Всеки от нас разполага с 86400...

Представи си, че има банка, която всяка сутрин внася в сметката ти доста апетитна сума от 86 400 евро. Нито едно повече, нито едно по-малко. 86 400 евро всеки ден за теб, без да иска обяснения, нито отчети. 86 400 евро, които са твои, при това необложени с данъци.
Представи си, че единственото ограничение на сметката, която са ти предоставили, е, че поради някакъв пропуск в системата или поради решение на дарителя сметката не запазва салдото за следващия ден.
Всяка вечер, щом удари полунощ, подобно на каляската на Пепеляшка, която отново се превръща в тиква, сметката елиминира автоматично сумата, останала в нея. И най-лошото е, че всяко изтеглено и неизхарчено през деня евро също изчезва.
Ако не си изхарчил всичките пари за деня, остава ти утехата, че на следващия ден ще имаш нови-новенички 86 400 евро за харчене, макар че не трябва да се предоговоряваш, защото никой не може да ти каже колко време ще получаваш този подарък.

Как ще постъпиш?
Разбира се, сигурно ще изтеглиш цялата сума и ще я похарчиш с когото решиш.
Всеки от нас има тази сметка и този подарък. Всяка сутрин банката на времето ти отпуска 86 400 секунди – нито една повече, нито една по-малко – и всяка вечер изтрива салдото и го води като загуба. Банката не приема чекове със задна дата, нито пуска кредити над салдото.
Ако не използваш влога си днес, загубата е твоя.

Откъс от книгата „20 стъпки напред“ на Хорхе Букай