Лидер ли си?

„Лидерството е да извисиш светогледа на хората на друго ниво, да подобриш изпълнението им до по-висок стандарт, да изградиш личността отвъд нейните ограничения.“ – Питър Дракър

В днешно време да си лидер е  „модерно“, особенно когато се явяваш на интервю за позиция изискваща от кандидатите да управляват капитали, хора и ресурс!

Най – често срещаната дума от тях ще е аз съм с доказан опит на лидер, човек който се справя с всички предизивкателства и жънещ само победи. E, ако чуете това от някого да знаете, че той е всичко друго, но не и лидер.Поне не такъв от който компанията има нужда.

Да си лидер  не е лесно,  но не е  и качество което или имаш или не! Това са  съвкупност от умения които усвояваш и изграждаш с годините. Да си лидер означава да си лоялен, отдаден,  успешен и харизматичен. Силен за да устояваш на провалите и най – вече да правиш всичко със сърце за да  можеш да водиш хората си! Да си лидер изисква един тон комбинация от  професионални умения, но и „щипка“ човечност за да се получи нужната химия. Думата „лидер“ често пъти се използва твърде свободно. Прикачвайки необосновано този етикет забравяме, че лидерството не се определя от длъжностната характеристика. Истинското лидерство е възможно само, когато личността е по-важна от властта.  Именно характера, а не постът може да превърне  политиците, мениджърите и управителите  в лидери.

       За да си лидер трябва да правиш „първата крачка“, да водиш екипа си, да го мотивираш, да го развиваш и никога да не се предаваш, независимо от провалите който ще понасяш. Капитана напуска кораба последен,  не за да е герой, а за да се увери, че всички от екипажа са  в безопасност.

Може би всеки от вас се сеща за лидери в обществото, хора който са променяли статуквото, нагласите в него.  Всички те са направили първата крачка преди другите с цел да ги поведат чрез личен пример!

Мартин Лутер Кинг, Ганди, Роза Паркс, Мандела, Линкълн, Кенеди...  всички те са били лидери на бурните време в който са живели. Всички те са променили бъдещето за децата си, а и нашето.

           Може би много от нас са твърде заети да оцеляват и изкарват прехраната си, за да обръщат внимание как функционира обществото. Да, хората с власт определено влияят на ежедневието ни. Действията и решенията на управлавляващите, на директорите в компаниите имат влияние върху повечето от нас, ако не и върху всички нас. Тези хора смятат себе си за лидери заради титлата, която притежават или заради властта, която им е дадена, докато обикновените граждани или служители в компаниите им,  ги приемат за лидери само заради работата им.

     Става така, че прекалено често отдаваме доверието си на хора, без всъщност да знаем каква е тяхната квалификация за мястото, което заемат. Забравяме, да отбележим че хората който ни управляват на работното място преди всичко са хора като нас. Дали обаче след като са наши шефове това автоматично ги превръща в лидери, могат ли да водят?

По същия начин забравяме, че повечето хора, които заемат високи постове са там, за да служат на по-ниските етажи, на себе си и на компанията.Идва и въпроса дали те самите разбират това, дали те предполагат, че са там заради нуждата на ниските етажи от тях, или си мислят, че са там заради тях самите, ако е така – то те немогат да водят, не са лидери.Корпоративните директори, висшите мениджъри знаят добре как да печелят пари и как да бъдат възнаграждавани за  вършене или невършене на работа, и те не са непременно лидери.
     Това налага въпроса могат ли мениджърите, управителите, изпълнителните директори, политиците, председателите на бордове и други, да бъдат лидери? Естествено, че могат, но трябва да надраснат себе си и постовете, които заемат. Факт е, че повечето не го правят, защото хората с власт са склонни да отделят време и усилия, за да запазят работата си. Те са ужасени от едно, че някой ден няма да имат тази власт, те лягат с този страх и се будят с него. Готови на всичко за да се измъкнат и да запазят позициите си, те са готови да жертват всеки   и всичко, просто защото са ужасени от провала.   Те не разбират, че има разлика между привидния и истинския лидер, а й най - вероятно не се интересуват!

         Тук идва въпроса има ли формула за успешен лидер?

Не, няма това не е математика  или друга точна наука за да направим изчисления и да сведем уравнение което да ни дава точната смес и съставки за да се превърнем в лидери.

