Разговаряме с Людмил Спасов – регионален координатор в НМД, бранд мениджър DIY сектора и блогър, за ролята на бащата, откровените разговори и правата на децата в съвременното общество
Здравей, Людмил! Удоволствие е да се срещнем. Ще си говорим за бащинството, за правата на децата и промените в обществото.
– За начало, разкажи ни каква е твоята роля в Националната мрежа на децата (НМД).
Аз съм регионален координатор за няколко области – Смолян, Пазарджик и Пловдив. Работата ми, най-общо казано, е да се застъпвам за правата на децата чрез регионални и национални кампании. От известно време работя за Мрежата безвъзмездно, съчетавайки тези ангажименти с професия, която издържа мен и моето семейство.
Повече от 5 години съм бранд мениджър в една от най-големите компании в DIY сектора. Занимавам се с обученията в компанията, с договорите с доставчици, с командировки по целия свят, внос на различен тип продукти. Отделно, имам собствен блог, който за съжаление в последно време не е така активен, но е едно от моите хобита. Разбира се, обожавам да спортувам, играейки футбол. Започнал съм и книга, която е свързана с лидерството и с начините да делегираме повече права и как да изграждаме изключително успешни лидери сред младите хора. Една от моите страсти е обучението на младежи.
– Да, ти имаш и друга много важна роля – тази да бъдеш баща 😉 Като баща, коя е любимата ти кампания на Мрежата?
Всички кампании, които са свързани с детско и младежко участие. Voice It, Рапартьорите на НМД, “Бележникът“, който е един от най-сериозните инструменти на мрежата. Всички тези кампании поставят в центъра детето, неговите права и отговорността ни на възрастни за това те да се изпълняват и да се случват наистина, а не само на хартия.
– Работите с училищната мрежа или с родителски организациии?
Работим с училищни организации, родители, институции и местна власт. За да могат нещата да се получат, е нужно да привлечем колкото се може повече хора. Имаме страхотна, градена с години мрежа с над 120 организации. Те работят на терен и във всеки момент могат да ни свържат с хора, които да ни съдействат. Първоначално провеждаме фокус групи, а след това започваме да работим с младежи и възрастни. Някои от темите изискват децата да бъдат овластени сами да отговарят на въпросите и да бъдат по-спокойни, когато го правят. Основната част от работата ни обаче е свързана със срещи с институции и застъпнически кампании. И на местно, и на национално ниво е изключително важно да въвлечем институциите и държавата, за да могат нещата да се случат.
– Хората правят ли достатъчно в частния си живот по темите, които ви вълнуват и са основна причина за съществуването на повечето програми? Или разчитат на институциите?
Хората може би не са достатъчно информирани за това, което се случва около тях. Повече са въвлечи във всекидневието си, което наистина ги притиска. Много е трудно да привлечеш родители към кауза извън дома. За тях е по-важно да се справят с грижите, които имат вкъщи. За съжаление, много от нещата, които могат да направят активни децата им в общността, в която живеят, не достигат до тях като информация и възможности.
Хубавото на Мрежата през последните години е, че отваря посоката си отвътре навън. Тоест, опитваме се да работим и да говорим с повече хора от гражданския сектор. Правата на децата не са добре разбрани от самите деца… Реално, те нямат възможност да се запознаят с тях. Няма го това активно действие в училищата, където би трябвало повече да се говори по темата. Няма го времето, което и родители, и учители могат да отделят, за да постигнат резултат с общи усилия, заедно.
Ерата, в която навлязохме – 2020, защото за мен с пандемията започва нова ера, с която трябва да се съобразяваме, ще се отрази най-вече на нашите деца и на тяхното бъдеще. Euro Child направи хубав доклад преди известно време. Не съм го чел в подробност, но статистиката е наистина впечатляваща – страшно много деца по света в момента са засегнати и то не само от липсата на нормално образование, но и от това, че нямат достъп до интернет, т.е. до информация. Домашното насилие изключително много се засили, когато родителите си останаха вкъщи, притиснати от това да се борят за хляба си… но тези битово-професионални обстоятелства са много сериозно предизвикателство както за тях, така и за децата.
– На всички се наложи да се адаптират в екстремни условия…
Резултатът е не само, че учителите са стресирани, а и че децата не получиха качествено образование през този период. Едно от основните права на децата е правото на качествено образование.
– Кое е изконното право на децата, което често е нарушавано? С какво се сблъсквате вие в кампаниите на НМД?
Всъщност, голяма част от правата на децата не достигат до тях. Основното право, което остава в периферията, е правото на детето на мнение, правото му на участие.
Ние, възрастните, можем да обясним на едно дете, че не винаги то може да вземе крайното решение по даден казус, но е хубаво да бъде участник в неговото обсъждане, да сподели своето мнение, с което ние от своя страна ще се опитаме да се съобразим.
Същото е и в училище.
Всъщност, първо идва правото, а след това отговорността, но обществото гледа на нещата по обратния начин – първо отговорността, после правото. Оттам на сетне се чупи и целия разговор за правата и отговорностите.
Не можем и не трябва да оставяме бъдещето на децата ни без стратегия. Представете си една бизнес компания, която няма план къде иска да бъде след 5 години! Същото е и с детето. Как да очакваме да възпитаме и да градим? Държавата, родителите и обществото са длъжни да инвестират в бъдещето на децата.
– Нека продължим и с ролята на вече порасналите – държавата, училището, родители. Какво според теб е продуктивното, което може да се случи с тези ключови фигури? Всички те имат сериозно отражение в живота на децата.
За съжаление родителите, учителите, местната власт и институциите работят изключително хаотично и нямат обща визия. Когато говорим за обща визия, говорим и за инструмента, който да ни помага да проверяваме как се движим – дали сме на прав път. Нямаме Стратегия за детето, превръшайки децата ни в затворници на нашите необосновани страхове. Оттук нататък влизаме в ситуация, в която всяка заинтересована страна разглежда бъдещето на детето абсолютно индивидуално.
Учителят смята, че е ангажиран да инвестира в обучението на децата в класната стая. Родителят смята, че е отговорен за детето си вкъщи и докато навърши 18 години.
Трябва да се справим с мисленето на родителите, защото и там трябва да се работи много, но пък точно тук има голям напредък. Особено, когато говорим за ролята на бащата… Ролята на бащата през последните години изключително много се промени. Не е тази роля, която сме си представяли едно поколение назад например – че майката и бащата имат две абсолютно противоположни роли, а именно – майката трябва да се грижи за детето, за домакинството, за образованието, а тате е човекът, който се грижи за финансовата част; бащата се прибира вкъщи само да се информира как е в училище и да се поинтересува фиктивно, а всъщност се грижи само за прехраната.
Хубаво е, че тенденциите и у нас, и в Европа последните няколко десетилетия се променят. Най-вече ролята на татковците… Говори се за активно участие на бащата в семейството и в развитието на едно дете.
Цялото интервю тук: http://mencare.bg/%d0%bb%d1%8e%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%bb-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b0/
Няма коментари:
Публикуване на коментар