, при който гласовете и звуците са записани предварително и след това синхронизирани с филма. Това слага края на нямото кино.

След първия си опит за музикален филм - „Дон Жуан”, братята Уорнър ангажират прочутия певец от мюзикхол Ал Джолсън за музикален филм, в който диалогът е примесен с най-различни певчески номера. Режисурата на лентата поверяват на неизвестния Алън Кросланд.

Сценарият, който напомня немия филм „Барух” от Дюпон, описва възхода към слава на един беден певец евреин. Сценарият е удобен повод да се изпълни филмът с популярни песни и арии. Мигът, в който актьорът произнася първата си реплика: „Hallо, Mam” предрешава успеха на филма.

1973 г. Израел е нападнат едновременно от Египет и Сирия, започва Войната от Йом Кипур. В основата на причините за войната е стремежът на арабските държави, преди всичко на Египет, за реванш след позорно загубената Шестдневна война през 1967 г.

След съкрушителния разгром на арабите през 1967 г. в Израел се формира мнение, че скоро няма да има нова война. Израел е сигурен в превъзходството си над арабските армии, като главна опора за това превъзходство се считат ВВС. Също така се засилва и американското сътрудничество.

Израел предприема мерки преди всичко за отбрана. Така израелската армия се отказва доброволно от предимството си - бързи, високоманеврени части за сметка на скъпоструващи укрепени позиции.

Войната започва в 14.00 ч. на 6 октомври 1973 г. Странният час не е избран случайно. По време на празника Йом Кипур до залеза на слънцето се пости, вкл. не се яде и не се пие дори вода, не се пътува с кола, не се ползват ел. уреди или телефон и т.н. Моментът на атаката е разчетен така, че израелците да са гладували и жадували максимално дълго, когато се наложи да се сражават.

Важен фактор е отсъствието на голяма част от войниците и офицерите, пуснати в отпуска за празника; не работят практически всички частни и държавни предприятия, общественият транспорт, пощите и медиите; броят на дежурните е сведен до минимум; израелците по традиция просто не включват радиото или телевизията на този ден, което прави известяването на войната и мобилизирането на резервистите още по-трудно.

На всичко отгоре Йом Кипур съвпада и с месец Рамадан, по време на който мюсюлманите постят от сутрин до залез слънце; израелското разузнаване не предполага, че арабските страни ще нарушат своите пости, за да започнат война по време на Рамадан.

Египетската доктрина за войната е проста: да се прекоси канала, да се пробие линията Бар-Лев на широк фронт и да се установят достатъчно стабилни плацдарми през първите 24-48 часа, така че да издържат на неизбежната контраатака, след като израелските резервисти бъдат събрани. Египет щурмува канала със 70 000 войска, разделена на две армии. След масиран удар от около 220 самолета и многобройна артилерия, двете армии бързо осъществяват множество пробиви и обграждат израелските укрепени постове. Бункерите са елиминирани един след друг с огнехвъргачки, експлозиви и тежка артилерия. Някои от фортовете се съпротивляват с дни, но до края на войната оцелява само един, най-северният, наречен „Будапеща”.

След първоначалните пробиви египетските войски напредват методично и се вклиняват на около 15 км в дълбочина. За да не се изложат на ударите на израелската авиация, командването желае да остане в обсега на ПВО батареите по брега на Суец. На 8 октомври египетското настъпление е спряно.

Позиционната война продължава до 14 октомври. Междувременно всяка от страните съсредоточава техника и подкрепления. Садат знае, че сраженията на сирийския фронт вече не се развиват добре и решава да атакува, за да отнеме част от натиска. Египетската атака на 14 октомври обаче е пълен провал - загубени са между 150 и 250 танка.

Израелската армия постепенно взема инициативата, като във въздуха решително доминира. Първите понтонни мостове през Суецкия канал са поставени на 16 и 17 октомври. Открит е пътят към Кайро. На Синайския полуостров е напълно обкръжена в пустинята египетската 3-а армия. САЩ успяват да убедят Израел, че не е най-доброто решение да уморят с жажда и глад 60 000 души. Накрая израелците се съгласяват да пропуснат хуманитарна помощ и дори сами доставят вода и продоволствия. Това е моментът, в който Египет започва преориентацията към САЩ.

1976 г. в Китайската народна република е арестувана Бандата на четиримата. Лидери от управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) са обвинени за жестокостите на Културната революция в Китай. Групата включва Джан Цунцяо, Яо Уънюен, Уан Хунуън и Дзян Цин (вдовицата на дългогодишния партиен и държавен лидер Мао Дзедун).

С Културната революция Мао Дзъдун преследва две основни задачи - да унищожи опозицията, която започва да издига идеи за икономически реформи с частично внедряване на пазарни механизми в икономиката, а в същото време да отклони вниманието на бедстващите народни маси. Крайната цел и на двете е да засилят водещата му позиция в политическия живот на Китай.