Лидер може да те направи времето, позицията която заемаш в компанията или момента, но за да го докажеш то ти трябва да си човек с характер, готов да жертваш себе си и никога да не променяш методите си, да заставаш пред хората си и да се бориш с тях, да не се оправдаваш ами да се развиваш, да търсиш решения, а не оправдания. И никога да не позволяваш да бъдеш сломен, да се бориш защото лидера освен, че се бори за себи си, той се бори и за хората си!

        Сега най – вероятно си задавате въпроса, аз лидер ли съм? Възприемат ли ме хората като такъв или гледат на мен просто като на шеф?                                                                                                  Има безспорни качества който всеки лидер трябва да притежава за да се нарече такъв – качества нужни за да може да се възприеме и да бъде разпознат от екипа си като лидер - качества който можем да разделим на личностни като  морал, безкористност, самоотверженост, честност,  харизма, отговорност  и по  практични  като опит, начетеност, интелигентност и най – вече образованост, Джон Кенеди е казал „Лидерството и ученето са неразделни“

 В книгата си „ Великолепната четворка. Уроците по лидерство на лудия кон от племето Лакота“  Джоузеф Маршал 3 е обяснил много подробно за всички качества нужни на един човек за да се нарече лидер и да бъде припознат от обществото или подчинените  си като такъв.  

            Завършвам тази статия с любим цитат илюстрираш всеобхватно същността на истинския лидер, и резултата към който се стреми:

„Добрият лидер е този, чието присъствие не усещаме. Когато работата е свършена и целта е постигната, хората ще кажат: „Браво на нас! Справихме се сами!“ – Лао Дзъ

Пътят на Тесла

Илон Мъск с Tesla Roadster при дебюта на компанията на фондовата борса

В Tesla няма маркетингов директор и компанията не работи с нито една комуникационна агенция на абонаментен принцип. И въпреки това, Tesla е един от най-атрактивните брандове в световен мащаб. Ето как стана това: наскоро представеният Tesla Model 3 е кулминацията на стратегията, успяла да наложи глобален бранд, без да изхарчи каквито и да е пари за реклама.

Чрез хитри ПР ходове, включващи дори широко популяризирани съдебни дела, компанията успява да изгради една завладяваща история за своя бранд, която позиционира Тесла като посланик на промяната от най-висок клас в автомобилната индустрия, отдавна нуждаеща се от сериозни промени.

Тази стратегия е лично ръководена от основателя и главен изпълнителен директор Илон Мъск, сравняван с милиардера и инженерен гений Тони Старк от комиксите и филмите „Железния Човек".

Компанията Here Marketing проследява историята на Tesla и изследва как брандът успява да постигне своята завидна репутация с почти никакъв маркетингов бюджет.

2003 - Основаване

Tesla е учредена през юли 2003 г. от Мартин Еберхард и Марк Тарпънинг. Но за да се определи кои са основателите на компанията историята има нужда от съдебно дело и шест години. Tesla има пет официални съоснователи: Еберхард, Тарпънинг, сегашният главен изпълнителен директор Мъск, главният технически директор Джей Би Стробъл и Иън Райт, който напуска компанията, за да основе производителя на задвижващи системи за електрически автомобили Wrightspeed.

Спорът за това кои са основателите започва след като Еберхард завежда съдебно дело, твърдейки, че Мъск се опитва да пренапише историята и да се представи като основател на компанията. В крайна сметка Еберхард се съгласява да се откаже от делото.

2005 - Tesla Roadster

За пръв път Tesla придобива публична известност, когато представя модела Roadster, първият в света напълно електрически спортен автомобил. Първият Roadster е доставен на Мъск през февруари 2008 г.

Базовата цена на автомобила е 109 000 щатски долара, като в Tesla се опитват да подражават на жизнения цикъл на високотехнологичните продукти, идвайки на пазара с един скъп продукт от най-висок клас, преди отварянето към по-широк кръг от потребители, чрез понижаване на цената на следващите модели.

Roadster е първият автомобил, използващ литиево-йонни батерии и разработката му предизвиква огромни сътресения в автомобилната индустрия.

Вицепрезидентът на General Motors Боб Луц заявява пред The New Yorker, че до този момент останалата част от индустрията е смятала, че литиево-йонните батерии ще се внедрят едва след 10 години.

