Лидер ли си?

„Лидерството е да извисиш светогледа на хората на друго ниво, да подобриш изпълнението им до по-висок стандарт, да изградиш личността отвъд нейните ограничения.“ – Питър Дракър

В днешно време да си лидер е  „модерно“, особенно когато се явяваш на интервю за позиция изискваща от кандидатите да управляват капитали, хора и ресурс!

Най – често срещаната дума от тях ще е аз съм с доказан опит на лидер, човек който се справя с всички предизивкателства и жънещ само победи. E, ако чуете това от някого да знаете, че той е всичко друго, но не и лидер.Поне не такъв от който компанията има нужда.

Да си лидер  не е лесно,  но не е  и качество което или имаш или не! Това са  съвкупност от умения които усвояваш и изграждаш с годините. Да си лидер означава да си лоялен, отдаден,  успешен и харизматичен. Силен за да устояваш на провалите и най – вече да правиш всичко със сърце за да  можеш да водиш хората си! Да си лидер изисква един тон комбинация от  професионални умения, но и „щипка“ човечност за да се получи нужната химия. Думата „лидер“ често пъти се използва твърде свободно. Прикачвайки необосновано този етикет забравяме, че лидерството не се определя от длъжностната характеристика. Истинското лидерство е възможно само, когато личността е по-важна от властта.  Именно характера, а не постът може да превърне  политиците, мениджърите и управителите  в лидери.

       За да си лидер трябва да правиш „първата крачка“, да водиш екипа си, да го мотивираш, да го развиваш и никога да не се предаваш, независимо от провалите който ще понасяш. Капитана напуска кораба последен,  не за да е герой, а за да се увери, че всички от екипажа са  в безопасност.

Може би всеки от вас се сеща за лидери в обществото, хора който са променяли статуквото, нагласите в него.  Всички те са направили първата крачка преди другите с цел да ги поведат чрез личен пример!

Мартин Лутер Кинг, Ганди, Роза Паркс, Мандела, Линкълн, Кенеди...  всички те са били лидери на бурните време в който са живели. Всички те са променили бъдещето за децата си, а и нашето.

           Може би много от нас са твърде заети да оцеляват и изкарват прехраната си, за да обръщат внимание как функционира обществото. Да, хората с власт определено влияят на ежедневието ни. Действията и решенията на управлавляващите, на директорите в компаниите имат влияние върху повечето от нас, ако не и върху всички нас. Тези хора смятат себе си за лидери заради титлата, която притежават или заради властта, която им е дадена, докато обикновените граждани или служители в компаниите им,  ги приемат за лидери само заради работата им.

     Става така, че прекалено често отдаваме доверието си на хора, без всъщност да знаем каква е тяхната квалификация за мястото, което заемат. Забравяме, да отбележим че хората който ни управляват на работното място преди всичко са хора като нас. Дали обаче след като са наши шефове това автоматично ги превръща в лидери, могат ли да водят?

По същия начин забравяме, че повечето хора, които заемат високи постове са там, за да служат на по-ниските етажи, на себе си и на компанията.Идва и въпроса дали те самите разбират това, дали те предполагат, че са там заради нуждата на ниските етажи от тях, или си мислят, че са там заради тях самите, ако е така – то те немогат да водят, не са лидери.Корпоративните директори, висшите мениджъри знаят добре как да печелят пари и как да бъдат възнаграждавани за  вършене или невършене на работа, и те не са непременно лидери.
     Това налага въпроса могат ли мениджърите, управителите, изпълнителните директори, политиците, председателите на бордове и други, да бъдат лидери? Естествено, че могат, но трябва да надраснат себе си и постовете, които заемат. Факт е, че повечето не го правят, защото хората с власт са склонни да отделят време и усилия, за да запазят работата си. Те са ужасени от едно, че някой ден няма да имат тази власт, те лягат с този страх и се будят с него. Готови на всичко за да се измъкнат и да запазят позициите си, те са готови да жертват всеки   и всичко, просто защото са ужасени от провала.   Те не разбират, че има разлика между привидния и истинския лидер, а й най - вероятно не се интересуват!

         Тук идва въпроса има ли формула за успешен лидер?

Не, няма това не е математика  или друга точна наука за да направим изчисления и да сведем уравнение което да ни дава точната смес и съставки за да се превърнем в лидери.

Лидер може да те направи времето, позицията която заемаш в компанията или момента, но за да го докажеш то ти трябва да си човек с характер, готов да жертваш себе си и никога да не променяш методите си, да заставаш пред хората си и да се бориш с тях, да не се оправдаваш ами да се развиваш, да търсиш решения, а не оправдания. И никога да не позволяваш да бъдеш сломен, да се бориш защото лидера освен, че се бори за себи си, той се бори и за хората си!

        Сега най – вероятно си задавате въпроса, аз лидер ли съм? Възприемат ли ме хората като такъв или гледат на мен просто като на шеф?                                                                                                  Има безспорни качества който всеки лидер трябва да притежава за да се нарече такъв – качества нужни за да може да се възприеме и да бъде разпознат от екипа си като лидер - качества който можем да разделим на личностни като  морал, безкористност, самоотверженост, честност,  харизма, отговорност  и по  практични  като опит, начетеност, интелигентност и най – вече образованост, Джон Кенеди е казал „Лидерството и ученето са неразделни“

 В книгата си „ Великолепната четворка. Уроците по лидерство на лудия кон от племето Лакота“  Джоузеф Маршал 3 е обяснил много подробно за всички качества нужни на един човек за да се нарече лидер и да бъде припознат от обществото или подчинените  си като такъв.  

            Завършвам тази статия с любим цитат илюстрираш всеобхватно същността на истинския лидер, и резултата към който се стреми:

„Добрият лидер е този, чието присъствие не усещаме. Когато работата е свършена и целта е постигната, хората ще кажат: „Браво на нас! Справихме се сами!“ – Лао Дзъ