По време на Културната революция Мао Дзедун поставя съпругата си за ръководител на държавния културен апарат. Джан Цунцяо, Яо Уънеан и Уан Хунуън са лидери на партията в Шанхай. Те спомагат за задържането на града за Мао по време на културните реформи. Към края на живота на Мао Бандата на четиримата води битки за власт срещу Дън Сяопин, Джоу Енлай и Йе Дзиенин.

Влиянието на групата осезателно запада към 1976 г., тъй като след смъртта на председателя на Държавния съвет Джоу Енлай през януари с.г. на неговия пост не застава никой от радикалите, а неизвестният дотогава Хуа Гоуфън. Когато Мао умира, Хуа е избран за председател на партията.

На 6 октомври 1976 г. Хуа нарежда арестуването на четиримата и на техни поддръжници. Масирана медийна кампания впоследствие им дава името „Бандата на четиримата” и ги обвинява за зверствата на културната революция.

На публичен процес през 1981 г. Дзян Цин и Джан Цунцяо получават смъртна присъда, която впоследствие е променена на доживотна. Уан Хунуън и Яо Уънюен са осъдени на затвор съответно до живот и на 20 години. Впоследствие и четиримата са освободени.

1979 г. папа Йоан Павел II става първият папа посетил Белия дом. До неговото възкачване на Свещения стол папската институция води твърде изолиран живот и общува със света чрез грижливо селектираната информация на нейните доверени съветници.

Йоан-Павел Втори пръв разчупи тази традиция и стана най-пътуващият и най-достъпният лидер на Ватикана, посетил 104 държави, канонизирал за светци над 1000 простосмъртни и номинирал лично три четвърти от над 4000-те католически епископи по света.

1993 г. Майкъл Джордан се оттегля за първи път от NBA. На 23 юли 1993 г. двама тийнейджъри убиват баща му Джеймс Джордан и трагедията принуждава Въздушния да се оттегли.

Тъй като Джеймс винаги е искал Майкъл да играе бейзбол, звездата решава да изпълни мечтата му посмъртно. Джордан изумява спортния свят, след като облича екипа на бейзболния „Чикаго Уайт Сокс”.

След две години на бейзболния терен, Джордан отново хваща баскетболната топка и се отправя към Чикаго. На 19 март 1995 г. Джордан официално се завръща в мач срещу Индиана. Играе с №45 до втория мач от плейофите срещу Орландо, когато решава отново да облече потника с легендарния №23.

През 1996 г. извежда любимия си отбор до нова титла. След това отново си взима кратка почивка, но се завръща на 19 януари 2000 г. като играещ президент на „Вашингтон Уизърдс”. Последният му мач е на 16 април 2003 г. във Филаделфия. Въздушният вкара 13 точки и се сбогува с баскетбола.

Джордан е вкарал общо 32 292 точки за 15-те си сезона в НБА. Рекордното му постижение за един мач е 69 срещу Кливланд на 28 март 1990 г.


dariknews.bg

Странните места в България

След тридневен "авто-маратон" из нашата татковина, успях да "нахраня" очите си със страхотни пейзажи и магически гледки, замислих се какви  места има в нашата родина, колко красива е тя, колко много обекти и дистинации заслужават нашето внимание, мина ми и през ума  как много от тях дори не подозирам, че съществуват, затова и реших да се поразровя из интернет, за да открия места по - малко известни - дистинации, които няма да откриете в „100-те национални обекта“, както и в други туристически пътеводители, но  пък изглеждат много любопитно, надявам се да успея да "открадна" от свободното си време и заедно със семейството си ги посетя. Вижте ги може и да привлекат и вашия интерес:

• Рудник „Цар Асен“

В района на Панагюрище има много изоставени кариери, в които по времето на социализма са били добивани цветни метали…От някогашния рудодобив са останали само огромни кратери, които днес са запълнени със застояла вода. В отровните окиси на дъното може да бъде открита цялата Менделеева таблица. Снимката, която вуждате, е направена в околностите на с.Цар Асен (област Пазарджик).Там се намира голяма кариера за добив на мед и други окисни руди. В района на Панагюрище има много изоставени рудници. Най-големият от тях е старият котлован на „Асарел-Медет“, снимки от който също можете да откриете в блога ни.

•  Храм-кладенец край с.Гърло

Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни паметници, но този древен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята. На дъното му се намира кладенец, а вместо купол има голям отвор към небето. Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията си за неговото предназначение. Според най-разпространената версия храмът е построен от неизвестна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на древна обсерватория.
Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е построен през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар дори от мегалитните паметници (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са изградили сложно съоръжение само с помощта на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оцелели в продължение на три хилядолетия и днес все още се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение.
Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата „нураги“, обитавала остров Сардиния, където има стотина подобни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка между тях и кладенеца край с. Гърло.