2007 - Тъмни времена

Най-тъмните времена за Tesla идват през 2008 г., когато компанията е принудена да уволни част от служителите си и да се раздели с тогавашния главен изпълнителен директор Зеев Дрори. Председателят на борда Илон Мъск влиза в ролята на главен изпълнителен директор. Съкращенията стават факт, след като Tesla отлага пускането на пазара на Roadster заради проблеми с трансмисията. Според някои източници Мъск приписва съкращенията на факта, че компанията има твърде висок "burn rate" (скоростта с която един стартъп харчи капитала си).

Tesla успява да се справи с трудното финансово положение през декември, когато е реализиран петият етап на финансиране на стойност 40 милиона щатски долара.

2009 - Публичност

След 18-месечнa подготовка, акциите на Tesla Motors са пуснати на фондовата борса NASDAQ на 29 юни. Първичното публично предлагане успява да привлече 226 милиона щатски долара за компанията. Емисията е добре дошла за западащата автомобилна индустрия на САЩ, която вече е прибегнала до помощта на американското правителство.

Tesla е е първият американски автомобилен производител, излизащ на борсата с публично предлагане на акции след Ford през 1956 г.

2010 - Проправяне на собствен път

Tesla успява да създаде алтернатива на дилърствата, доминиращи пазара в САЩ, като въвежда собствени магазини.

"Видът място, което се опитваме да създадем, комбинира чувството на Apple магазин със Starbucks и добър ресторант - казва Мъск. - Представителите на Tesla Motors в нашите магазини няма да бъдат търговци и няма да работят на комисионна. Не е необходимо посетителите да се притесняват, че ще бъдат заговорени. Представителите ще бъдат там, за да отговарят на въпроси и да съдействат при покупката - само ако са помолени - и да помогнат с каквото могат".

Първият магазин отваря в района на залива на Сан Франциско през четвъртото тримесечие на 2010 г. Клиентите не могат да закупят автомобил в магазина, а трябва да го поръчат онлайн директно от Tesla. Магазините, заедно с ПР и препоръки "от уста на уста", действат като маркетингова стратегия на компанията.

Преосмисляне на автомобила

На 13 април от Tesla обявяват, че са преосмислили процеса на закупуване на нов автомобил, като компанията отваря концептуален магазин в комерсиалния квартал „Сантана Роу" в Сан Хосе, Калифорния.

Този ход е направен преди обявяването на втория автомобил на Tesla -  Модел S, който е позициониран като първия в света луксозен електрически седан. Базовата цена на Model S е 57 400 щатски долара, и е стъпка към лансирането на по-достъпния Model 3.

Новият магазин въвежда интерактивно преживяване, което позволява на потенциалните клиенти да се докоснат до технологиите на Tesla, да научат какво е да притежаваш електрически автомобил и да конфигурират своя собствен автомобил в дизайн студио. Магазинът на Tesla също така наема "мобилни обслужващи рейнджъри", които пътуват до домовете на клиентите, за да извършват годишни прегледи и други услуги.

2012 - Първи печалби

През месец май Tesla отбелязва първото си тримесечие, през което компанията е на печалба. През тази забележителна година, компанията също така започва да се разширява извън Америка. На 7 август първият Модел S е доставен на клиент в Европа и по-късно през този месец е открит заводът на марката в Тилбург, Холандия.

2013 - Без патенти

Tesla отваря патентите си с цел подобряване на екологичния транспорт. Този ход генерира огромна положителна публичност и подсилва репутацията на Мъск като предприемач, загрижен за околната среда и прогреса.

"Tesla няма да започне патентни дела срещу никой, който иска да използва добросъвестно технологиите ни - пише Мъск в блога си. - Когато стартирах първата си компания, Zip2, мислех, че патентите са нещо добро и работих усилено, за да ги получа. И може би те бяха добри преди много време, но твърде често в наши дни те служат единствено да задушат прогреса, да укрепят позициите на гигантските корпорации и да направят богати юристите, а не истинските изобретатели".

Година по-късно Tesla печели победа в дългата си съдебна битка със сектора за търговия с автомобили, откъдето твърдят, че начините на продажба на Tesla не са конкурентни. Федералната търговска комисия подкрепя модела на Tesla за директни продажби, като го сравнява с други нововъведения, подобрили начина, по който хората пазаруват.

2016 - Достъпни цени

На 31 март Tesla представи Model 3, който ще е с базова цена от 35 000 долара. Това ще е първият достъпен модел на компанията, а производството му ще започне преди края на 2017 година.

Източник: www.webcafe.bg

Образованието - най - ценното богатство

„Образованието е най-силното оръжие, с  което можем да променим света „
Н. Мандела 

Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции между поколенията. Образованието е от значение и за икономическия напредък, подобрявайки човешкия капитал и създавайки възможности за въвеждане на нови технологии в производството – Това ще намерим в интернет и тълковните речници като определение на понятието „Образование“, а в редовете по надолу ще открием защо то е най – голямото богатство!

     

Сократ, Платон, Аристотел, Фройд, Ериксон, Тесла,.... и още безброй други велики умове създатели, пионери, откриватели, са написали в книгата на живота със златни букви житейския си път! Благодарение на тях живеем в толкова напреднал технологичен свят, свят на възможности и експанзивно развитие.  Но по какво си приличат всички тези велики мъже – по това, че са образовани, самите те са осъзнавали, че най – ценното богатство което могат да притежават  е образованието. Образованието е  онова „нещо“ благодарение на което човечеството съществува и се развива във времето. Образованието е оръжието в ръцете ни благодарение на което ще пребъдем.

Образованието е корена в развитието на всеки човешки индивид, човек се ражда без знание, като черна дъска току що изтрита от някой,  и започва да пише, да рисува, да чертае... до последния си ден, човек се образова до смъртта си. Развивайки себе си като личност строго индивидуална. Tова колко и какво ще пише всеки човек на собствената си дъска е негов избор. В миналото до образованието са достигали само буржоазните слоеве на аристокрацията, сега то е отворено за всеки и личен негов избор. Безспорно за да има правото на този  избор  огромна „вина“ има средата в която е израснал. Семейството  е стълб в развитието на всеки човек, лична отговорност за всеки родител е да възпита и даде нужното образование на своето дете.

Образованието е най-ценното богатство, което съвременния живот може да ни предложи, за да живеем пълноценно.То е благо, което ни разкрива до една тайните на света. Образованието е именно от онези неизчерпаеми земни богатства, които ще са винаги нужни на човечеството да се развива, да постига прогрес, но най-вече за да води нормален начин на живот.  Сократ е казал „Аз знам, че нищо не знам“ сякаш за да предаде на всички нас колко неизчерпаем е „кладенеца“ от информация до която за да стигне човек трябва да се образова, да се докосне до най – ценното богатство образованието.  На времето баба ми казваше „Без образование си за никъде“ Тогава думите й ми идваха твърде назидателни и не особено стряскащи, сега когато определям себе си за образован човек, думите на баба ми оттичат в съзнанието ми,  като бистър поток от прозрение, сега разбирам колко много философия и истина има в думите й. Наистина накъде е човек без образование,  без развитие, без знание – това е като живот във вечна нереална „глупостта“ живот в черна рамка, тъмно и тихо... нищо друго, на това е обречен човек, ако не отвори широко вратите на знанието, вратите на най – голямото богатство което бог ни е изпратил - образованието

Много образовани и интелигентни хора в нашето време – време на личностно и духовно развитие са поставили  образованието на пиедестал, коронясали са го  за „крал“ на живота, Светия Граал на нашето време, на времето на предците ни, а и на времето на децата ни. Американският специалист и автор на книги по теория на управлението и бизнес мениджмънт Питър Дракър е казал : "Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството" Невежеството винаги излиза  по-скъпо. Невежият човек няма перспективи и стремеж към усъвършенстване! Съществува, а не живее... интересува се единствено от задоволяване на физиологичните си потребности и нищо друго. Най-голямата ценност се явяват парите, които могат да осигурят  едно сравнително спокойно съществуване. Подобно на блатото - застояло, мръсно , а в него - жаби!  Какъв по – добър пример от думите на Дракър, думи които до голяма степен определят и поставят оценка на обществото в което живеем, противопоставянето на образования срещу глупавия, битка която се води хилядолетия, битка с  ясен победител.

 Образованието е най-добрия съюзник на свободата и съзнателния избор. То е сила, силата да бъдеш себе си и да се открояваш въпреки всички останали. Богатството на образованието е в това, че то не само представя достъпно, теоретично и безпристрастно фактите от дадени  науки , но именно и защото след като се запознаем с теорията ние имаме възможност да пречупим нещата през собствената си призма и свободно да изградим мнението си за живота като цяло, тоест да използваме своята интелигентност. 