• Тунелът на пътя Любовище – Рожен

Любовище – така се нарича едно малко известно пиринско село, което се намира само на 7 км от Мелник. А това, което виждате на снимката, е тунелът, който свързва с.Любовище с останалата част на света. Вероятността да сте минавали през него е минимална, защото селото се намира встрани от познатите туристически маршрути. За да попаднете там, трябва да отклоните вляво от пътя за Роженския манастир, който се намира наблизо.

Подобни тунели има на много места в България. Най-много са в Родопите и по Искърското дефиле, където пътят често пресича огромни скални образувания. По-различното на тунела при село Любивище е, че пътят минава през един от многото „мелове“ в района (пирамидални образувания от пясъчно-глинести скали). След като веднъж се е любувал на тези красиви скали, най-малкото, което човек очаква, е да попадне в истински тунел през тях. Странно, но факт…

• Разбоишки манастир „Въведение Богородично“

Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“ се намира на 55 км от столицата и на 11 км от Годеч. Манастирът е разположен в долината на река Нишава, в непосредствена близост до село Разбоище. Смята се, че е възникнал през XVII-XIX в. , като главната му църква била вградена високо в скалите и останала извън манастирския комплекс. Според манастирското предание, Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, като при последното нападение монасите били убити, а самият манастир -ограбен. Тук неведнъж са се укривали Васил Левски и съратникът му Матей Преображенски.  Днес Разбоишкият манастир е културна забележителност и идеална дестинация за еднодневен излет.

• Окото на с. Омар

Осмарските манастири се намират на около 3 км северно от село Осмар, на стръмен скалист склон в Осмарския боаз на Шуменското плато. Издълбани са в меки варовикови скали. Скалните манастири представляват забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто Българско царство. Предполага се, че са изградени в периода XII-XIV в. , по време на разпространението на исихасткото учение. В тях са намирали подслон монаси отшелници. Най-голям и най-запазен от манастирите е Костадиновият. На върха на скалата на този манастир се намира интересно скално образувание, наречено Окото или Халката.

• Момин скок

Водопадът Момин скок се намира в живописния каньон на река Негованка край с.Емен, и е част от прекрасната Еменска екопътека. Водопадът е изключително красиво и романтично място, на което си заслужава да отидете с любим човек. Подходящо е и за пикник сред природата. Еменската пътека е лека и приятна за изминаване през всички сезони – пътят е около километър и половина, като се вие по ръба на каньона и предлага изумителни гледки към реката и скалите на отсрещния бряг. „Кулминацията“ на разходката е водопадът Момин скок, който е най-красив през пролетта (тогава реката е най-пълноводна). Има малък залив с каменист плаж и малка пещера, които придават на мястото особена романтика.

• Божият мост

Божият мост е уникално творение на природата, което няма аналог в България. Някои го сравняват със Златните мостове в Родопите и Пещера Проходна край Карлуково, но трите природни феномена са доста различни. В продължение на векове река Лиляшка бара е ваяла подземна пещера в покрайнините на врачанското село Лиляче. Тогава реката явно е била доста пълноводна, защото сводът на пещерата е висок почти 50 метра. В днешно време нивото й е спаднало значително. През лятото реката почти пресъхва, но мястото продължава да удивлява с красивите си форми. До Божия мост има изградена екопътека – мястото е разчистено, има масички и пейки за отдих. идеално е за организиране на пикник през пролетта и лятото. Наблизо има също така чешма и полянки. До мястото можете да стигнете лесно с кола, като от Враца поемете по пътя за Оряхово, след което свиете по отбивката за с. Чирен. Има и друг маршрут, който минава през другото близко село – Лиляче.

• Орлово гнездо

Тази малка къщичка, кацнала на скалите над Лакатник, определено е едно от интересните (и странни) места в България. Известна е като „Орлово гнездо“ и представлява заслон за алпинисти. Ако сте пътували по Искъсрското дефиле, няма как да не сте я забелязали в далечината. Къщичката е закрепена с метални пръти в скалата на около 300 метра над река Искър. До нея обаче можете да стигнете единствено с обезопасително въже и знания в областта на алпинизма :)

Заслонът е построен през 1938 г., като за негови създатели се смятат четирима катерачи – Константин Саваджиев, Георги Ценев, Георги Стоименов и Тодор Божков. Къщичката е подновена през 2000 г. от група ентусиасти. Днес „Орлово гнездо“ е част от природен парк „Врачански Балкан“ и покрай него минава екопътека, която отвежда до пещерата „Темната дупка“ и Паметника на септемврийци. От заслона на върха на скалата се разкрива красива панорама към Лакатник и Искърското дефиле.

Източник: 

http://otbivki.com/