 Ето това прави образованието най-ценното богатство. Думите на Джон Дюи – американски философ и писател добре описват значението на образованието, и ще отекват във вековете:

 "Образованието не е подготовка за живота - то е самият живот."

Между моралното съвършенство и суровата действителност!

Наскоро прочетох биографията на Бенджамин Франклин от Уолтър Айзъксън, като попаднах на книгата от интереса ми към американската история. Страхотно четиво, изпълнено с нагледни примери как от нищетата човек може да се издигне до челните места в обществото,  как от син на  занаятчия и търговец можеш да станеш радетел и основател на цяла една нация. От всичко обаче ми  направи най – голямо впечатление 13 – те  принципа на Бенджамин Франклин за морално съвършенство. Изключително смел и мащабен проект за постигане на морално съвършенство: целта е човек да успее да живее, като намали грешките си до минимум, овладее изкушенията, зарови злобата и даде път на добротата в развитието си. Бенджамин създава план за постигане на човешко съвършенство в 13 прости точки, като интересното тук е, че той много, ама много трудно се справя с постигането на този план, като така и не стига до желаното съвършенство може би за да ни обеди в това, че съвършени хора няма. Но признава, че благодарение на този план е успял да предпази себе си от тинята и жестокостта на света в който е живял, както и да се превърне в национален герой и баща на Американската нация! Когато стигнах до 13 – те  основни добродетели, към които той се е стремил през ума ми започнаха да преминават хиляди доводи на  възражения за това, колко невъзможни за изпълнение са неговите завети и как изкушенията дебнат скрити във всеки ъгъл. Но най – голям интерес в мен предизвика идеята да ги съпоставя  с времето, в което живеем и да се опитам да им направя един творчески анализ – аутопсия , като много лесно разбрах колко всъщност сме далеч от това морално съвършенство и как копаем  въображаем гроб на добродетелността, за сметка на злобната действителност, която волно или неволно поставяме на пиедестал. Но пък, ако запретнем ръкави и се включим в играта „13 принципа на морално съвършенство“, то току виж сме се превърнали в нещо повече от последователи на пошлостта  на нашето време. По-добре да бъдем „вдъхновяващо добри“, отколкото „злокобно зли“:

Първият принцип в тефтерчето на Франклин е Въздържанието – т.е. „не яж до пресищане, не пий до замайване“ – „ Леле, днешното поколение мислим основно как да се „накълвем“ в дискотеките, и да преядем до п...не“ в  кръчмите”. За наше успокоение това е една от точките ,която мори сериозно и нейния създател Франклин. Проблемът е, че в днешно време хората дори не смятат това за порок. Истината обаче е, че се храним до пресищане, пием до припадък, и се превръщаме в чревоугодническо поколение, а най – лошото е, че превръщаме и децата си в огледален образ на това което сме ние! Тук съвета ми е –„ Съобразявайте се малко, най – великите хора са се хранили оскъдно, защото са нямали време за глупости, те са променяли света. Аз не ви моля да се храните оскъдно, никой не очаква от нас да променим света, но пък може да опитаме.” J

2. Мълчание – „Говори само, когато с това можеш да обогатиш себе си или другите; избягвай безсмислените разговори“ -  говорене, тази точка е една от най – трудните за постигане при мен и среща силно противопоставяне с вътрешното ми „аз“. Наистина много говоря и имам навика да навлизам в безсмислени разговори, но това е проблем, с който цялото ни поколение е закърмено. В днешно време много говорим и от всичко разбираме: от това как да се сглоби двигателя на колата ни, до това как да решим проблема с военния конфликт в Сирия, и какво да ги правим пустите бежанци. Хубаво е да имаме мнение по всички въпроси, но когато не сме достатъчно подготвени да не навлизаме в безсмислени спорове и разговори. Не е нужно да се превръщаме  в „хейтъри“ или „критици“, защото за да си критик по дадена тема, то ти трябва да си навътре в нея, а повярвайте ми, няма човек на света, който да разбира от всичко, освен някой друг политик в България, но няма да конкретизирам, за да не навлизаме в безсмислени разговори. J

3.Подреденост – „Дръж всичките си неща на местата им; върши всяко занимание в отреденото време” – тук всички можем да си отдъхнем, защото Франклин не е успял да се справи с тази точка, така, че не е нужно да сме много критични по нея. Но имайте в предвид, че за да е човек достатъчно отговорен и точен то той трябва на първо място да е подреден, като за начало можем да почнем от нощното си шкафче, после през работното място и накрая в хола. По това колко подреден е човек показва и колко може да се разчита на него.

4. Решителност „Решавай да изпълниш каквото трябва; изпълнявай докрай каквото си решил“ - Ако искаме да сме успешни и хора с характер то трябва да сме изключително решителни и дисциплинирани. Когато започнем нещо то трябва да го изкарваме до край, не да се отказваме на първата трудност или препятствие. Представяте ли си братя Райт, при първия си провал да се бяха отказали, тогава може би все още щяхме да пътуваме с коли и кораби, и то само ако Форд да речем не беше се отказал при първия си провал. Всъщност първоначалните му бизнес идеи са били пълни провали и Форд е фалирал пет пъти преди да основе успешната Ford Motor Company, доста упорит и решителен господин! В тази графа като примери може да поставим: Гейтс, Айнщайн, Хонда и т.н. до безкрай. Най -  вероятно  и днес някой от вас се проваля, но щом продължи то той може да е следващия велик гений, знае ли човек?!

5.Пестеливост – „Не прави разходи освен в полза на другите или себе си; не пилей напразно“. Тук вече удряме „греда“, защото хората днес в това меркантилно и материално време, в което живеем се надпреварваме в покупките на различни глупости, които няма с какво да обогатят нас самите или хората около нас. А да пилеем разходи за хората, боже това е кауза пердута. Тук трудно ще убедя някой да реши да зарадва непознат примерно със споделен обяд, или да дари пари за кауза в която не вярва, но пък това е тема, по която всички трябва да се замислим, колко пестеливи сме и колко споделяме! Аз съм на мнение, че всичко похарчено за неща, които нямат за цел да обогатят душата или сърцето са напразно изхарчени пари, затова и жена ми трудно ме убеждава да си купя дрехи!

6. Трудолюбие „Не прахосвай времето си; винаги прави нещо полезно“; избягвай безсмислените действия“ – Ще ми се да дам личен пример тук, но ако го направя ще излъжа – аз съм един от многото, който не управлява добре времето си. Една от основните причини да напиша тази статия е именно да се заредя с оптимизъм за да се справя с тази точка от плана. Тук Бенджамин се е справил като си е създал ежедневен график с дейности, така оптимизирал времето си, една идея която смятам да последвам.

7.Искреност – „Не използвай вредни лъжи; мисли непредубедено и справедливо; когато казваш нещо говори по същество“ – Тази точка можем да изпратим на народните ни представители в парламента, ако я изпълнят току виж сме се оправили, но едно от основните черти при открит проблем е признаването за него. Едва ли те ще си признаят, че ни лъжат ежедневно или пък, че винаги говорят по същество, да бе да! Но пък ние можем да дадем личен пример, като избягваме да използваме вредни лъжи във всекидневието си. Да сме искрени и коректни са добродетели, които ще ни помогнат и карат да се чувстваме горди от себе си, като се погледнем в огледалото. Пък и няма да ни се налагаме да помним добре тъй като няма да лъжем, както е казал Марк Твен „Говори истината и тогава няма да ти се налага да помниш нищо“!

8. Правдивост – „Не вреди на никого със злонамерени действия или като го лишаваш от блага, които си длъжен да му осигуриш“ – Малко сложен принцип,като идеята тук е просто да не сме злонамерени, да не завиждаме, да сме услужливи и да помагаме когато и с каквото можем. Целта е, когато можем да помогнем на някой познат и това е в нашата компетенция то да го направим, а да не го лишаваме от благата, които може да получи само след нашата намеса. Чиста проба „лобизъм“ , но пък когато можем да лобираме и да се застъпим в полза на друг то това си е истински добродетел, защото правим добро за хората, не за нас.

9. Умереност – „Избягвай крайностите; избягвай да вредиш на хората, колкото и да мислиш, че го заслужават“ – Кои сме ние, че да раздаваме правосъдие и да отмъщаваме за постъпката на нашите врагове? Нека избягваме крайностите и навлизането в безсмислени спорове. Този, който отстъпва не е страхливеца, а по умния от страните. Нека избягваме раздаването на епитети и използването на ругатни, обидата понякога е по  - силна и от юмрука, нека боравим внимателно и умерено с думите, нека ги използваме по предназначение.

10. Чистоплътност „Не допускай никаква нечистота по тялото, дрехите или жилището си” – тук наум ми идва пример в обратното твърдение: Стив Джобс не се е къпал с месеци, ходил е бос по срещи с бизнес партньори и все пак е създал една от най – големите компании в света. Все пак ние не сме Джобс, така, че нека се придържаме към моралния план за израстване. Чисто тяло, чиста душа  са казали старите хора. По дрехите приемат по акъла изпращат, така, че за да получим и създадем добро първо впечатление, то ние трябва да сме чисти спретнати и добре изглеждащи, но и да не забравяме, че ако няма нищо „вътре“ и Памела Андерсън да сме, няма да успеем да се реализираме. Така че тази точка е нужно да я следим, но между другите които са доста по – важни.

11. Спокойствие – „ Не се тревожи от дреболии или от банални и неизбежни инциденти” – Тази точка я изпълнявам от раз, при мен много трудно може някоя дреболия да ме извади извън нерви. Вижте жена ми  ме изважда от кожата ми редовно, но съм сигурен, че при всички се случва.  Не трябва да даваме шанс на дреболиите и нещата от живота да ни сломят или да изгубим почва из под краката си. Спокойствието е основен добродетел и верен другар в пътя ни към успеха и стойностния живот. Е, не е нужно да приемаме всичко като дреболия, има неща за които да се ядосваме, но запомнете те трябва да са такива каквито можем да оправим. Например да се ядосваме, че казана за тоалетната е спукан -  можем да го оправим, но няма защо да се ядосваме заради това, че сме изпуснали автобуса:  вече се е случило, стоим и си чакаме следващия това е!

12. Целомъдрие – „Въздържай се от похотливи занимания освен по здравословни подбуди и за продължаване на потомството; никога от умопомрачение, слабост или в риск за твоята или чужда репутация“ – Ха да видим сега, колко от  читателите на статията загубих, надявам се не много. Целомъдрието е вид лишение, вид дисциплина, то ни превръща в хора спазващи нравствени норми и будещи възхищение и уважение. Ако искате да създадете силна връзка с половинката си то вие трябва да бъдете възможно най – искрени и целомъдрени. Уважението се крепи на целомъдрието и обичта, едно без друго нещата не се получават.

13.Смиреност – „Бъди смирен, вземи пример от Иисус и Сократ“

Ние може би сме хора с добри обноски, можем да бъдем любезни и да изглеждаме смирени. Когато ни попитат: „С кой бяхте в парка“ ние отговаряме: Ваня, Мария, Димо и аз. Поставяме себе си на последно място, защото така трябва -  да не изтъкваме най-напред себе си. Въпросът обаче е как да заемем последното място в нашето мислене, как да почувстваме в нашата душа, че сме последни? Там не го правим, там трябва да търсим проблем. За съжаление човек сам са себе си трябва да открие пътя на смиреността, за него всеки от нас има отговор.

Та това са прословутите 13 принципа за достигане до морално съвършенство. Колко от тях може да кажете, че притежавате, наистина, колко?

За да се превърнем в стойностни, достойни и истински добри хора трябва да се справим с всички тези 13 принципа: фатална комбинация от добродетели, които ние всички имаме и можем да развием. За да ви утеша мога да кажа, че автора не се е справил с всички тях, но пък удоволствието да победим Бенджамин Франклин в собствената му игра е силна мотивация. Нека се пробваме!

Мотивиращата история на бедния Сталоун

Чели сме много мотивиращи мисли, много разкази, истории, филми, които са ни карали да настръхнем. Всяка една от тях е била поучителна. Тази, която ще ти разкажем е уникална. Може би няма аналог. Тя ще ти спре дъха! Става въпрос за актьора Силвестър Сталоун.

Сталоун е бил вдъхновен да напише филма след като гледал боксьора Чък Уепнър в 15 рундовия мач с Мохамед Али в Колизеума през март 1975 г. Уепнър губи двубоя, но остава на ринга през всичките 15 рунда. В деветия рунд Уепнър просва на ринга Али с удар в брадата и отива при треньора си, за да му каже: “Хей, повалих го”, а Презант му отговаря: “Да, но сега найстина изглежда бесен…”. В оставащите рундове Али нанася няколко лицеви травми и чупи носа на родения в Ню Джърси боксьор. Въпреки че Уепнър изостава по точки той прави драматично завръщане, като губи едва в последните минути.

Всички го познаваме от екшън – филмите, за които прибира по няколко милиона. Не всеки знае, че американецът е бил на ръба на нищетата в зенита на своята кариера. Нещо повече, той се ражда с проблеми. Когато са го вадели от майка му са притиснали лицето му с форцепса. Това е довело до частично парализиране на неговото лице, което нарушава и говорът му.

В началото на актьорската му кариера Сталоун получава буквално хиляди откази. Никой не иска да го наеме. Признава, че е посетил всичките 300 агенции в Ню Йорк по няколко пъти, но без резултат. При един от опитите си да намери роля се налага да преспи пред офиса на агент. Най-накрая получава роля във филм, в който е набит набързо от главния герой, за което получава няколко долара. В същото време бракът му е пред разпад, след като в следващите няколко месеца отново не успява да си намери филм, в който да се снима. Започва да продава бижутата на жена си, а в последствие признава, че това е едно от нещата, които човек никога няма право да прави, независимо в какво положение е.

Един ден попада в библиотека, тъй като умира от студ и търси къде да се стопли. Това е оказва и повратна точка за него. Там намира забравена от клиент книга на автора Едгар Алан По. Силвестър решава, че иска да стане писател и започва да пише сценарии за филми. И това му начинание претърпява крах, след като успява да продаде едва два сюжета за около 100 долара. Един ден през 1975 г. гледа по телевизията боксов мач между Мохамед Али и Чък Уепнар. Али мачка на ринга, но въпреки това белият боксьор се държи повече от мъжки и дори успява да свали легендата. Това само разярява Мохамед, който в последствие помита своя опонент.

Режисьорът на филма Джон Ейвилдсън никога не е гледал боксов мач преди снимките на “Роки”.

Въпреки здравия бой, Уепнар се държи на крака до петнадесетия рунд, когато губи с технически нокау. Въпреки счупения нос и аркадите, когато съдията отброява девет, той е на крака и готов да завърши мача. Този двубой вдъхновява Слай, който сяда и в следващите 3 дни пише по 20 часа сценарии за боксов филм. За това свое дело много по-късно той коментира: „Действай смело, когато си вдъхновен!”.

Неговата идея бива отхвърляна от редица студия. Стига се до там, че е принуден да продаде любимото си куче- най-добрият му приятел. Със своя мастиф на име Бъткъс, той отива пред магазин за алкохол, където предлага животното на минувачи.

Той е готов да се раздели с кучето си срещу нищожните 50 долара, но в крайна сметка се задоволява с 25.
„Това бе най-низкият ден от живота ми и аз плаках по целия път към вкъщи. Тогава разбрах, че съм стигнал много под нулата“, обяснява Сталоун след време.

Бърджис Мередит получава ролята на Мики, защото всички други кандидати не искат да минават кастинг и са обидени на Сталоун, тъй като искат директно да подпишат договор и да застанат пред камерата.

Малко след това се случва и чудото. Продуцентска компания иска да закупи сценария за Роки срещу 125 хил. долара. Въпреки крупната сума, Слай отказва, тъй като условието му да играе главната роля не се приема. От продуцентската компания обявяват, че си имат актьор и нямат намерение да го сменят.

След няколко дни Силвестър получава нова оферта от същата фирма- 250 хил. долара, но той отново не приема, тъй като и в този случай ще остане зад камерите.

Офертата се показва до зашеметяващите 350 хил. долара, които отново не влизат в сметката на Сталоун и отново по същата причина. Така в крайна сметка, продуцентите се съгласяват да му дадат главната роля, но срещу 35 000 долара. Това е десет пъти по-малко от последната им оферта, но той приема.

Вместо да празнува първият си сериозен удар, Сталоун се връща пред магазина за алкохол с надеждата да си откупи кучето. Той дебне там в продължение на 3 дни, а накрая се засича с новия собственик на верния му другар. Офертите му от 100, 200 и 500 долара са отхвърлени.
„Знаех целта си и желания резултат и вече имах опит с продуцентите, затова продължих да променям подхода, докато не постигнах целта си“, обяснява актьорът.

Кучето на Роки Буткус

Той плаща внушителните 15 хил. долара, за да си върне кучето, което по-късно участва във филма. Човекът, който печели 14. 975 долара за препродажбата на Бъткъс също успява да си издейства и роля в „Роки“. „Роки” става най-касовият филм през годината, получава няколко Оскара, включително за най-добър филм, от общо десет номинации.